Р Е Ш Е Н И Е № 212
София, 20.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1392/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на труда и социалната политика , [населено място] ул. Т.” №2 чрез Д. Д. като процесуален представител срещу решение №207/11.12.2015 г. , постановено по в. гр.д. №501/2015 г. на Апелативен съд [населено място] .
С касационната жалба се навеждат доводи, че в нарушение на процесуалния закон съдилищата не са допуснали поисканата от касатора ищец съдебно – счетоводна експертиза в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. С изготвения по делото доклад съдът не е извършил разпределение на доказателствената тежест. Правят се оплаквания и за нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба И. Т. И. от [населено място] и Център за изследване на политическите процеси /ЦИПП/, [населено място] чрез адв. Г. Т. от Ш. адвокатска колегия оспорват касационната жалба . Считат, че въззивното решение не страда от пороци, водещи до неговата отмяна. Молят касационнота жалба да се отхвърли като неоснователна , а решението да се потвърди. Претендират разноски.
С определение № 590/01.07.2016 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато за проверка относно неговата допустимост.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 145/25.06.2015 г. по гр.д. № 407/2014 г. на Окръжен съд [населено място] , с което са отхвърлени предявените от Министерство на труда и социалната политика срещу И. Т. И. и Кооперация „Център за изследване на политическите процеси” [населено място] искове съответно с пр. осн. чл. 45 ЗЗД срещу първия ответник и по чл. 49 ЗЗД срещу втория за сума в размер на 101493,60 евро, претендирана солидарно , ведно с наказателна лихва по чл. 18.2 от Общите условия на договора за безвъзмезна помощ в размер на лихвения процент , прилаган от Европейската централна банка относно нейните основни сделки по рефинансиране, увеличен с 3,5 процетни пункта, начислявани върху главницата, считано от 23.06.2010 г. до окончателно изплащане на задължението.
При извършената проверка относно допустимостта на постановеното решение Върховният касационен съд намира същото за допустимо , но постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Съображенията за това са следните :
С определение №285/27.04.2015 г. по ч.гр.д. №194/2015 г. , Варненския апелативен съд е отменил прекратително определение по гр.д. № 407/2014 г. на Шуменския окръжен съд и е върнал делото на този съд за продължаване на процесуалните действия като е дал указания за уточняване на исковата молба. Ищецът е следвало да уточни дали претендираните от физическото лице И. И. имуществени вреди в размер на 101 493,60 евро са от престъплението, за което същият е осъден с влязла в сила присъда, доколкото длъжностното присвояване е за друга сума от 6 646,84 лв. , както и да уточни фактическите твърдения относно това дали процесната сума от 101 493,60 евро съставлява вече претърпяна имуществена вреда в патримонияма на ищеца като юридическо лице на бюджетна издръжка.Тези указания са били възпроизведени от първоинстанционния съд в определение №221/04.05.2015 г.В отговор на дадените указания с молба / л.325 от гр.д. № 407/2014 г./, която е последната уточнителна молба, ищецът е пояснил ,, че сумата от 101 492,60 евро се претендира от ответника И. И. като физическо лице, доколкото именно поради наличието на извършено от него престъпление, контролните органи на Европейската комисия не са признали проекта за изпълнен и М. на труда и социалната политика е възстановило в бюджета на Европейския съюз всички неправомерно изразходвани от бенефициента средства. В съдебно заседание от 11.06.2015 г. ищецът е уточнил, че претендира обезщетението на деликтно основание. При постановяване на своето решение по иска срещу първия ответник първоинстанционният съд обаче не е изложил съображения по така уточнените фактически обстоятелства, като правопораждащи отговорността на ответника , а е разгледал претенцията като такава за вреди от извършеното престъпление. В потвърждение на този извод се явява и обстоятелството, че е уважено възражението за изтекла погасителна давност , като е прието , че давността е започнала да тече от времето на извършване на престъплението, а не от датата на която министерството на труда и социалните грижи са извършили възстановяването на претендираната като обезщетение сума и от който момент за тях е настъпила вредата.С оглед на това следва да се приеме, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск на заявените от ищеца фактически основания. Въззивният съд , в качеството си на инстанция по същество, е разгледал иска така както същият е бил окончателно уточнен от ищеца като е изложил съображения по наведените с уточнението фактически основания . Този извод не може да бъде опроверган и от изложените добавъчни мотиви във връзка с погасяването на иска по давност, които макар и да съвпадат с тези на първоинстанционния съд ,с оглед на цялостното изложение не формират извод, че съдът се е произнесъл по непредявен иск .С оглед на това следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по предявения иск при наличие на положителните процесуални предпоставки за неговата допустимост и при липсата на отрицателните процесуални предпоставки , поради което постановеното от него решение е допустимо.Предвид обстоятелството , че макар и в условията на ограничен въззив въззивната инстанция самостоятелно решава спора по същество, порокът на първоинстанционното решение не се пренася върху въззивното решение.
Същото обаче е неправилно поради допуснати процесуални нарушения.Данните по делото сочат , че след направеното последно уточнение на исковата молба първоинстанционният съд не е извършил доклад с предвиденото по чл. 146 ГПК съдържание – да посочи обстоятелствата, от които с оглед на тази молба произтичат претендираните от ищеца права , да даде правна квалификация на тези претендирани права , да отдели спорното от безспорното , да разпредели доказателствената тежест между страните,както и да им даде указания относно това за кои обстоятелства, на които се позовават, не сочат доказателства. Оплакване за това е било наведено в подадената от ищеца въззивна жалба. С ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС е преодоляна съдебната практика, според която липсата на доклад по чл. 146 ГПК води до недопустимост на съдебното решение. Съгласно т.2 от същото тълкувателно решение в тази хипотеза въззивният съд е бил длъжен да даде указания до страните да посочат относимите за делото доказателства, което са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствието на доклада по чл. 146 ГПК , което по см. на чл. 266 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за пръв път пред въззивното производство. Вместо това с определение №673 от 07.10.2015 г. Варненския апелативен съд неправилно е посочил , че няма допуснато нарушение при изготвяне на доклада.Нещо повече вместо да даде указания относно възможността за сочене и събиране на доказателства от страните и конкретно на ищеца с оглед наведените от него твърдения с последната уточнителна молба, въззивният съд е отказал назначаването на поисканата още с исковата молба съдебно – счетоводна експертиза. Последната дори в поискания от ищеца обем е била относима към изясняването на спора и нейното недопускане след като изрично е поискана и във въззивната жалба представлява грубо нарушение на процесуалния закон.Същевременно в постановеното въззивно решение съдът отхвърля предявеният иск и на основание липса на доказателства , че претендираната като вреда сума от 101 496,60 евро е била изплатена от МТСП на трети лица и следователно не е доказана реално претърпяната вреда. С оглед на изложеното, при разглеждане на делото са допуснати процесуални нарушения, в резултат на което обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. С оглед на това същото следва да бъде отменено . Доколкото се налага извършването на процесуални действия от въззивната инстанция, делото следва да бъде върнато на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда . При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да укаже на страните за възможността да сочат доказателства във връзка с наведените от тях твърдения и възражения. Поисканата от ищеца съдебно – счетоводна експертиза следва да бъде допусната, като по служебен почин съдът може да разшири нейната задача , като вещото лице изясни цялостния механизъм по предоставяне на средства във връзка Финансовия меморандум BG 2004 /006 070 по Националната програма ФАР за България за 2004 /част І/ , произхода им , условията за възстановяване като освен извършените плащания от МТСП се посочат и датите на тяхното извършване, в полза на кого са извършени и с какви средства. Съдът може да даде възможност и на страните по делото да поискат разширяването на експертизата и с други задачи относими към изясняване на спора от фактическа страна. По отношение на иска срещу Центъра за изследване на политическите процеси следва да се даде възможност на ищеца да уточни и коригира неговото наименование, доколкото данните по делото сочат, че става въпрос за сдружение / неправителствена организация / по ЗЛС , а не за кооперация / виж извлечение от фирмено досие стр.294 по гр.д. №407/2014 г. на Ш./,както и да обоснове претендираната отговорност на организацията по чл. 49 ЗЗД.
Предвид този изход на спора, съдът не се произнася по направените по делото разноски.
По изложените съображения , Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №207/11.12.2015 г. , постановено по в. гр.д. №501/2015 г. на Апелативен съд [населено място] и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: