Р Е Ш Е Н И Е
№ 212
гр. София, 14.02.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2528 по описа за 2015г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Ц. срещу решение № 157 от 08.05.2015г. по в. т. дело № 189/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е потвърдено решение № 104 от 13.11.2014г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма], [населено място] на заседание, проведено на 05.03.2014г.: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с П. С. Я.; 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.; 3. За предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация; 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на П. С. Я. разноски общо в размер 850 лв. за първоинстанционното производство, от които 514,56 лв. са присъдени с допълнителното решение № 24 от 24.01.2015г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд, а останалата част 335,44 лв. е присъдена с въззивното решение.
Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд не се е произнесъл по релевираното от ответника в първоинстанционното производство възражение за липса на легитимация на ищцата като акционер в дружеството поради джиросване на акциите си на [фирма] и не е изложил мотиви относно оплакването във въззивната жалба за неправилност на извода на първоинстанционния съд за нищожност на извършеното джиро в полза на посоченото дружество. Касаторът релевира доводи, че въпреки направеното във въззивната жалба оплакване за незаконосъобразност на възприетото в първоинстанционното решение разбиране, че обявяването на дневния ред и спазването му е императивно изискване на ТЗ, въззивната инстанция е обсъждала въпроса за компетентността на Съвета на директорите. Излага съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, че С. на директорите е излязъл от копметентността си съгласно устройствения акт на [фирма] и се е прозинесъл по въпроси, които са от компетентност на Общото събрание на акционерите на [фирма]. Касаторът поддържа, че практически въззивната инстанция е приела, че е налице нищожност на решенията на Съвета на директорите, какъвто иск не е предявен, а в същото време е оставила в сила решението на първоинстанционния съд, с което решенията са отменени като незаконосъобразни.
Касаторът моли решението на Пловдивски апелативен съд да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата П. С. Я. от [населено място] /ищца в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. И. П. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по оплакването във въззивната жалба относно легитимацията на ищцата като акционер в [фирма] с твърдените от нея 450 броя акции и е приел наличието на правен интерес от предявяването на иска с оглед нарушеното на ищцата основно право на акционер – правото на глас. Поддържа, че решението е постановено при спазване на материалния закон. С приетите решения на незаконосъобразно проведеното заседание на Съвета на директорите на 05.03.2014г. членовете на СД по недопустим начин и в нарушение на закона и Устава са упражнили непредоставени им правомощия – иззели са компетенции на Общото събрание на акционерите и са осуетили възможността за акционерите, включително за ищцата посредством упражняване правото си на глас в работата на ОСА да участват в реализирането на правомощията по формиране на волята на АД – едноличен собственик на капитала на [фирма] съгласно чл. 15 от Учредителния акт на последното дружество. Ответницата по касационната жалба изразява становище за неоснователност на оплакването на касатора за непроизнасяне от въззивния съд по оплаквания, които се явявали преюдициални и свързани с правото на иск, по съображения, подробно изложени в представения писмен отговор на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено и претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
С определение № 543 от 06.07.2016г. по т. дело № 2528/2015г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди заявените касационни основания и релевираните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
Производството по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд е образувано по повод предявена от П. С. Я. срещу [фирма] искова молба, в обстоятелствената част на която са изложени твърдения, че решенията, отразени в протокола от заседание на Съвета на директорите /СД/ на [фирма], проведено на 05.03.2014г. от 10.00 часа, са незаконосъобразни, взети в нарушение на императивни норми на закона, устава на акционерното дружество и на решения на Общото събрание на акционерите /ОСА/ в дружеството: 1/ заседанието на Съвета на директорите е свикано нередовно – в поканата за свикване липсва конкретно посочено място на заседанието; като място на провеждане на заседанието е посочено седалището на дружеството, стаята на управителя; доколкото седалището на дружеството е цялата територия на [населено място] и дружеството няма управител, е невъзможно установяване на точното място; 2/ заседанието на СД е проведено в отсъствието на ищцата като член на СД в нарушение на чл. 50 от устава, в която разпоредба е предвиден по-висок кворум за редовно провеждане на заседание на СД от минимално предвидения кворум в чл. 238, ал. 1 ТЗ; нито законът, нито уставът предвиждат възможност да се провеждат заседания и вземат решения от СД при падащ кворум; 3/ въпросите по т. III и т. IV от предложения дневен ред не са от компетентността на СД на [фирма] – съгласно чл. 15 от Учредителния акт на [фирма] правомощията на Общото събрание на съдружниците в [фирма] се осъществяват от Общото събрание на акционерите /ОСА/ на едноличния собственик на капитала [фирма], а не от Съвета на директорите; недопустимо и в нарушение на чл. 49 от Устава на [фирма] Светът на директорите е иззел компетенции на ОСА; 4/ взетите решения по т. III и т. IV от дневния ред не кореспондират с дневния ред, посочен в програмата. В петитума на исковата молба е направено искане за отмяна като незаконосъобразни на всички решения на СД на [фирма], отразени в протокола от заседание на 05.03.2014г.
В допълнителната искова молба ищцата във връзка с изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че С. на директорите е приел решения извън изрично уредената в чл. 49 от Устава на ответното дружество компетентност, като е иззел компетентността, предоставена на ОСА на [фирма], е уточнила петитума на исковата молба: 1/ решенията на Съвета на директорите на [фирма], взети на 05.03.2014г., да бъдат прогласени за нищожни; 2/ при условията на евентуалност, ако искът за нищожност бъде отхвърлен, решенията на Съвета на директорите на [фирма], отразени в протокола от заседание на 05.03.2014г., да бъдат отменени като незаконосъобразни.
В доклада по делото, направен в съдебно заседание на 13.10.2014г., Хасковски окръжен съд е отразил точно изложените в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и допълнителната искова молба факти и обстоятелства и заявения петитум, квалифицирал е претенциите по чл. 71 ТЗ, но в решение № 104 от 13.11.2014г. по т. дело № 87/2014г. е приел, че е предявен един иск с правно основание чл. 71 ТЗ – конститутивен, за отмяна на решенията, взети на заседание на Съвета на директорите на [фирма] на 05.03.2014г. За да отмени на основание чл. 71 ТЗ част от решенията на СД на ответното дружество от 05.03.2014г. /1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с П. С. Я.; 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.; 3. За предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация; 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност/, първоинстанционният съд е приел, че решенията са незаконосъобразни, тъй като такива проекто решения не са били включени в обявения в поканата дневен ред. Направил е извод, че като се е произнесъл с решения по въпроси, които не са били вписани в поканата, СД е нарушил правата на ищцата като акционер в дружеството да бъде осведомявана за хода на дружествените дела.
Решението на Хасковски окръжен съд в частта, с която са отменени посочените решения на СД от 05.03.2014г., е обжалвано от ответника [фирма] и е потвърдено от Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав с решение № 157 от 08.05.2015г. по в. т. дело № 189/2015г. Въззивният съд е приел, че производството по иска с правно основание чл. 71 ТЗ е допустимо, тъй като ищцата е процесуално легитимирана – предявила е иска в качеството си на акционер на [фирма] и притежава това качество към датата на подаването на исковата молба. Обстоятелството, че П. С. Я. е акционер в ответното дружество – настоящ касатор и притежава 450 бр. обикновени поименни акции от капитала на дружеството с номинал от 10 лв. всяка, е прието за установено въз основа на представеното временно удостоверение № 3 /лист 47 от т. дело № 200/2014г. на Пловдивски окръжен съд/ и книгата на акционерите /листове 7 и 8 от т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд/. Съдебният състав е констатирал, че вписаното в двата документа прехвърляне на акциите чрез джиро на [фирма] е обезсилено на основание споразумение от 16.03.2006г. и договор за спогодба от 24.03.2006г., сключени между джиранта П. Я. и джиратаря [фирма], и това обстоятелство е отразено по надлежния ред. Въз основа на посочените съображения е направил извод, че ищцата не е изгубила качеството си на акционер в ответното дружество и е активно легитимирана да предяви иск за защита на членствените си права по реда на чл. 71 ТЗ.
Възражението на ответното дружество – настоящ касатор за недопустимост на иска поради липса на правен интерес е прието за неоснователно, предвид твърдението на ищцата, че с приемането от Съвета на директорите на [фирма] на решенията по т. ІІІ и т. ІV от дневния ред е нарушено основното й право на акционер – правото на глас. Поради това, че [фирма] е едноличен собственик на всички дружествени дялове на [фирма] С. на директорите на касатора – ответник по иска е взел решенията по т. ІІІ и т. ІV от дневния ред, които по съдържание са решения на управление и контрол над юридическото лице [фирма]. Въззивният съд е приел, че тези въпроси са извън компетентността на Съвета на директорите на [фирма], предвид разпоредбата на чл. 49 от Устава, която не предвижда правомощия по отношение на друго юридическо лице, както и с оглед разпоредбата на чл. 15 от Учредителния акт на [фирма], съгласно която правомощията на Общото събрание на съдружниците на [фирма] се осъществяват от Общото събрание на акционерите на едноличния собственик на капитала [фирма]. Решаващият съдебен състав се е позовал и на разпоредбите на чл. 14 и чл. 17 от Учредителния акт на [фирма], уреждащи органите на управление и представителството на дружеството. Поради това, че въпросите, свързани с дейността на [фирма], се решават от Общото събрание на акционерите на [фирма], а не от Съвета на директорите, в резултат на което е нарушено правото на глас на ищцата в Общото събрание на акционерите от Съвета на директорите чрез гласуване на решения извън компетентността на този орган, въззивната инстанция е направила извод, че е нарушен Устава на ответното дружество и решенията на Съвета на директорите са незаконосъобразни.
Въззивното решение е недопустимо и подлежи на касиране на основание чл. 281, т. 2 ГПК.
Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г., съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който се въвежда с исковата молба, като съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението изцяло, служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба с уточненията в т. 1 и 2 на посоченото Тълкувателно решение.
Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. В настоящия случай ищцата с допълнителната искова молба е отстранила несъответствието между петитума и обстоятелствената част на исковата молба като е уточнила петитума по следния начин: 1/ прогласяване на нищожност на решенията на СД от 05.03.2014г.; 2/ евентуално при отхвърляне на този иск отмяна на решенията като противоречащи на закона и устава. Установителният иск по чл. 71 ТЗ е предявен като главен, а конститутивният иск по чл. 71 ТЗ – като евентуален. Поради това, че първоинстанционният съд не е разгледал главния иск, а направо се е произнесъл по евентуалния иск и ищцата не е подала молба за допълване на решението по реда и в срока на чл. 250 ГПК, въззивният съд е ограничен от предметния обхват на въззивната жалба.
Критериите, разграничаващи нищожните и незаконосъобразните, съответно противоречащи на устава, решения на органите на търговското дружество и различните способи на защита на правата на съдружниците и акционерите са посочени в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС. В т. 1 и т. 2 от посоченото Тълкувателно решение е изразено разбирането, че решението на Общото събрание, което е извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество компетентност, определена от закона и учредителния акт, е нищожно и нищожността може да се установи със самостоятелен установителен иск, който може да бъде предявен от всеки член на дружеството при наличие на правен интерес, като в зависимост от това дали решението подлежи на вписване или не искът е с правно основание чл. 124, ал. 1 и ал. 4 ГПК /преди чл. 97, ал. 1 и ал. 3 ГПК /отм.//, или чл. 29 ЗТР /преди чл. 431, ал. 2 ГПК /отм.//. Решенията на органите на търговското дружество, които са приети в противоречие с учредителния акт или императивни разпоредби на закона, с изключение на нормите, уреждащи компетентността, са незаконосъобразни и подлежат на отмяна чрез предявяване на конститутивен иск. Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита на правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от Общото събрание органи на дружеството. Искът не е ограничен със срок и с оглед вида на търсената защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Ако е взето нищожно решение от орган, различен от Общото събрание, и засяга права на съдружник или акционер, последният е легитимиран да предяви иск за защита срещу нарушението. Ако решението на органа не подлежи на вписване, правното основание на иска за установяване на нищожността на решението е чл. 71 ТЗ във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК. Ако решението на органа подлежи на вписване, правното основание на иска е по чл. 29 ЗТР – установяване на вписване на несъществуващи обстоятелства. Правният интерес за предявяване на установителния иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. По отношение на осъдителните и конститутивните искове по чл. 71 ТЗ правният интерес е презумптивен, като за допустимостта на тези видове искове е достатъчно ищецът да установи, че е съдружник или акционер. В този смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ОСТК на ВКС, решение № 50/16.06.2014г. по т. д. № 1087/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 196/2013 от 10.01.2014г. по т. д. № 615/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай ищцата е аргументирала правния си интерес от водене на исковете по чл. 71 ТЗ с тезата, че е акционер в [фирма] и решенията на Съвета на директорите от 05.03.2014г. засягат акционерни права – правото й на глас в Общото събрание на акционерите по въпросите, предоставени на ОСА с устава, тъй като С. на директорите я е лишил в качеството й на акционер от правото й да участва при вземане на решения по тези въпроси. Д. на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция поради непроизнасяне по оплакванията за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, е неоснователен. Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е направил извод, че ищцата е процесуално легитимирана да предяви иска по чл. 71 ТЗ в качеството си на акционер на [фирма] като притежава това качество и към датата на подаването на исковата молба. Съдебният състав правилно в съответствие на установената фактическа обстановка се е аргументирал с притежаваните от П. С. Я. 450 бр. обикновени поименни акции от капитала на дружеството с номинал от 10 лв. всяка, установено от представеното временно удостоверение № 3 и книгата на акционерите, с обезсиленото прехвърляне на акциите чрез джиро на [фирма] на основание споразумение от 16.03.2006г. и договор за спогодба от 24.03.2006г., сключени между джиранта П. Я. и джиратаря [фирма], и отразяването на това обстоятелство по надлежния ред. Предвид постоянната практика на ВКС и обстоятелството, че ищцата е акционер в [фирма], правният й интерес за конститутивния иск по чл. 71 ТЗ е презумптивен с оглед изложеното в обстоятелствената част и петитума.
Въззивният съд обаче недопустимо се е произнесъл по обстоятелства и основания, относими към иска за нищожност на решенията на СД поради липса на компетентност, а е постановил диспозитив по евентуално предявения иск за отмяна на решенията поради противоречието им със закона и Устава на ответното дружество. Твърдените в исковата молба факти и обстоятелства за липса на компетентност на СД на [фирма] – едноличен собственик на капитала на [фирма] са релевантни по отношение на установителния иск за нищожност на решенията на Съвета на директорите от 05.03.2014г., който не е разгледан от първоинстанционния съд, ищцата не е подала молба за допълване на решението в предвидения в чл. 250 ГПК срок, поради което въззивната инстанция не е дължала произнасяне по него. Решаващият съдебен състав недопустимо е смесил основанията на установителен иск за нищожност с правната защита, давана при предявен конститутивен иск. Произнасяйки се по основанията за нищожност на решенията на Съвета на директорите на [фирма], въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявения конститутивен иск по чл. 71 ТЗ по заявените релевантни към този иск основания.
С оглед изхода на спора касационната инстанция не следва да се произнася по искането на страните за разноски. Направените разноски в настоящото производство следва да бъдат съобразени от решаващия съд с оглед изхода на делото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 157 от 08.05.2015г. по в. т. дело № 189/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав в частта, с която е потвърдено решение № 104 от 13.11.2014г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд в частта, с която са отменени следните решения, взети от Съвета на директорите на [фирма], [населено място] на заседание, проведено на 05.03.2014г.: 1. За възлагане на изпълнителния директор да прекрати договора за управление като управител на [фирма] с П. С. Я.; 2. За управление на [фирма] единствено от управителя Апостол Х. А.; 3. За предаване под опис на цялата счетоводна и друга документация; 4. За незабавно представяне под опис на цялата касова наличност; както и в частта, с която въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на П. С. Я. разноски общо в размер 850 лв. за първоинстанционното производство, от които 514,56 лв. – присъдени с допълнителното решение № 24 от 24.01.2015г. по т. дело № 87/2014г. на Хасковски окръжен съд, а останалата част 335,44 лв. е присъдена с въззивното решение.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: