2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 213
София 08.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 972/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
А. И. Д. е обжалвала с касационна жалба вх.№ 86291 от 22.07.2013г. въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав от 03.06.2011г. по гр.д.№ 8600/2010г.
Ответницата В. П. Н. възразява, че касационната жалба е просрочена и следва да се остави без разглеждане. По същество изразява становище, че в изложението за допустимост на касационното обжалване не са мотивирани предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК с формулиране на обуславящ за делото правен въпрос.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира за неоснователни доводите на ответницата , че касационната жалба не е подадена в срок. Вярно е, че Софийският градски съд е приложил разпоредбата на чл.51 ал.2 ГПК /отм./ на 01.03.2012г. , като е приел, че ответницата е редовно уведомена след като тя и пълномощникът й не са намерени на посочените по делото адреси и не са постъпили данни за новите им адреси, с оглед на което касационната жалба , подадена една година по-късно е извън едномесечния срок по чл. 283 ГПК . Тази преценка на въззивния съд обаче не обвързва касационният съд и той следва да извърши проверка на правилността на процесуалните действия по връчване на съобщението за решението, от което зависи и допустимостта на касационната жалба. Производство по делото пред въззивния съд се е развило по отменения ГПК, следователно и за съобщаването на решението са приложими разпоредбите на отменения ГПК на основание § 2 ПЗР ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал.2 ГПК /отм./ при неизпълнение на задължението на страната , която е променила адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, да уведоми съда за новия си адрес, призовката се прилага към делото и се смята за връчена. За да процедира съдът по този начин, трябва по делото да има сигурни данни, че ненамерената на адреса страна го е напуснала временно или постоянно, както и да не е възможно да бъде уведомена за решението чрез нейния процесуален представител, ако има такъв. В разглеждания случай въззивната инстанция е приела, че пълномощникът също е напуснал адреса, но по делото няма сигурни данни, че е търсен на посочения от САК телефон, с оглед на което следва да се приеме, че разпоредбата на чл.51 ал.2 ГПК /отм./ е нарушена и подадената преди надлежното уведомяване на страната касационна жалба е в срок. Жалбата отговаря и на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По доводите в искането за допускане на касационното обжалване.
Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 24 състав № 64 от 21.01.2010 г. по гр.д. № 7211 /2006г. , с което е признато за установено по исковете с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, предявени от В. П. Н. против А. И. Д., че В. П. Н. е собственик на ? идеална част от УПИ І-494 и на ? идеална част от УПИ ХІІ-494, 466 в кв.44 по плана на [населено място], местността „Т.” и на основание чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ са отменени констативен нотариален акт № 83/2000г. и констативен нотариален акт № 21/2003г. в частите, с които А. И. Д. е призната за собственик по давностно владение на 1/2 ид.ч. идеална част от имотите.
Съдът е приел за доказани твърденията на ищцата за придобиване на собствеността върху двата имота на основание наследяване и давностно владение . Същевременно възражението на ответницата за придобиване на частта на ищцата по давност не е уважено по съображения, че за да се приеме, че е прекратено владението на другия съсобственик, владелецът трябва да извърши такива действия, от които се вижда, че фактическата власт на другия съсобственик е прекратена и ако той се опита да я упражнява, ще бъде отблъснат, в какъвто смисъл са решение № 2831 от 1979 г. ВС, І г.о. и решение № 508 от 2003 г. на ІІ ГО на ВКС и др.
При тези мотиви на въззивния съд е основателен доводът на касаторката, че обуславящ за делото е въпросът дали когато съсобственик придобива собствеността върху целия имот на основание чл.79 ал.1 ЗС ако съсобствеността не е възникнала от наследяване , е необходимо да манифестира действия, с които да се противопоставя на владението на другите съсобственици. Цитирана е съдебна практика за обратно на приетото в обжалваното решение тълкуване и се поддържа основанието на чр.280 ал.1 т.2 ГПК. По същият въпрос обаче ВКС е приел ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК , според което презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, но само когато упражняването на фактическата власт е на основание, което изключва владението на останалите. Когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
След приемане на това задължително за съдилищата тълкуване на разпоредбата на чл.69 ЗС , основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, на което се позовава касаторката е неприложимо. При разглеждане на същия правен въпрос в отклонение от задължителното тълкуване по реда на чл.292 ГПК, е възможна единствено хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В случая възприетото разрешение в обжалваното решение , изцяло съответства на ТР 1/2012г. , с оглед на което по поставения правен въпрос не са налице специалните предпоставки на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Доводите в изложението за допускане на касационното обжалване за необоснованост на решението представляват касационни отменителни основания по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, които са извън предмета на производството по чл.288 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани./ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК/.
При този изход на спора на ответницата В. П. Н. следва да се присъдят на основание чл.78 ал.3 ГПК поисканите от нея разноски в размер на 400 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие на адв. Св.Б..
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Д въззивен състав от 03.06.2011г. по гр.д.№ 8600/2010г.
ОСЪЖДА А. И. Д. да заплати на В. П. Н. сумата 400 лв./четиристотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: