1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
гр.София, 11.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 171/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 530/ 15.05.2017 г. по настоящето дело по жалба на Т. С. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 213 от 04.10.2016 г. по гр.д.№ 275/ 2016 г. в частта му, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя против П. иск за заплащане на сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение за извършени престъпления, за които е издадена оправдателна присъда по НОХД № 65/ 2014 г. на Троянски районен съд.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд при прилагане на критерия „справедливост” по чл.52 ЗЗД да вземе предвид общественото и професионалното положение на оправданото лице, когато обвинението е за действия в сферата на професионалната му реализация.
Според установената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика (срв. решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 820/ 2012 г., ІV г.о. и по гр.д.№ 2829/ 2015 г., ІV г.о.), при предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди в хипотезите по чл.2 ЗОДОВ, за размера на обезщетението е от значение как неоснователното обвинение се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато обвинението е било повдигнато за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на неоснователно обвиненото лице, следва да се прецени как то се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие, авторитета и името му на професионалист. В тези случаи справедливостта изисква определяне на обезщетение за търпените неимуществени вреди в по-голям размер.
Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика, защото от фактическа страна въззивният съд е установил, че обвинението е накърнило професионалния авторитет на ищеца, но при определяне на размера на обезщетението не е взел предвид обстоятелството, че повдигнатото срещу него неоснователно обвинение е било за умишлено престъпление в област, в която е професионалната му реализация. Поради това в отхвърлящата иска част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.
Въззивното решение е влязло в сила по претенцията на Т. Г. против П. за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от същото неоснователно обвинение до размер 10 000 лв. Поради това по наличието на елементите от фактическия състав по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ и възникналото от него вземане за обезщетяване на вредите е формирана сила на пресъдено нещо. В настоящето производство предмет на разглеждане е единствено размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди.
Установено е, че по силата на договор от 14.01.1999 г. [община] възложила на Т. С. Г. управлението и представителството на общинско еднолично търговско дружество „В и К – С.”. На 04.10.2011 г. въз основа на съдебно разрешение дознател от ОДМВР извършил претърсване и изземване на вещи от жилището на ищеца. На същата дата са претърсени и помещения на [фирма], [населено място], иззети са вещи и документи. Тези действия станали достояние на значителен брой хора, за тях била изнесена информация и в местния вестник „Троянски глас” в статия под заглавие „Съмнения за злоупотреби от управител на ВиК”. В статията ищецът е наречен „Т. М.” и е посочено, че полицията е започнала дознание по чл.201 НК. Информация за случилото се е изнесена и във вестник „Т. – 21”, в националния ежедневник „24 часа”, както и в електронно издание на „Л. .п.”. На 10.09.2012 г. срещу ищеца било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.311 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК – за съставяне в кръга на службата му на множество официални документи с невярно съдържание. На 26.10.2012 г. било подигнато и обвинение за извършено престъпление по чл.201 вр. чл.26 ал.1 НК – за това, че като управител на [фирма], [населено място], присвоил движими вещи на дружеството, поверени му да ги пази и управлява. По внесен от прокурор при Т. районна прокуратура обвинителен акт за тези престъпления е образувано НОХД № 65/ 2014 г. на Троянски районен съд, насрочено за 27.03.2014 г. Ищецът е призован като подсъдим, а за заседанието са призовани и 47 свидетели, повечето от които работници и служители на [фирма], [населено място]. [община] е призована като пострадало от престъпленията лице и е предявила граждански иск срещу Т. Г.. Пред районния съд съдебното производство продължило до 28.11.2014 г., на която дата съдът постановил присъда, оправдавайки ищеца по всички повдигнати обвинения и отхвърляйки гражданския иск. Присъдата е протестирана от прокуратурата пред Ловешки окръжен съд, който с окончателно решение от 04.02.2015 г. я потвърдил.
След 04.10.2011 г. Т. Г. променил поведението си, изглеждал угрижен и стресиран. При извършените претърсвания бил непрекъснато под надзора на полицай, дори при посещение на тоалетна. При него започвало повишение на стойностите на артериалното налягане, изпитвал нарушения на съня и главоболие. В резултат на изземването на счетоводната документация на [фирма], [населено място], след претърсванията на 04.10.2011 г., на ищеца се налагало да обяснява при проверки на НАП къде и защо се намират документите, което го натоварвало допълнително. Влияел се и от появилото се негативно отношение на някои служители към него. Разпитът пред съда на служители на [фирма], [населено място] по образуваното наказателно дело в негово присъствие било много срамно преживяване за него.
Според заключението на психологическата експертиза предприетото спрямо Т. Г. наказателно преследване е предизвикало тревожност, безпокойство и сериозен психичен срив. При него са възникнали сериозни проблеми с общуването. Според заключението на медицинската експертиза събитията от октомври 2011 г. са потенцирали у ищеца развитието на артериална хипертония и дислепидемия и прогресия на атеросклероза, без да може да се заключи с категоричност, че са предизвикали заболявания у ищеца.
В раздел ІІ от ППВС № 4/ 1968 г. на съдилищата се указва, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт следва да се съобразят характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. Когато неправомерното поведение се състои в неоснователно повдигнато обвинение от правозащитните органи, съдебната практика определя като релевантни за размера на обезщетението обстоятелства още личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Освен това справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.
Отнесени към настоящия случай, тези критерии сочат на относително по-висок размер на обезщетението, адекватно на търпените вреди. Ищецът е малко над средната възраст, с безупречна до момента на повдигнатото срещу него обвинение професионална и лична репутация. Не е осъждан и се е ползвал с добро име сред съгражданите си. Предприетото срещу него наказателно преследване е започнато публично и е създало предпоставки за унизяването му (претърсване и изземване в служебните помещения на дружеството, чиито управител е, при постоянното му конвоиране в продължение на цял ден). То е получило широка разгласа, включително на национално ниво. Повдигнатото обвинение е за две престъпления и то в сферата на професионалната реализация на ищеца, при изпълнение на служебните му задължения и за множество деяния. Наказателното преследване е продължило около три години, като прокуратурата е поддържала неоснователното обвинение и след постановяване на оправдателната присъда. В хода му всички подчинени на ищеца са били разпитани от съда като свидетели в негово присъствие. Обвинението е потенцирало при ищеца развитието на заболявания на сърдечносъдовата система с необратим характер, той е преживял безпокойство, тревожност и психически срив. Освен това е провокирало негативно отношение към него у някои служители и граждани на Т., като накърнената му лична и професионална репутация също не подлежи на пълно оздравяване, независимо от оправдаването на ищеца. Всички тези обстоятелства обуславят определяне на обезщетение в сравнително по-висок размер. Контрапунктиращи обстоятелства са ниската степен на интензивност на мерките за процесуална принуда срещу ищеца, разумният срок на наказателното производство и липсата на вредни последици за професионалната му дейност. Те обуславят по-малък размер на обезщетението. При съвкупното обсъждане на всички тези факти и като има предвид определяните от съдилищата в страната размери на обезщетения в сходни случаи, съдът намира за справедливо да индивидуализира дължимото на ищеца обезщетение над средния размер, а именно 30 000 лв.
Неоснователно представителят на П. счита за недопустимо завишаването на размера на обезщетението над 10 000 лв само поради факта на заемането от ищеца на публична длъжност. Не заеманата от ищеца длъжност дава основание на съда да определи обезщетение над средния размер. Такова основание дава фактът, че обвинението е за деяния, извършени в сферата на професионалната му реализация, като прокуратурата неоснователно е поддържала висящността на наказателното преследване за две престъпления, извършени при осъществяване на ръководните му длъжностни функции. Това е накърнило невъзвратимо професионалната репутация на ищеца и му е причинило повече страдания в сравнение с общия случай на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение, което обуславя присъждане на обезщетение над средния обичаен размер.
Поради това искът е основателен до размер 30 000 лв, като 10 000 лв са присъдени с влязло в сила решение, останалите 20 000 лв следва да се присъдят с настоящето. С оглед изхода от спора и при условията на чл.10 ал.3 ЗОДОВ следва да се разпределят и разноските по делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 213 от 04.10.2016 г. по гр.д.№ 275/ 2016 г. в частта му, в която е отхвърлен предявения от Т. С. Г. против П. иск за разликата над 10 000 лв до 30 000 лв и в частта за дължимите такси и разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П., [населено място], [улица], да заплати на Т. С. Г., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], още 20 000 лв (двадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение за извършени престъпления, за които е издадена оправдателна присъда по НОХД № 65/ 2014 г. на Троянски районен съд, заедно със законната лихва върху тази сума от 26.10.2015 г. до окончателното й изплащане и 3 123 (три хиляди сто двадесет и три лева) разноски за производството пред трите инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: