2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215
София, 14.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4903 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ш. Ю. Б. срещу решение № 364 от 12.10.18г.по в.гр.дело № 459/18г.на Хасковския окръжен съд.С него е отменено решение № 266 от 10.05.18г.по гр.дело № 24/18г.на Районен съд –Хасково и вместо него е постановено друго, с което отменено обективираното в нот.акт /№/, том ІІ, рег./№/, дело /№/на нотариус с рег/№ /, дарение на недвижим имот, представляващ ? ид.част от УПИ/ №/ кв.4 по плана на [населено място],обл.Х., одобрен със заповед № 2454/1936г., с площ от 910 кв.м.,ведно с построената в имота къща с Р. от 70 кв.м.и навес, при запазено право на безвъзмездно ползване от страна на дарителката на описания имот, докато е жива, по предявения от Х. С. М. против Ш. С. М. иск с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД.
Касаторът сочи, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпросите относно трайната нужда на дарителя от издръжка и до възможностите на надарения да дава издръжка.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата Х. С. М. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от събраните писмени и гласни доказателства по делото,че по отношение на ищцата се е установило трайно състояние на нужда от издръжка, тъй като пенсията й,която е в размер на 260.95 лв не е достатъчна за задоволяване на месечните й разходи от храна,отопление и лекарства и тя се е нуждаела от допълнителни средства за издръжка към момента на предявяване на иска.Прието е,че е налице и втората кумулативна предпоставка за отмяна на дарението – ищцата надлежно е поканила ответника да й осигури издръжка, но такава не е била престирана от него.Обсъдени са и доказателствата във връзка с обстоятелството дали ответникът разполага с възможност да дава издръжка, като е прието за установено, че той живее със съпругата си, няма задължения по закон за издръжка на други лица, семейството му е получило субсидия /за 2016г.в размер на 2154 лв; за 2017г. – 2036.45 лв/ от ДФ”Земеделие”,Обл.дирекция Х., както и че на 17.07.18г.е придобил чрез покупко-продажба имот в [населено място],за сумата 1500 лв. Направен е извод,че поведението на ответника е морално укоримо,тъй като не е преценил адекватно нуждите на ищцата, като не й е предоставил дори и минимални средства, които би могъл да отдели с оглед материалното и имущественото си състояние, за да я подпомогне, поради което е прието,че искът за отмяна на дарението е основателен.
Настоящият съдебен състав намира,че поставените от касатора въпроси относно трайната нужда от издръжка на дарителя и наличието на възможност на надарения да даде тази издръжка, са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. от 21.01.13г.по т.д.№ 1/13г.на ОСГК на ВКС,поради което следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364 от 12.10.18г. по в.гр.дело № 459/18г.на Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя Ш. Ю. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва да Председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.