О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 213
гр.София, 26.03.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4760 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, а се разглежда по реда до ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86/ 2017 г.) – аргумент от § 74 ПЗР на това изменение на ГПК.
Обжалвано е решение № 123/ 27.07.2017 г. по гр. д. № 336/ 2017 г., с което Окръжен съд – Сливен, като потвърждава решение № 213/ 14.03.2017 г. по гр. д. № 5658/ 2011 г. на Районен съд – Сливен, отхвърля исковете на К. Л. Ч. срещу СУ „К. К.“, [населено място], както следва:
· да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 73/ 20.10.2016 г., с която директорът на Училището е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· К. Ч. да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· Училището да му плати сумата 2 153.52 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 3 143.52 лв.) – обезщетение за безработица вследствие незаконното уволнение в периода 21.10.2016 г. – 21.04.2017 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Решението се обжалва от К. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по четири материално-правни въпроса, които след обобщаване и уточняване в духа на заявените касационни оплаквания (т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС), се свеждат до следните: 1. Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение, когато съдебният акт за осъждането на педагогическия специалист за тежко умишлено престъпление от общ характер е влязъл в сила преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на § 33 от ПЗР на ЗПУО, с която се въведе новото основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 ЗПУО? и 2. За материално-правните предпоставки (условия) на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ има ли значение видът на наложеното наказание за извършеното умишлено престъпление от общ характер? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото и обуславящи въззивното решение, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване обосновава с довод, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ и за развитието на правото. Оплакването по същество е, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ). Претендира разноски.
Ответникът, СУ „К. К.“, ответник и по касация възразява, че по първия въпрос е изключено допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ, по втория – общото основание за допускане на касационния контрол, а въззивното решение е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (касатор е ищецът по отхвърлените искове), спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително), макар и само по първия повдигнат въпрос. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че е законна заповед № РД-07-73/ 20.10.2016 г., с която директорът на Училището е прекратил трудовото правоотношение с К. Ч. на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ са неоснователни. Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато педагогически специалист по смисъла на ЗПУО е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Мотивирал се е с това, че: 1) К. Ч. е педагогически специалист по смисъла на чл. 211, ал. 1 ЗПУО (заемал е длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ в Училището); 2) със споразумение, одобрено от Районен съд – Сливен в открито съдебно заседание от 09.01.2014 г. по нохд № 1982/ 2013 г. се е признал за виновен в извършени на 03.04.2012 г. в [населено място], общ. С. престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 142а, ал. 1 НК, като са му били наложени две пробационни мерки; 3) престъпленията са умишлени от общ характер и 4) споразумението има последици на влязла в сила осъдителна присъда (чл. 383, ал. 1 НПК).
Въззивният съд е приел за неоснователни доводите, че уволнението е незаконно, защото: 1) осъждането е преди 01.08.2016 г. – датата, на която влезе в сила ЗПУО, а с § 33 от ПЗР бе въведено новото основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ и 2) за възникналото и упражнено от работодателя право на безусловно прекратяване на трудовото правоотношение е без значение видът на наложените наказания престъпленията, които К. Ч. е извършил.
При тези мотиви на въззивния съд първият повдигнат въпрос е този, който осъществява изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително). Тълкуването на новото основание от чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ е от значение не само за действителното съдържание на материално-правната разпоредба, но следва да се извърши според предвиденото в § 27, ал. 1 ПЗР на ЗПУО. Преходното правило въззивният съд е пропуснал да забележи при решаването на правния спор. Съгласно § 27, ал. 1 ПЗР на ЗПУО, лице, което към влизането в сила на закона заема педагогическа длъжност, запазва трудовото си правоотношение, ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на трудовото правоотношение. По делото се установява, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 01.09.1987 г., от когато касаторът К. Ч. е учител в Училището.
Вторият повдигнат въпрос следва да бъде разгледан в касационното решение според въведеното касационно оплакване, но той не обосновава обжалваното решение. До обсъждането му настоящият състав следва да пристъпи само след положителен отговор на първия материалноправен въпрос – положително процесуално условие, осъществяването на което не може да се предвиди към етапа на селекция на касационната жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 123/ 27.07.2017 г. по гр. д. № 336/ 2017 г. на Окръжен съд – Сливен.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание (касаторът е освободен от държавна такса, съгласно чл. 359 КТ).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.