Р Е Ш Е Н И Е
№. 212
гр. София, 22.11.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1088/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Министерство на труда и социалната политика/МТСП/ на РБ срещу решение №1415/15.06.2012 г. на САС по т.д. № 2342/11, с което е отменено решението на СГС, VІ-1 с-в, постановено по гр.д. №1881/2007 г. и вместо него е постановено отхвърляне на иска на касатора против [фирма]-София и Държавата чрез Министъра на финансите с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на апорт в капитала на И. об.”АД-София от страна на Държавата на недвижим имот: Г – образна двуетажна масивна сграда – корпус В, находяща се в [населено място], кв.3, парцел І ,ЖК”Д.”, ул. „172”№11, в следствие на която непарична вноска е вписано увеличение на капитала на [фирма]-София с решение №17 от 21.12.2000 г. на СГС по ф.д. №25 464/1991 г. .
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение: нарушен е материалния закон и решението е необосновано, относно правните изводи на решаващия състав, че за ищеца не произтичат права върху недвижимия имот- предмет на апортната вноска от решението на Министерския съвет № №371 от 29.10.1991 , поради което и същият не е активнолегитимиран да предявява иск за прогласяване нищожност на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
С определение постановено по реда на чл288 ГПК по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1. т.3 ГПК по въпроса: Съгласно правната уредбата в Наредбата за държавните имоти / отм. 1996 г./ възниква ли право на ползване и стопанисване в полза на министерство въз основа на Р., с което се утвърждава списък на държавните имоти за предоставяне за ползване от министерства и други ведомства.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е сезиран с иск за обявяване нищожността на основание чл.26 ал.1 ЗЗД на апорт извършен през 1999 г. , в противоречие със закона, т.е. в нарушение на императивна правна норма- чл.7 от ЗДС /в ред. към 2000 г./ , доколкото предмет е имот- публична държавна собственост. Ищецът МТСП основава легитимацията си по иска на правото си на ползване предоставено му по силата на Решение № 371 от 29.10.1991 година на Министерския съвет, с което е утвърден списък на държавния сграден фонд в [населено място] предоставен за ползване от министерства и други ведомства, в който списък фигурира и процесният имот под № 78 като предоставен за ползване на М. и МФ. Според решаващия въззивен състав това Р. по своето съдържание няма конститутивен ефект, доколкото има за предмет само утвърждаване на посочения списък. Освен това, цитираното Р. № 371 от 29.10.1991 година се предхожда от предходно Р. №141/1981 и Заповед Р-22/1982 за предоставяне на имота за стопанисване от МФ при запазено право на ползване , но по наемно правоотношение и от други ведомства. Липсват основания да се приеме, че е налице възникнало право на съвместно ползване и от двете министерства на основание НДИ /отм./. Ето защо, с оглед изложеното и при официалната удостоверителна сила на А. №2161/18.04.1994 г., в който е отбелязано, че имотът е предоставен за оперативно управление единствено на И.-изчислителен център на МФ , липсва основание да се приеме, че ищецът МТСП се легитимира за носител на твърдяното в исковата молба като възникнало в негова полза право на ползване и стопанисване върху процесния имот, което води и до липсата на материалноправна легитимация и правен интерес от воденето на иска за нищожност на разпоредително действие с имота.
По обуславящия изхода на спора правен въпрос:
С Наредба за държавните имоти/НДИ/ приета с ПМС от 1975 г. и действала до 30.09.1996 г. е било уредено придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях. Наредбите са подзаконови нормативни актове на МС-чл.7 ал.2 ЗНА. Съгласно Конституцията на РБ в сила от 13 юни 1991 година / чл.5ал.1 /, същата се явява върховен закон и по долните нормативни актове не могат да й противоречат. Разпоредбите на върховния закон имат непосредствено действие-чл.5 ал.2 КРБ. В конституционната разпоредба на чл. 106 от КРБ е уредено, че М. съвет /МС / организира стопанисването на държавното имущество, като в Р. на РБ по конст. дело № 11/93 е дадено тълкуването, че като висш изпълнителен орган МС определя от кого и по какъв ред се стопанисва държавното имущество като това става с решения-чл.114 КРБ. Следователно именно от решение на МС възникват права за различните субекти да стопанисват държавно имущество.
По същество на касационната жалба и на правния спор:
По изложените съображения е налице легитимацията на ищеца МТСП като ползувател на процесния имот по силата на Решение № 371 от 29.10.1991 година на Министерския съвет, с което е утвърден списък на държавния сграден фонд в [населено място] предоставен за ползване от министерства и други ведомства, в който списък фигурира и процесният имот под № 78 като предоставен за ползване на М. и МФ като изрично в самия акт на МС изрично е постановено, че същият има и разпоредително действие.
При това положение налице е активна легитимация на ищеца по настоящия иск и правен интерес от предявяването му, доколкото с него се цели защитата на правата му, възникнали по силата посоченото Р. върху имота внесен като парична вноска в капитала на ответното търговско дружество от ответника-държавата чрез МФ. Обратният извод направен от състава на въззивния съд в обжалваното съдебно решение е незаконосъобразен.
Претенцията за нищожност на волеизявлението на министъра на финансите като представител на държавата, материализирано в писменото му съгласие по чл.73 ал.1 предл. 2 ТЗ, представляващо елемент от сложния фактически състав на възникване на последиците на непаричната вноска в капитала на търговско дружество, уреден в цитираната законова разпоредба се основава на нарушение на императивна материална правна норма в чл. 7 ал.1 ЗДС в редакцията в ДВ бр.57/14.07.2000 г., действала към датата на вписването на самия апорт с решение №17 от 21.12.2000 г. на СГС по ф.д. №25 464/1991 г.. Според цитираната разпоредба имотите.-публична държавна собственост не могат да се включват в имущество на търговско дружество. Съгласно чл.2 ал.2, т.2 ЗДС в релевантната редакция, цитирана по-горе, публична държавна собственост са имотите-държавна собственост, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им, като под ведомства се имат предвид и отделните министерства-параграф 2 от ДР на ЗДС. Липсва промяна статута на имота от публична в частна държавна собственост по реда и с акт по чл.6 ал.1 ЗДС, който да предхожда вкарването на имота като непарична вноска в капитала на ответното търговско дружество.
От изложеното следва, че вдействителност волеизявлението на министъра на финансите като представител на държавата, материализирано в писменото му съгласие по чл.73 ал.1 предл. 2 ТЗ, представляващо елемент от сложния фактически състав на възникване на последиците на апорта се явява в нарушение на цитираната релевирана с исковата молба императивна законова разпоредба и като такова се явява нищожно по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД, което води до нищожност в последиците на самия апорт / така Р №20/04.06.2012 г. по т.д. 1084/2010 на ВКС, І т.о./.
Съгласно гореизложеното, обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо нето да се постанови друго, с което искът да се уважи от състава на ВКС, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия.
По отношение на разноските:
Ответникът [фирма]-София следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 13 850,24 лева на основание чл.63 ал.3 ГПК/отм /, както и 360 лева-разноски пред първата инстанция и юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 300 лева за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт пред ВКС.
Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение №1415/15.06.2012 г. на САС по т.д. № 2342/11 и вместо него постановява:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.1, предл. първо от ЗЗД по иск на Министерство на труда и социалната политика/МТСП/ на РБ против [фирма]-София и Държавата чрез Министъра на финансите осъществения апорт в капитала на [фирма]-София от страна на Държавата на недвижим имот: Г – образна двуетажна масивна сграда – корпус В, находяща се в [населено място], кв.3, парцел І ,ЖК”Д.”, ул. „172”№11, срещу който е вписано увеличение на капитала на [фирма]-София с решение №17 от 21.12.2000 г. на СГС по ф.д. №25 464/1991 г..
ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 13 850,24 лева на основание чл.63 ал.3 ГПК/отм./ .
ОСЪЖДА [фирма]-София и Държавата чрез МФ да заплатят на Министерство на труда и социалната политика/МТСП/ на РБ съдебни разноски в размер на 360 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.