Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
София, 10.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шести април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 62 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК/отм./.
С. М. П. от гр. П. обжалва решението на Пловдивския окръжен съд,постановено на 15.10.2007г. по гр.д. №978/2007г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно,като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б,ал.1,буква“в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./ ответникът по касационна жалба И. Г. Ш. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното:
Предявен е иск за предаване владението на движими вещи по реда на чл.108 ЗС.
С обжалваното решение,постановено на 15.10.2007г. по гр.д. № 978/2007г.,Пловдивският окръжен съд, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. М. П. срещу И. Г. Ш. иск за ревандикация на движими вещи и за заплащане на тяхната равностойност.
Прието е,че не е установена както материалноправната легитимация на ищцата С. М. П. /не е установено правото й на собственост върху процесните движими вещи/,така и пасивната такава /не е установено И. Г. Ш. да е заварил вещите в имота,нито да е установил върху тях фактическа власт,съответно да е отказал връщането им без основание,респ. те да са погинали,отчуждени или изразходвани от него/.
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила /чл.127 ГПК/отм./,чл.136 ГПК/отм./ и правилно е приложен материалният закон /чл.108 ЗС/.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели са обсъдени от въззивния съд съобразно установените в ГПК/отм./ правила. Преценено е кои факти и обстоятелства свидетелите са възприели пряко и непосредствено. Отчетено е обстоятелството към кой момент във времето всеки един от свидетелите е посещавал имота,в който се твърди,че са се намирали процесните движими вещи. Обсъдено е обстоятелството осъществяването на кои релевантни факти се установява от тези показания към момента,в който И. Ш. е придобил собствеността върху сградата,респ. установил е самостоятелна фактическа власт върху нея. Правилно е разпределена доказателствената тежест като е прието,че в тежест на ищцата С е да установи,че е собственик на вещите,както и че фактическата власт върху тях се упражнява от ответника и след като такива доказателства не са представени /свидетелите не установяват претендираните движими вещи да са нейна собственост, доколкото и сградата до 1996г. е принадлежала на трето лице- Л. М. /,правилно е прието,че активната материалноправна легитимация не е установена.
Свидетелката Г. действително установява,че С. П. е притежавала част от процесните движими вещи,но доколкото липсват доказателства същите вещи да се намирали в сградата към 1996г.,нито понастоящем да се намират в държане на ответника, правилно претенцията за тяхната ревандикация е приета за неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,които по смисъла на чл.218б, ал.1,буква”в” ГПК/отм./ да обусловят неговата неправилност,същото е постановено при правилно приложение на материалния закон,поради което на основание чл.218и,ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 15.10.2007г. по гр.д. №978/2007г.
Председател:
Членове: