Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. София, 22.05.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на
прокурора К. Иванов изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 623 по описа за 2014 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения П. Ж. С. за възобновяване на НОХД № 550/2012 г. на Айтоския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 30/03.12.2013 г. (влязла в сила на 19.12.2013 г.), с която е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК и осъден на 2 години лишаване от свобода при строг режим в затвор.
В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се твърди, че С. искал да сключи споразумение и възстанови отнетите парични средства, поради което заминал за Р. Гърция да работи. Оставил адрес, на който обаче не бил призоваван. Счита, че правото му на лично участие в съдебния процес е било нарушено и иска възобновяване на делото с оглед осигуряването му.
Прокурорът от ВКП намира, че искането следва да се остави без уважение като неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:
Искането за възобновяване е подадено в 6 месечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК и е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
Както е известно институтът за възобновяване при задочно осъждане е специфичен процесуален механизъм с компенсаторен характер, чието предназначение е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в нов съдебен процес, когато това не е било сторено в проведения такъв в негово отсъствие. Поначало такова развитие на процеса е в конфликт с изискванията по чл. 6, т. 1, вр. т. 3, б. „с”, „d” и „е” от ЕКЗПЧ, съдържащи минималните гаранции за справедливост на наказателното производство в съдебната му фаза, сред които правото на лично участие се откроява с фундаментално значение. Съобразно сега действащата редакция на чл. 423 ал. 1 от НПК, за да не се допусне отказ от справедливо правосъдие, привеждането на този механизъм в действие е задължително във всички случаи, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК (надлежно връчване на обвинителния акт и призоваване за с. з., ведно с информация, че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК) не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина.
От материалите по делото е видно, че осъденият С. е знаел за образуваното срещу него ДП, което е започнало и приключило в негово присъствие. Същият е знаел и за образуваното пред Айтоския районен съд съдебно производство по НОХД № 550/2012 г., като процедурата по чл. 254 ал. 4 от НПК е била изпълнена. Препис от обвинителния акт му е бил надлежно връчен и С. е бил уведомен за датата на първото по делото с. з. на 12.02.2013 г. Тогава той се е явил лично, заявил е желание да възстанови отнетите парични средства на пострадалия и сключи споразумение с прокурора, като в тази връзка е поискал отлагане на делото за един месец, което е било удовлетворено. В с. з. на 19.03.2013 г. подсъдимият не се е явил, но е депозирал молба за отлагане на делото за края на м. април, сочейки, че до това време ще възстанови отнетата парична сума, като е поискал и назначаване на служебен защитник (вж. л. 28). За с. з. на 30.04.2013 г. подсъдимият е бил призован на адреса, посочен в молбата му от 19.03.2013 г. – чрез родственик, но отново не се явил. Впоследствие е било разпоредено неговото издирване и принудително довеждане, но същият не е бил открит на известните по делото два адреса в гр. Ср. В с. з. на 02.07.2013 г. мярката му за неотклонение е била изменена в задържане под стража, както и С. е бил обявен за общодържавно издирване. Делото е било отлагано още няколко пъти, но подсъдимият не е бил намерен, като е била получена информация от близки, че пребивава в Р Гърция на неизвестен адрес. В с. з. на 03.12.2013 г. съдът е докладвал тези данни и е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия и при участие на служебния му защитник, като същият ден е постановил и присъдата си. Същата не е била обжалвана и е влязла в сила на 19.12.2013 г. По повод изпълнението й осъденият С. е бил установен и преведен в затвора в гр. Бургас, където е започнал изтърпяване на наложеното му с присъдата наказание, считано от 14.01.2014 г.
Изложените по-горе обстоятелства ясно очертават, че липсва основание за възобновяване на делото по реда на чл. 423 ал. 1 от НПК. Осъденият С. е бил уведомен за образуваното съдебно производство и лично се е явил на първото насрочено по делото с. з. Тогава му е била съобщена и датата на следващото с. з., но той не се явил, депозирайки молба за отлагането му. Впоследствие е престанал да се явява, без да има уважителни причини за това. Положените усилия за издирването му в пределите на страната са останали безуспешни. Това негово процесуално поведение съдът интерпретира като недвусмислен отказ за реализиране на правото му на лично участие, знаейки за последиците от този избор, поради което няма основание за компенсирането му чрез възобновяване на съдебното производство.
Поради това ВКС намира, че не са налице условия за възобновяване на делото и искането за това следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задочно осъдения П. Ж. С. за възобновяване на НОХД № 550/2012 г. на Айтоския районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 30/03.12.2013 г.(влязла в сила на 19.12.2012 г.).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.