Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
Гр.С., 28.12.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2766 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието и на Съвета на К. на ЧСИ срещу решение от 23.01.17 по дисциплинарно дело №.41/16 на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/ на Република България – в частта, с която е отхвърлено искането за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ П. Д., рег.№.755, район на действие ОС П., за дисциплинарни нарушения на чл.458, чл.460 и чл.191 ал.3 З. и на чл.6 от Наредба №.4 за служебния архив на ЧСИ /т.1 и т.2 от решението/. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано, и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че докладите за извършени проверки съставляват актове, които обръщат доказателствената тежест – поради което и в тежест на ЧСИ е било да докаже, че констатациите са неверни – което той не е направил.
ЧСИ П. Д. не взема становище.
Жалбите са подадени в срока по чл.73 ал.2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирани да обжалват лица – поради което са процесуално допустими.
За да се произнесе по основателността им, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че няма представени писмени документи, изявлечения от входящия регистър, нито дори посочване на номера на изпълнителни дела по описа на ЧСИ П. Д. /както в направените констатации, така и в искането/, по които първите две нарушения да са извършени от него. При това положение той няма за какво да бъде санкциониран, доколкото без съответни доказателства това се явяват единствено твърдения на органа, който е инициирал дисциплинарното производство.
ВКС намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Дисциплинарното производство е образувано въз основа на искане на Съвета на КЧСИ, направено във връзка с извършена на 21.04.16 проверка в кантората на ЧСИ П.Д. относно спазване на препоръки, отправени му във връзка с проверка на дейността му съгласно решение №.1, Протокол №.138/27.03.15 от заседание на Съвета на ЧСИ, и представен доклад на проверяващите. В искането е отразено, че са констатирани следните нарушения: 1/ при присъединяване по делата на взискателите, вкл. и за публични вземания, плащанията за взискателите не се извършват след надлежно предявяване на разпределението и влизането му в сила; сумите се превеждат на първоначалния взискател, като не се вземат предвид публичните задължения на длъжника, респективно не се извършват и предявяват разпределения; 2/ постъпващите по делата документи, справки и удостоверения, вкл. тези по чл.191 З., не се отбелязват във входящия регистър; 3/ Кантората на ЧСИ се намира на адрес, различен от този в сайта на КЧСИ. В приложения към искането доклад от 21.04.16 е отразено, че не се изпълняват съответните препоръки – получените по делата документи, справки и удостоверения, вкл. тези по чл.191 ДОПК, не се отбелязват във входящия регистър и върху тях не се поставя входящ номер; в случаите на присъединени взискатели по делата, вкл. и за публични вземания, плащанията на взискателите не се извършват след надлежно предявяване на разпределението и влизането му в сила; по проверените дела, включващи само задължения към държавата въз основа на удостоверения по чл.191 З., не е имало данни за извършвани и предявени разпределения, а сумите се превеждат на първоначалния взискател.
Видно от посоченото по-горе, в искането и доклада не се съдържа индивидуализация на документите, които не са били надлежно вписани и обработени, както и посочване на делата, по които са налице нередности във връзка с разпределение и присъединяване на взискател – нито са представени доказателства в подкрепа на тези изводи. Трайната практика на ВКС по дисциплинарни производства-свързани както с обжалване на дисциплинарни наказания по трудово правоотношение, така и по дела във връзка с налагане на дисциплинарни наказания на съдебни изпълнители-е, че е достатъчно в обстоятелствената част на искането да е описано нарушението – за да се осигури адекватна защита на страната с оглед изложените факти /без съществено значение за последното е правната квалификация на нарушението/. В случая това изискване не е надлежно изпълнено, доколкото няма никаква конкретизация във връзка с направените констатации – което не би могло да позволи на ответната страна да се защити, а на съда – да извърши преценка относно извършването на твърдяното нарушение и основателността на искането за налагане на дисциплинарно наказание. Правилно дисциплинарният състав е приел, че констатациите от извършените проверки нямат материална доказателствена сила. Фактите, чрез които се осъществяват съответните нарушения, могат да бъдат доказвани с всички допустими доказателствени средства, вкл. свидетелски показания, но събирането на такива не е поискано.
Предвид изложеното твърдените деяния не са конкретизирани, респективно извършени – поради което е без значение дали те биха съставлявали дисциплинарни нарушения. При това положение е невъзможно както да се определи тежестта на неизвършено дисциплинарно нарушение, така и да се определи размер на съответно дисциплинарно наказание за него /в този смисъл реш. №.164/28.06.17 по г.д.№.1565/17, IV ГО/.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.01.17 по дисциплинарно дело №.41/16 на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители на Република България в обжалваната му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: