Р Е Ш Е Н И Е
№ 213
гр. София, 10.01.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова
Петя Шишкова
при секретар Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Тома Комов, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНД № 859/19г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е на основание чл.346, т.2 от НПК.
Образувано е по повод на постъпили касационна жалба и допълнение към нея от защитника на А. Н. М. срещу присъда № 143 от 03.06.2019г., постановена по ВНОХД № 737/2019г. на Софийски градски съд. Въззивната инстанция е отменила оправдателната присъда № 162097 от 03.07.2017г. по НОХД № 94/2015г. на Софийски районен съд и вместо това е признал подсъдимия за виновен в това, че на 13.06.2014г. в [населено място], в пицария „У.“ на пл.“С.“, [улица], подбуждал Д. А. Н. да убие Л. Д. Д., и на основание чл.117, ал.2, вр. ал.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. В негова тежест са възложени разноските по делото.
В жалбата се твърди, че присъдата е необоснована и е постановена в нарушение на чл.303, ал.1 от НПК, че почива само на показания, които не са събрани непосредствено от съда, че съставът е демонстрирал предубеденост. Иска се изменението й в частта относно наказанието и приложение на чл.55 и чл.66 от НК. В допълнението при условията на алтернативност се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или намаляване на наложеното наказание. Релевирани са и трите касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Твърди се, че присъдата почива на предположения, че интерпретацията на доказателствения материал е неточна и тенденциозна. Възражението срещу кредитирането на показанията на св.Д. Н. е подкрепено с примери, илюстриращи вътрешната им противоречивост. Претендира се незаконосъобразно приобщаване на разпита му пред съдия и неполагане на дължимите процесуални усилия за личното му призоваване. Застъпва се становището, че не са съобразени характеристичните данни за свидетеля, очертаващи го като недостоверен. Изтъкват се несъответствия в съобщеното от пострадалата при различните й разпити, които са индиция за желанието й да надгради и оформи показанията си, по начин, обслужващ обвинителната теза. В резултат, според жалбоподателя, не е безспорно изяснено как подсъдимият е въздействал върху Н., за да го мотивира към посегателство срещу Д., нито какво точно поведение го е мотивирал да предприеме. Доводите за нарушение на материалния закон са свързани с неправилното осъждане за несъставомерно деяние поради нарушение на чл.13, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.3 от НПК. Защитникът намира наложеното наказание за несъразмерно тежко и несъобразено с целите по чл.36, ал.1 от НК, с тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, с положителното му процесуално поведение и с продължителния период на наказателното производство.
В съдебно заседание защитникът поддържа писмено изложените съображения. Определя като водещо процесуално нарушение игнорирането на цяла група доказателства и доказателствени средства и непълнотата на анализа ни показанията на свидетелите Н. и Д.. Твърди, че основният свидетел, уличаващ подсъдимия е дискредитиран, че не е установено дали подбуждането е било за убийство или за причиняване на телесна повреда. Като допълнително смекчаващо обстоятелство изтъква, че в продължение на дванадесет години М. не е осъществявал престъпна дейност.
Частният обвинител и повереникът му пледират присъдата да бъде оставена в сила, като оспорват наличието на което и да е от касационните основания.
Представителят на ВКП също намира жалбата за неоснователна. Счита, че въззивното решение е добре обосновано, а наказанието е съответно на установения превес на отегчаващи вината обстоятелства.
Самият подсъдим моли присъдата да бъде отменена.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при събирането, проверката и анализа на доказателствата и доказателствените средства.
Атакува се приобщаването към доказателствената съвкупност и оценката на показанията на свидетеля-очевидец, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство. Твърди се, че при разпита е нарушено правото на защита на подсъдимия, който е бил лишен от възможността да бъде представляван от защитник по негов избор. Възражението не е основателно. От протокола за проведения на 01.10.2014г. разпит се установява, че обвиняемият М. се е явил с упълномощения адв.Б.. Заявил е, че е упълномощил и втори защитник – адв.С., че оттегля пълномощията на адв.Б., и желае да бъде представляван от другия си адвокат. Съдията му е предоставил възможност да се свърже с адв.С., като е отложил провеждането на разпита с три часа и петнадесет минути. При възобновяване на съдебното заседание адв.С. не се е явила. Бил е осигурен и му е предложено да го представлява служебен защитник, но М. е отказал. Разпитът е проведен в присъствието на първоначално явилите се лица, без адв.Б. да е отстранен.
Съдията от първоинстанционния съд е процедирал напълно законосъобразно. Обвиняемият не е бил лишен от защитник, бил е представляван от упълномощен такъв. Правилно изявлението за отказ от явилия се адвокат не е било уважено и той не е бил отстранен от участие в разпита. Налице е била хипотеза на задължителна адвокатска защита с оглед обстоятелството, че М. е бил задържан. Съгласно чл.96, ал.1 от НПК, в случаите по чл.94, ал.1, т.6 от НПК обвиняемият не може да се откаже от защитника си в произволно избран момент, без да му е осигурен друг адвокат. Въпреки това, съдията му е предоставил възможност да организира участието и на адв.С. в срок, който е разумен с оглед предпоставките по чл.223, ал.1 от НПК, характеризиращи процесуално-следственото действие като относително спешно. В светлината на цялостното процесуално поведение на обвиняемия, който спонтанно непосредствено преди разпита е решил да се откаже от избрания от него защитник, без да го уведоми предварително, а след това е продължил да ползва услугите му почти година, искането за отлагане поради неявяването на адв.С. може да бъде определено като опит за шиканиране на процеса.
Не е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК. Действително, показанията на св.Н. са решаващи за осъдителната присъда, но те са депозирани непосредствено пред съда. Прочитането на протокола за разпит от досъдебното производство по реда на чл.281, ал.4 от НПК е послужило единствено за уточнение на някои детайли. Уличаващите подсъдимия факти, изложени в двата разпита са идентични.
Касационната жалба поддържа необходимост от изключване на показанията на св.Д. и св.Н. от доказателствения материал, като отделни детайли от разпитите им са цитирани извън контекста и след съпоставка са изтъкнати някои противоречия в тях. Така формулираните аргументи не разкриват допуснато от съда процесуално нарушение, тъй като не държат сметка за законовото изискване доказателствата и доказателствените средства да се обсъждат всестранно и обективно, в тяхната съвкупност, след определяне на кръга от обстоятелства, подлежащи на установяване, включени в предмета на доказване. Само по себе си наличието на някои разминавания в съобщените от свидетелите подробности не винаги е израз на желание да се изопачи истината, а би могло да се обясни с особеностите на човешките способности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на събития. Белег за недостоверност на показанията би била целенасочената им промяна по отношение на факти, рефлектиращи върху преценката дали е извършено престъпление и извършено ли е виновно от подсъдимия.
Св.Д., има качеството на пострадало лице, конституирана е като частен обвинител по делото, и е в трайно влошени отношения с подсъдимия. Съдът е съобразил евентуалните й пристрастия и правилно е преценил, че няма основание да игнорира показанията й. Тя не е очевидец и не уличава пряко М. в извършване на престъплението. Съществените обстоятелства, изяснени чрез разпита й, са в две насоки – относно наличието на сериозен конфликт между нея и подсъдимия, имащ значението на причина и мотив за извършване на престъплението, и относно разкритието, направено пред нея от св.Н. за намеренията и действията на М.. И в двете направления показанията й са съпоставени с други данни, които ги подкрепят. Фактът, че Д. се е чувствала преследвана и тормозена от бившия си приятел, и в отговор му е причинила неприятности, като е предизвикала проверки и действия на полицията и прокуратурата срещу него, е надлежно документиран с писмени доказателства относно регистрацията на сигнали в МВР, издадена заповед за незабавна защита, бюлетин за влязла в сила присъда за това, че М. й се е заканил с убийство на 17.04.2014г. За проблемите, които имал по повод оплакванията на Д., разказва в обясненията си и самият подсъдим. Фактът, че на 25.06.2014г. св.Н. дошъл пред дома й, за да й съобщи за подготвяното от М. посегателство срещу нея, е потвърден в показанията на повиканите на място полицейски служители К. и Х.. При това положение, ВКС споделя преценката на въззивния съд, че показанията й не са изолирани и следва да им бъде дадена вяра.
Въззивният съд още в началото на доказателствения анализ е отчел обстоятелството, че описаният в обвинителния акт начин на осъществяване на престъплението обективно не позволява възприемането му от друг, освен подсъдимия и св.Н.. Никой от двамата не може да бъде характеризиран като личност, респектирана от установения правов ред, а версиите им за съдържанието на проведения в условията на конспиративност разговор са напълно различни. В тази процесуална ситуация Софийски градски съд е възприел единствения правилен аналитичен подход за изясняване на фактическата обстановка по делото. Преди всичко чрез съпоставяне на показанията на Н. и обясненията на М. е очертал безспорните обстоятелства. Като такива са посочени запознанството им чрез посредничеството на св.К. К., срещата на 13.06.2014г. в пицария „У.“, последвалите контакти, продължили до 24.06.2014г. вечерта, това, че М. е искал да възложи на Н. изпълнението на задача срещу заплащане, но до размяна на средства не се е стигнало, както и че тази задача била свързана с конфликта му със св.Д..
Напълно законосъобразно са отклонени опитите за съсредоточаване на процесуални усилия върху страничния за предмета на доказване въпрос, дали след образуване на наказателното производство, св.Н., лично или чрез други лица, е изнудвал подсъдимия за пари, за да промени показанията си. Евентуалното установяване на това обстоятелство би се отразило негативно на моралния облик на свидетеля, но предвид съдебното му минало и собствените му признания, че приема „мокри поръчки“, а се е разколебал единствено заради опасността да пострада и детето на свидетелката, може категорично да се твърди, че съдът не е кредитирал показанията му, заради високите нравствени качества, с които се отличава.
Откроен е същественият подлежащ на установяване факт – за естеството на поръчката, която М. е мотивирал Н. да изпълни чрез обещание за възнаграждение. Подсъдимият твърди, че е искал от свидетеля, като човек с контакти в полицията, лично или чрез съпругата му, която е адвокат, да помогне за приключване на проверките и производствата, водени срещу него по сигнал на Д.. Тезата, поддържана от Н. е, че М. му е поръчал свидетелката да бъде пребита или убита, като преди това бъде уличена в разпространение на наркотици и регистрирана като криминално-проявена. Съдът е проследил всички разпити на двамата, за да прецени вътрешната им последователност, съпоставил е версиите им с установеното с помощта други доказателствени средства.
Преценката, че по отношение на относимите към елементите от състава на престъплението по чл.117, ал.2 от НК въпроси, показанията на св.Н. са стабилни и остават непроменени, е надлежно мотивирана. Версиите на двамата са обсъдени в светлината на показанията на св.К. и св.Н.. Тези свидетели са били информирани, че подсъдимият има „проблеми с полицията“, свързани с бившата му приятелка, които иска да разреши. От разпита на св.К., съдът е извлякъл съществената информация, че е бил лишаван от свобода и има контакти с престъпния контингент, а за разрешаването на проблемите си М. е потърсил именно него. В резултат на искането му той го свързал с лице с тежко съдебно минало, прекарало много години в затвора, а понастоящем работещо като шофьор в частна фирма. От показанията на Н. се установява, че тя не е била адвокат, нито е търсена от подсъдимия за предоставяне на юридически услуги. Напълно обосновано и в съответствие с житейската логика съдът е отхвърлил версията на подсъдимия, че е преценил Н. като подходящ да му помогне за законосъобразно приключване на проблемите с МВР и прокуратурата.
Следващият решаващ факт, който кореспондира напълно с показанията на св.Н. и не намира опора в изложеното от М., е установен с показанията на Д. и на служителите от МВР. Става въпрос за личната информация за пострадалата, с която Н. няма как да разполага, ако подсъдимият го е потърсил за съдействие в полицията. Той е знаел името и фамилията й, къде живее, каква кола кара, пола и възрастта на детето й, какво е правила през последните дни – кои места е посетила, как е била облечена, с кого се е срещала.
Наличното като вещественото доказателство по делото проследяващо устройство, също е обсъдено и съпоставено с двете предложени версии. Въззивният съд е изтъкнал убедителни аргументи – несъответствието между обясненията на подсъдимия и показанията на св.Д., и това, че е било разопаковано и ползвано, довели го до извода, че твърдението на Н., че тракерът е бил предназначено за поставяне в автомобила на Д., отговаря на истината.
Наред с това на самостоятелен анализ са подложени и обясненията на подсъдимия от разпитите му пред въззивния съд и от досъдебното производство, след надлежното им приобщаване. В атакуваното решение е посочено конкретно какви противоречия са констатирани в тях, по кои обстоятелства съдържат непълноти, и на кои въпроси не дават убедителен отговор.
С оглед изложеното, настоящият състав прецени, че решението на въззивния съд да даде вяра на показанията на св.Н. не е произволно, а е резултат на точен и подробен анализ на всички относими доказателства и доказателствени средства.
В касационната жалба се твърди, че противоречивите показания на св.Н. са довели до противоречие и в съдебния акт, в резултат на което остава неизяснен въпросът към какво действие подсъдимият е подбуждал свидетелят. Тази интерпретация на мотивите към присъдата е превратна и неточна. Въз основа на последователно поддържания разказ за случилото се във всички разпити на св.Н., съдът е приел, че при формулиране на поръчката, която му възлага, М. е допускал алтернативи. Желаел свидетелят сам да я изпълни, или да намери хора, които да осъществят посегателството. Трябвало да пребият бившата му приятелка, но най-добре било да я убият. Според фактическата обстановка, възприета от съда, на инкриминираната дата подсъдимият е провел първата си среща със св.Н., и макар, че ясно изразил желанието си Д. да бъде убита, се е съгласявал и с други варианти на отмъщение. В това отношение мотивите са убедителни и обосновани. Подобна позиция на подсъдимия кореспондира напълно със съществуващата към този момент неяснота относно сумата, която трябва да плати, хората, които ще наеме, както и с обстоятелството, че посегателството срещу телесната неприкосновеност на Д. не е било непосредствено предстоящо, а щяло да се случи след дискредитирането й като дилър на наркотици чрез поставяне на забранено вещество в автомобила й.
Фактът, че докато е убеждавал свидетеля да приеме поръчката за убийство на Д., подсъдимият е допускал възможността и се е съгласявал да й бъде навредено и по друг начин, не се отразява на съставомерността на деянието. Една от разновидностите на прекия умисъл е именно алтернативният.
Настоящият съдебен състав намери оплакването за явна несправедливост на санкцията за основателно. За да наложи наказание, надвишаващо предвиденият средния размер, съдът е приел, че липсват смекчаващи вината обстоятелства, а са налице няколко отегчаващи. Действително, доводите в жалбата за добри характеристични данни и тежко семейно и материално положение са декларативни. По делото въз основа на обясненията на М. е установено, че той работи като системен администратор и живее на съпружески начала с майката на двете си деца. Няма причина така изясненото положение да се счита за „тежко“ Към втората категория са отнесени „обремененото му съдебно минало, негативните характеристични данни, изводими от противоправното му поведение, обект на множество жалби и сигнали до правоохранителните органи“. Всъщност, така формулираното отегчаващо обстоятелство е само едно. Видно от справката за съдимост на М., срещу него са постановени общо четири присъди, като втората и третата се считат за едно осъждане, тъй като са за деяния, извършени в съвкупност. След като на 01.04.2009г. е изтекъл изпитателният срок на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „пробация“ по второто му осъждане, към 01.04.2011г. е настъпила реабилитация, която е заличила миналите му осъждания. Присъдата на Софийски районен съд e влязла в сила след датата на деянието на 26.03.2018г. По тази причина съдебното минало на подсъдимия при извършване на престъплението е било необременено. Въззивният съд правилно е отчел като отегчаващо обстоятелство предхождащото и съпътстващо подбуждането към убийство поведение, предизвикало множеството жалби и сигнали до правоохранителните органи от страна на св.Д.. Неговата противоправност е установена по надлежен ред. Друго отегчаващо обстоятелство е проявената престъпна упоритост през времето от датата на деянието до задържането му. На тези обстоятелства противостои фактът, че наказателното производство продължава вече пет години и половина, който срок е неразумно дълъг предвид неголямата фактическа и правна сложност на делото. Срокът на лишаването от свобода следва да бъде намален от четири на две години поради продължителността на периода, през който М. е търпял неблагоприятните последици от процесуалното качество на обвиняем и подсъдим.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 и т.3, и ал.2, т.1от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 143 от 03.06.2019г., постановена по ВНОХД № 737/2019г. на Софийски градски съд, като намалява срока на наложеното на А. Н. М. наказание лишаване от свобода от четири на две години.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.