2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
С., 25,03,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 17 март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3109 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. завод-И. АД-Д. против решение № 77/28.03.2013 г. по в.гр.д. № 16/2013 г. на Великотърновски АС, с което по същество се отхвърля искът на касатора срещу ДА Д.-С., на основание чл.59 ЗЗД, за заплащане на сумата 41 039.90 лв. обезщетение за ползване без основание на склад, собственост на ищеца, за процесния период, като са присъдени разноски. Решението е подписано с о.м. от съдия П.Г., че не е съгласна, че през исковия период между страните е съществувало договорно отношение, защото ищецът е продължил да съхранява материалите без възражения. Фактът, че ищецът и след изтичане срока на договора на 31.12.2007 г., е продължил да пази предадените вещи не води до извода, че дог.връзка за влог е продължена-арг. от чл.253,ал.2 ЗЗД. Няма въпрос в изложението свързан с о.м.
Ответната ДА Д. е подала отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК и че жалбата е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди следното:
1. По чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Въпреки трайната практика на ВКС, че ДА Д. следва да докаже реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя, въззивният съд се е произнесъл при липсата на главно и пълно доказване кога и какво е предадено за съхранение.
Няма представена или посочена задължителна практика на ВКС. Ако от тази част на изложението би могъл да се извлече въпрос, той не би бил правен, а фактически и касаещ правилността на решението.
2. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Казусът представлявал съществен въпрос по чл.280,ал.1 ГПК, който е основополагащ правен въпрос, защото касае основни правни институти, като разпределение на док.тежест, точно тълкуване и прилагане на правна норма, доказването на фактическия състав, допустимостта на доказателствата и др.
С обжалваното решение въззивният съд е отчел, че се касае за вещи с особен статут и е приложил разпоредбите на ЗДРВВЗ и Наредба за условията и реда за организиране на дейността по Д., че създадените Д. в съхранителите по предишни разчети остават на съхранение в тях до промяна на номенклатурите и нормативите, и вземане решение за освобождаването им.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд, решаването на всеки правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, а не само съществен, е основание за достъп до касационно обжалване при наличие на някои от критериите за неговото допускане.
Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК.
Следователно, приложното поле се определя не от решението, а от конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, изведен от него, който е общото основание за допускане на касационната жалба, а в случая то не е посочено от касатора.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност. На преценка подлежат правните изводи, а не установените от съда факти и обстоятелства. Твърдението за неправилното интерпретиране на доказателствата е относимо към доводите за незаконосъобразност на съдебния акт, които не са предмет на производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 77/28.03.2013 г. по в.гр.д. № 16/2013 г. на Великотърновски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: