1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 214
Гр.София, 11.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1252/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община против Решение № 306/8.02.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено по в.т.д.№ 5667/2016 г., с което е потвърдено решение на СГС, І ГО, 10 състав, от 10.09.2016 г. по гр.д.№ 1447/2014 г. по описа на същия съд. С първоинстанционния съдебен акт Столична община е осъдена да заплати на М. [фирма] София на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.чл.266 ЗЗД сумата 80 329 лв., представляваща ЧАСТ от неплатена част от възнаграждение за обществен превоз на пътници по линия № 90 по Договор РД-56-1077/24 октомври 2007 г. за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2013 г. ведно със законната лихва върху нея от 3.02.2014 г. до окончателното й плащане, както и сумата 73999,70 лв. представляваща ЧАСТ от неплатена част от възнаграждение за обществен превоз на пътници по линия № 30 по договор № РД-56-1079 от 24.10.2007 г. за периода 1.01.2011 г.-31.12.2013 г. ведно със законната лихва от 3.02.2014 г. до окончателното й плащане. На основание чл. 86 ЗЗД СО е осъдена да заплати сумата 23322,34 лв., представляваща част от дължима лихва за забава върху всяко месечно вземане по договор РД-56-1077/24 октомври 2007 г. за периода от 20-то число на месеца, следващ отчетния, до предявяване на иска – 3.02.2014 г. и сумата 18768,31 лв., представляваща част от дължима мораторна лихва върху всяко месечно вземане по договор РД-56-1079/24.10.2007 г. за периода от 20-то число на месеца, следващ отчетния, до 3.02.2014 г. и 9076,57 лв. съдебни разноски. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради потвърждаването на недопустимо решение на СГС, постановено по непредявени искове. В отношение на евентуалност касаторът претендира отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на обективно съединените искове. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, І състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол въззивно решение на Софийски апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на СГС, въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на Столична община по допустимостта на първоинстанционния акт. В мотивите му не са изложени съображения по доводите на въззивника за разглеждане и уважаване на непредявени искове с предмет, различен от описания в исковата молба.
Според апелативния съд предмет на делото са обективно съединени искове за заплащане на суми, дължими по два договора, със съответните акцесорни претенции за мораторни лихви по чл.86 ЗЗД. Цената на претенциите е посочена в исковата молба, а общите размери на исковете за главници и лихви – в уточнителна молба от 22.02.2016 г. За всеки от договорите е предявен по един иск за главница и лихви, всеки от които има за предмет множество отделни периодични вземания, част от тях ищецът претендира в пълен размер, а друга част са обект на частични искове. Съдът е счел, че всички съединени искове са частични доколкото в рамките на целия иск не се претендира цялата твърдяна дължима сума по всички включени периодични платежи, а само част от нея. Заключил е, че с обжалваното първоинстанционно решение исковете са уважени изцяло, но липсва индивидуализация на включените периодични вземания, което води до непрецизност на диспозитива и до неяснота кое периодично вземане до какъв размер е признато. Тази непрецизност не обуславя недопустимост на решението, а неяснота на същото, подлежаща на отстраняване по реда на чл.251 ГПК – чрез тълкуване при заявено искане от страна по делото. Същественото за въззивния съд е, че СГС се е произнесъл в рамките на предявените искове, като общо присъдените суми не надхвърля сбора от претенциите по периодичните вземания в техния заявен размер.
С исковата молба са предявени 72 иска за възнаграждение по договори за обществен превоз с автобусен транспорт с изпълнител [фирма] и възложител Столична община и 72 иска за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД за посочени по всяка отделна претенция период и изминат пробег в километри, както и цена на иска. Пет от претенциите за главница и 5 – за обезщетение в размер на законната лихва /по пунктове 1,2,13,37 и 38 от исковата молба/ са предявени за целия размер на съответните периодични вземания и това изрично е посочено от ищеца, останалите обективно съединени искове са предявени като частични – с тях се търси защита на вземанията в ограничен обем, който е посочен, като е указан и остатъкът от размера на вземането при заявена воля за защита в следващ процес.
При уточнена обстоятелствена част на исковата молба и ясно формулиран петитум първоинстаницонният съд е указал на ищцовата страна след приключване на устните състезания да уточни частичните претенции за главница по всеки от двата процесни договора за периода от 1 януари 2011 г. до 31.12.2013 г., както и частичните претенции за мораторна лихва по всеки от тях, размера на платеното възнаграждение от възложителя по всеки от двата договора като глобална сума за целия процесен период и размера на дължимото възнаграждение като крупна сума по всеки от договорите за целия период.
В изпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовностите е подадена молба с вх. № 24253/22.02.2016 г. на СГС, уточняваща сборна цена на две частични претенции за главница по двата договора и на две частични претенции за лихви за указания от съда период, като липсват данни за оставащия размер на вземанията по всеки от четирите иска с цена съответно 80 329,80 лв. с ДДС, 73 999,70 лв. с ДДС, 23322,34 лв. и 18768,31 лв. СГС е разгледал и уважил като частични именно тези 4 иска, различни от първоначално предявените с исковата молба, със сборна цена 196 420,15 лв.
При описаните процесуални действия на съда страните съществува вероятност за произнасяне на съда по недопустимо изменени искове в нарушение на диспозитивното начало на процеса.
В изпълнение на задължението да следи служебно за допустимостта на обжалваните съдебни актове във всяко положение на делото при изрично въведено от касатора оплакване за недопустимост на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно решение на СГС настоящият съдебен състав намира, че решението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационен контрол в хипотезата на вероятна недопустимост, преценката за която ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба съгласно т.1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 306/8.02.2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено по в.т.д.№ 5667/2016 г. по описа на същия съд.
Указва на касатора Столична община да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внасяне на сумата 3928,40 лв., представляваща държавна такса, по сметка на ВКС. След представяне на вносния документ в деловодството на Търговска колегия делото да се докладва на Председателя на Второ т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: