О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
С., 28.02.2011 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1311 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. А. Ю. и Ф. Ш. Ю. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 18.06.2010г. по гр.д.№375/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен искът на Ю. А. Ю. и Ф. Ш. Ю. против Н. И. Н. и Х. М. Н. за предаване владението на жилищната сграда в имота,съставляващ ПИ ХІХ-434 с площ от 610кв.м. в кв.31 по плана на[населено място],обл. В.,както и в частта,с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявеният от Ю. А. Ю. и Ф. Ш. Ю. иск за предаване владението на дворното място.
Като основание за допускане на касационно обжалване в подадената касационна жалба е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога следва да се приеме,че правото на строеж е надлежно упражнено,а оттам и кога същото следва да се приеме за погасено и за последиците от погасяването му,както и за приложението на чл.67,ал.2 ЗС, отменена през 1996г.; по въпроса за правната природа на срока по чл.67 ЗС-дали срокът е давностен или преклузивен,както и по въпроса за обема от права на собственика на терена и обема от права на суперфициаря,по които въпроси поддържат,че е налице противоречива практика на съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Н. И. Н. и Х. М. Н. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от Ю. А. Ю. и Ф. Ш. Ю. иск за предаване владението на дворното място,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че праводателите на Ю. А. и Ф. Ш. са признати за собственици по отношение на [община] на имот пл.№434 в кв.31 по плана на[населено място],за който са отредени четири парцела,един от които е процесният ХІХ-434, с влязло в сила съдебно решение.
В полза на Н. И. пък е било надлежно учредено от [община] право на строеж с договор от 23.10.1990г. като Н. И. е започнал да строи още през 1992-1993г.,макар разрешението за строеж да е било издадено на 17.03.1994г. До 01.06.1996г.,когато е отменена нормата на чл.67,ал.2 ЗС правото на строеж върху държавен или общински имот,макар да не е било реализирано в 5-годишен срок е можело да се отнеме само след решение на председателя на ИК на ОбНС,а в случая това не е сторено,напротив разрешението за строеж е било продължено. С оглед на това е прието,че учреденото в полза на Н. И. право на строеж не е погасено поради нереализирането му макар и строежът да е завършен след 5-годишния срок поради липса на изричното му отнемане със съответен акт на компетентен орган на общината до 1996г. и поради продължаване на издаденото от общината разрешение.
Предвид наличното и непогасено право на строеж върху имота в полза на Н. И. и то в неговия пълен обем е прието,че суперфициарят може да ползува имота неограничено,а не само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение и поради това е прието,че в полза на Ю. А. и Ф. Ш. не може да се постанови решение за осъждане на ответниците Н. да предадат владението върху терена-решението следва да има само установително действие.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №1359/23.05.1972г. по гр.д.№771/72г. на І ГО на ВС,в което е прието,че правото на строеж върху чужда земя,което е учредено с гражданскоправна сделка,се погасява в срок от 5 години,ако строежът не бъде осъществен в този срок,като упражняването на правото на строеж не може да означава нещо друго освен изграждането на постройката в този вид и този обем, който е предвиден в договора. В срока по чл.67 ЗС е необходимо поне в основни линии да бъде изградена сградата или етажът,предмет на договора за учредяване на право на строеж. Не е необходимо сградата или етажът да бъде приведен в този срок в състояние,напълно годно за заселване с обитатели. Прието е,че общите условия на ЗЗД за погасителната давност следва да се прилагат и при погасяване на правото на строеж върху чужда земя,както и че с неосъществяването на строежа в срока по чл.67 ЗС настъпва погасяване на самото право и собственикът си възвръща по силата на закона пълното право на собственост върху земята.
В това решение следователно не се разглежда хипотезата на чл.67,ал.2 ЗС,поради което не може да се приеме,че основният за спора въпрос е бил разрешен противоречиво. Освен това в него е изразено становище,че срокът по чл.67 ЗС е давностен,каквото становище за правната природа на срока е изразил и въззивният съд в обжалваното решение. Становище,че срокът по чл.67 ЗС е давностен е изразено и в решение №539/20.06.2010г. по гр.д.№1077/2009г. на І ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК,което съответствува на становището, изразено в обжалваното решение,т.е. налице е съответствие с разрешението, давано в практиката на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поради това според настоящия състав не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение в частта по предявения иск за предаване владението върху жилищната сграда по поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси за погасяването на правото на строеж и правната природа на срока по чл.67 ЗС.
С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено и решение №268/25.05.1988г. по гр.д.№131/1988г. на ІV ГО на ВС,в което е прието,че собственикът на постройката върху чужда земя може да се ползува от земята само доколкото това е необходимо за използуването според нейното предназначение. В същия смисъл е и решение №1196/26.05.1966г. по гр.д.№155/1966г. на І ГО на ВС,в което е прието,че суперфициарният собственик може да използува земята само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение,а когато се касае до жилищна сграда,ползуването на земята според предназначението на постройката се изразява в осигуряване на достъп до постройката и в използуване на мястото за задоволяване на обикновени домакински нужди, но не и за засаждане на дръвчета и други растения или за строеж на стопански сгради.
Налице е противоречиво разрешаване на поставения въпрос за обема от права на собственика на терена и обема от права на суперфициаря ,с оглед на което следва да бъде допуснато касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение в частта по предявения по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на дворното място.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 18.06.2010г. по гр.д.№375/2009г. по описа на В. окръжен съд в частта,с която е отменено решението на първоинстанционния съд,с което Н. И. Н. и Х. М. Н. са осъдени да предадат на Ю. А. Ю. и Ф. Ш. Ю. владението върху дворното място,съставляващо ПИ ХІХ-434 с площ от 610кв.м. в кв.31 по плана на[населено място] и вместо това предявеният от Ю. А. Ю. и Ф. Ш. Ю. ревандикационен иск е отхвърлен.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 18.06.2010г. по гр.д.№375/2009г. по описа на В. окръжен съд в останалата част.
Да се изпрати съобщение на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: