О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 213
гр. София, 14.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 25 март , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3813/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. Ю. А. и Ф. Ф. Ю. срещу решение № 624 от 29.03.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3934/2012 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4670 от 25.06.12 по гр.д. № 14422/10. на СГС, ГК, 7 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от по 60 000 лева до пълнопредявения размер от 80 000 лева, както и в частта, с която е отменено частично първоинстанионното решение по жалба на застрахователя и е отхвърлен искът за разликата между 68 000 лева и 12 000.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон при произнасяне на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в депозирания писмен отговор счита същата за неоснователна. Предявил е насрещна касационна жалба, в която обжалва въззивното решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено решенията на първата инстанция до размера на 12 000 лева-застрахователно обезщетение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че се доказва настъпването на вредоносното ПТП на 03.06.2006 г., при което водачът на МПС л.а. „ВАЗ 2103 ” с ДК [рег.номер на МПС] управляван от Л. Т. , поради несъобразена скорост, с оглед намалена видимост към страничен второстепенен път удря детето на ищците С. Ф. Ф.-на 12 г., управляваща велосипед и причинява смъртта му. Съдът се е позовал на констатациите в заключението на тройната техническа експертиза, че ударът във всички случаи е бил непредотвратим, но при управление със съобразена с обективните дадености скорост вероятно не биха настъпили тежките последици от него-смъртта на детето. С оглед това и като е отчел, че пострадалата е се е спускала с висока скорост с велосипед по наклонен към главния път второстепенен такъв и при липса на видимост за водача на МПС, поради бурна растителност е прието обективно съпричиняване на вредоносния резултат до 4/5, при което е счетено, че дължимото обезщетение е в размер на 12 000 лева за всеки един от родителите на загиналото дете.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и по специално за това следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия , чийто ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано разминаване със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.1 т.4 ГПК.
От страна на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента е подадена насрещна касационна жалба. Като релевантен за спора правен въпрос, с оглед допускане до касация, се сочи единствено налице ли е противоправно поведение на водача на МПС в конкретния случай, с оглед разпоредбите на чл.20 и 48 от ЗДвП. Този въпрос, обаче касае обосноваността и материалноправната законосъобразност на произнасянето на съда по конкретния спор и в този контекст отговорът му е в зависимост от фактите по делото. Следователно не става въпрос за обснована необходимост от тълкуването на неясна, непълна или противоречива правна разпоредба и не е налице основание за допускане до касация по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на която се позовава подалият насрещната касационна жалба . Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по нея.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на Н. Ю. А. и Ф. Ф. Ю. срещу решение № 624 от 29.03.2013 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №3934/2012 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 4670 от 25.06.12 по гр.д. № 14422/10. на СГС, ГК, 7 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от по 60 000 лева до пълнопредявения размер от 80 000 лева, както и в частта, с която е отменено частично първоинстанионното решение по жалба на застрахователя и е отхвърлен искът за разликата между 68 000 лева и 12 000.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по насрещна касационна жалба от страна на ЗК [фирма]- [населено място], в която се обжалва въззивното решение В ЧАСТТА , с която е потвърдено решението на първата инстанция до размера на 12 000 лева-застрахователно обезщетение.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.