2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 213
София 08.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 526/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. чрез пълномощника им адв. М.Д. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1160 от 24.07.2014г. по гр.д.№ 1040/2014г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, ХХ състав № 5146/18.11.2013г. по гр.д. № 11831/2011г., с което е отхвърлен предявеният от Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В. срещу Е. В. Б., при участието на третите лица помагачи на негова страна А. П. К. и Я. Х. К. , отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ от 408 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10135.5403.3741 по КККР на [населено място] целият с площ от 648 кв.м., защрихована в черно на приподписаната от първоинстанционния съд скица /л.178/ и съставляваща неразделна част от решението.
В. съд е приел, че в полза на А. П. К. е било надлежно предоставено право на ползване върху земеделска земя на основание ПМС № 11/02.03.1982г. , което попада между изброените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Учредяването на вещното право е доказано от представените официални свидетелстващи документи – удостоверение и служебна бележка и се отнася за ПИ № 203 в к.р. 403 по плана на новообразуваните имоти и поземлен имот с идентификатор № 10135.5403.3741 по кадастралната карта. На основание §4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ правото на ползване се е трансформирало в право на собственост при заплащане стойността на земята. Съдът е приел, че издаденото от Общинската служба за земеделие и гори решение № Г54 от 16.06.2003г., за придобиване на собственост на гори и земи от горския фонд не следва да бъде съобразявано, защото приложим за придобиване на собствеността е ЗСПЗЗ. Изложени са съображения, че няма основание, както твърдят ищците, да бъдат прилагани разпоредбите на З., след като още от първия кадастрален план от 1986г. имотът не попада в държавния горски фонд. Дори и след колективизацията през 1958г. теренът да се е самозалесил, след изсичането на дърветата и раздаване на земята на ползуватели, няма данни да е част от горския фонд и затова приложимите разпоредби са тези на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касаторите правен въпрос: „ при въведено от ответника и праводателя му придобивно основание, основано на решение на Общинската служба по земеделие и гори за придобиване на земи от горския фонд следва ли да бъдат изследвани от съда предпоставките на фактическия състав по чл.7 ал.4 ЗСГЗГФ, както и кой е в този случай приложимият закон за трансформиране на правото на ползване в право на собственост – ЗСПЗЗ или З.” е от значение за делото, защото от него зависи дали ответникът има противопоставими на ищците права, които изключват възможността за възстановяване на собствеността на отнетите от техния наследодател земеделски земи в реални граници. Същевременно по същия правен въпрос е налице противоречива съдебна практика видно от представеното от касаторите влязло в сила решение № 1112/2009г. на Варненския окръжен съд по гр.д.№ 1273/2008г. Следователно, налице е основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато. Останалите правни въпроси дублират доводите в касационната жалба и по тях ВКС дължи произнасяне при разглеждане на делото по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на решение на Варненския окръжен съд № 1160 от 24.07.2014г. по гр.д.№ 1040/2014г.
Указва на касаторите Д. А. Г., Е. В. С., В. А. В., К. П. В. и Г. А. В., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат държавна такса в размер на 200 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: