О п р е д е л е н и е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 211
гр. София , 18.03.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание на осемнадесети март , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Бонка Дечева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 393/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба на Д. Н. Д. и М. Т. Д. срещу решение № 1* от 20.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 2* от 2006 г. на Варненския районен съд и са уважени двата обективно съединени иска – за ревандикация и за обезщетение по чл.59 ЗЗД. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени процесуални нарушения при възприемане и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон при преценка на правото на собственост, т.е. основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение се позовават на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и считат ,че следва да се допусне касационна проверка защото с решението са поставени два основни материално правни въпроса, които според касаторите са решени неправилно и в противоречие с постоянната практика на Върховния касационен съд , за което са представени и решения. Третираните въпроси са относно действителността на извършеното дарение на чужд имот и възможността да се придобие имота на оригинерно основание с изтичането на петгодишната давност при добросъвестен владелецът , който е придобил имота по силата на цитирания по-горе договор за дарение. Поставя се и процесуалният въпрос за обсъждането на доказателствата , доводите и възраженията на страните в съвкупност и поотделно като се посочва, че въпроса е относим към изводите на съда по спора за собственост между двата субекта макар и да не е изведен като съществен процесуален въпрос в изложението. Поставените въпроси са съществени и са решени в противоречие с константната практика на ВКС което е основание за допускане на касационната проверка.
Ответниците П. К. С. и М. К. Б. са депозирали отговор , в който оспорват жалбата и навеждат доводи за недопускане на касационна проверка на решението, в конкретност излагат аргументи в подкрепа на извода , направен от съда за нищожността на дарението на бъдеща вещ, респ. на чужд имот.
Касационната жалба е постъпила след 1.03.2008 г. и по аргумент на § 2, ал.3 ПЗР ГПК при преценката на нейната допустимост е приложим реда на новия ГПК, в който е възприет принципа за касационна обжалваемост на всички дела, независимо от техния вид с изключението, предвидено в чл.280 , ал.2 ГПК за недопустимост на касационната проверка по делата с обжалваем интерес до 1 000 лева . В настоящия случай не е налице хипотезата на чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касационната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане , защото с нея се сочат съществени материално правни въпроси, така както са установени по-горе и е поставен съществен процесуален въпрос относно обсъждането и анализа на приобщения доказателствен материал , който да е съпоставен с възраженията и доводите на страните. Постановеното решение следва да бъде разгледано от ВКС, тъй като са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В конкретност П. К. С. и М. К. Б. са предявили срещу касаторите двата обективно съединени иска- за ревандикация и облигационен за им. пл. № 488 в кадастрален район 403 с площ от 599 кв.м. , землището на гр. В., кв. Галата , от които касаторите са във владение на 578 кв.м. Ищците се легитимират като собственици по наследство и земеделска реституция като представят у-ние за наследници на К. П. Е. , починал на 5.11.1996 г. , чиято собственост е удостоверена с н.а. № 1* т.01, н.д. № 328 от 1959 г. и решение № 554 от 17.09.1998 г. на ПК, гр. В., издадено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗПСЗЗ за земеделска земя с площ от 24, 50 кв.м. намираща се в м. “Б” / К. К. / , кв. Галата . Ответниците от своя страна се легитимират като собственици по силата на договор за дарение , извършено от родителите на съпругата с н.а. № 23, т.08, н.д. № 2* от 1994 г. Дарителите от своя страна са получили имота по силата на § 4а от ПЗР на ЗПСЗЗ. При направеното изследване съдилищата са намерили , че не са били налице елементите на фактическият състав на § 4а от с.з.- учредено право на ползване по ПМС и реализирана сграда върху имота , поради което праводателите им не са получили абсолютното вещно право. Касаторите са подържали възражението за придобивна давност , като в хода на съдебното производство са поставени посочените по-горе въпроси. Отделно от това се поставя и въпроса за предметното поле на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ. Предявените искове са уважени , поради което ответниците са сезирали Върховния касационен съд с жалбата, предмет на настоящето разглеждане. Настоящият състав намира , че следва да допусне касационна проверка на решението.
Касаторите следва да внесат държавна такса за касационното разглеждане в размер на 25 лв. по с-ка на ВКС , която е определена съобразно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси , събирани от съдилищата по реда на ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 1* от 20.12.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на Д. Н. Д. и М. Т. Д. .
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на 25 лв. вносими и от Д. Н. Д. и М. Т. Д. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
След внасянето на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: