Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
София 04.02.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 1989 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.47, т.3 и т.5 ЗМТА.
Дружеството [фирма] е предявило искове за отмяна на решение от 12.03.2012г., постановено по в.арб.дело № 288/2012г. на АС при Б., в частта , с която дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 191 953.10лв. неустойка по чл.6.5 от договор за неизпълнение на задължение за връщане на държането на нает по договор за наем от 31.08.2009г. имот за периода от 1.06.2012г. до 31.12.2012г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за нова разглеждане от нов арбитражен състав. Исковата молба се поддържа от процесуалните представители на ищеца в съд.заседание. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът [фирма] в писмен отговор излага аргументи за неоснователност на предявените искове. Това становище се поддържа в публичното съдебно заседание от процесуалния му представител. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:
Искът е предявен в преклузивния срок по чл. 48 ЗМТА, от страна в процеса по в.арб.дело № 288/2012г., поради което ще следва да бъде разгледан по същество.
С обжалваното решение е уважен иск на [фирма] за сумата от 191 953.10 лв., представляваща неустойка по чл.6.5 от договор за наем от 31.08.2009г., за периода от 1.06.2012г. до 31.12.2012г., като основанието е неизпълнение на задължението на наемателя / ищец/ да върне на наемодателя / отв./ държането на имота. А. съд при Б. е бил сезиран от [фирма] с обективно кумулативно съединени искови претенции, свързани с сключен между страните договор за наем от 31.08.2009г. за офис на партер, първи и втори етажи с обща наета площ от 1467 кв.м. в сграда 3 на административен комплекс „В. Б. С.” с административен адрес [населено място] , [улица]. Съдът се е произнесъл и по насрещен иск – обективно съединени претенции, предявени от ответника по арб. дело, ищец в настоящото производство.
Предмет на молбата за отмяна на арбитражното решение е претенцията, посочена в решението на арбитражния съд в пета група искови претенции „за неустойка за забава в плащането” за наеми и консумативи, като пета поред претенция за сумата от 191 953.10лв. / неустойка / за неизпълнен договор от наемателя за връщане на обекта, предмет на договора. Претенция не е била включена с исковата молба на ищеца [фирма], а е предявена с допълнителна искова молба на 14.01.2013г. Приета е за съвместно разглеждане с определение на арбитражния съд от 7.02.2013г., като на ответника е дадена възможност да взема становище по иска. В становище от 8.03.2013г., ответникът [фирма] е възразил арбитражният съд да се произнесе по предявената претенция за неустойка по съображения за недопустимост и липсата на компетентност на сформирания арбитражен съд за разглеждане на първоначалните и насрещни искове. Приемането на допълнителния иск на ищеца, за съвместно разглеждане с останалите искове, решаващият орган е мотивирал с разпоредбите на чл.29 ЗМТА и чл.32 ПАС на Б. за възможността изменение и допълване на иска да може да бъде направено преди приключване на устните състезания, какъвто е случай.
По основанието за отмяна на решението на АС по чл.47, т.5, пр.2 ЗМТА:
Ищецът обосновава основанието по чл.47, т.5, пр.2 ЗМТА с произнасянето на АС по иск, който не е предявен с първоначалната искова молба. Счита, че арбитражният състав, който е овластен по волята на страните да разреши спора между тях, има правораздавателна компетентност да се произнесе единствено и само по първоначалния и насрещният иск. С предявяване на иска с допълнителната искова молба ищецът въвежда по делото нов спор, за който арбитражния състав по в.арб.дело №288/2012г. няма компетентност. Според ищеца разглеждането на допълнителната искова молба от АС съставлява грубо нарушение на правилника на АС при Б., който страните са се съгласили да се прилага за разрешаване на спора между тях, както и на фундаменталния принцип на арбитражния процес като доброволен и договорен процес. В частност дружеството е било лишено от легитимното право да номинира арбитър, който да разгледа и разреши иска по допълнителната искова молба, както и да оспори номинациите за арбитър на [фирма] за разрешаване на иска по допълнителната молба.
Искът на предявеното основание е неоснователен.
Основанието за отмяна на арбитражно решение по чл.47, т.5, пр.2 ЗМТА означава произнасяне на АС по въпроси извън предмета на спора. Това основание изисква присъждане на нещо различно или в повече в сравнение с предмета на спора, с който е сезиран арбитражния съд. В този случай решението подлежи на отмяна защото е нарушено диспозитивното начало в арбитражното производство. Диспозитивното начало в арбитражното производство / както и в гражданския процес/ означава да се даде защита /по първоначален или насрещен иск/ само в рамките, посочено от ищеца като основание и петитум на иска. Основанието и петитумът на иска очертават предмета на спора, с който ищецът сезира съда. Всяко произнасяне извън основанието или петитума на иска, представлява нарушаване на диспозитивното начало, един от основните принципи на гражданското право. В конкретния случай не е налице нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, тъй като съдът не се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от страните защита. Съпоставен петитума на предявения иск по чл.92 ЗЗД с диспозитива на постановеното арбитражно решение не дава основание да се приеме произнасяне от страна на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора. Тезата на ищеца, че арбитражният съд не е имал право да приеме за разглеждане предявения с допълнителната искова молба иск, всъщност представлява оплакване за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.29 ЗМТА и чл.32 от Правилника на АС при Б.. Това нарушение обаче не може да бъде основание за отмяна на решението по чл.47, ал.5, пр.2 ЗМТА.
Искът като неоснователен, ще следва да бъде отхвърлен.
По основанието по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА:
Ищецът поддържа противоречие на арбитражното решение на обществения ред. Противоречието с правовия ред ищецът свързва с обстоятелството, че компетентността на конституирания състав на решаващия орган по арбитражното дело е ограничена до разрешаване на искове, по повод на които е конституиран съобразно приетите от страните арбитражни правила, а това са претенциите по предявения първоначален и насрещен иск. Според ищеца лишено от всякаква процесуална логика и в противоречие с фундамента на арбитражния процес е разбирането, че арбитражният състав може по всяко време да приема за разглежда искове, които са в обхвата на арбитражната клауза, защото съществува разлика между предметния обхват на арбитражната клауза и предметния обхват на компетентността на конкретния арбитражен състав. Споровете извън първоначалната и насрещна искова молба трябва да бъдат разгледани от арбитражен състав, който е следвало да бъде формиран с оглед на тези конкретни спорове. Нарушеното право на страната да номинира арбитър и да участвува в конституирането на арбитражен състав нарушава основан принцип, поради което постановеното арб. решение противоречи на обществения ред. На следващо място се поддържа като основание по чл.47, т.3, пр.2 ЗМТА нарушаване на принципа за равнопоставеност на страните и на състезателност в арбитражното производство, чрез необсъждане и игнориране на доказателства, оспорвания и искания, с които АС обективно е могъл да се запознае, на отсъствието на преценка и груби пропуски при мотивиране на решението от решаващия орган. Конкретно се посочва, че АС не е обсъдил в мотивите на решението показанията на двете групи разпитани свидетели и противоречието в тях. В мотивите на решението не е обсъденн протокол / и съдържанието му/ за предаване на наетото помещение от наемодателя на наемателя. Решаващият орган се е позовал на твърдение на експертизата за обстоятелство, което не е свързано с поставената й задача.
Искът е неоснователен. Не е налице противоречие на арбитражното решение с основните принципи на правопорядъка на страната. Не се установява несъвместимост на съдържанието на решението, както и на начина, по който то е постигнато, с обществения ред. Оплакванията на ищеца се свеждат до неправилност на атакуваното арбитражно решение поради необсъждане или неправилна преценка на доказателства по делото, които са извън предмета на производство по смисъла на чл.47, т.3 ЗМТА. Не са нарушени принципите на равенство и на състезателност в процеса, доколкото в исковата молба ищецът не твърди, че му е ограничено правото на защита по този иск. В случая дружеството [фирма] е упражнило активно правото си на защита в арбитражния процес чрез участие в арбитражните заседания, чрез ангажиране на доказателства, излагане на доводи и съображения по представените от другата страна доказателства. Искът за неустойка по чл.92 ЗЗД е предявен в първото по делото заседание на арб. съд на 7.02.2013г. На [фирма] е даден подходящ срок за представяне на отговор на допълнителната искова молба. С отговора от 8.03.2013г. дружеството е изложило доводи за недопустимото приемане за разглеждане на тази претенция на ищеца, като едновременно с това е представил доказателства по възраженията си за неоснователност на иска. Решението на арбитражния съд е мотивирано както в частта за недопустимо съединяване на иска, така и по основателността на исковата претенция чрез обсъждане на доказателствата по делото и доводите на страните, с което е спазил разпоредбата на чл. 41 от ЗМТА и чл. 38 ал.3 на Правилника на АС при Б.. В правото на арбитражния съд е да преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение/ чл.29, ал.5 от Правилника на АС при Б./ и тази негова дейност не подлежи на контрол по исков ред. Тъй като не е бил съставен протокол за предаване и приемане на наетия обект от наемателя на наемодателя, за фактическото предаване на имота са разпитвани свидетели на двете страни по делото. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите относно установяване на това обстоятелство, вкл. и при проведената очна ставка между тях / св. Г. И. и св. Рамчандар /. Дейността на арбитражния съд по преценка на достоверността на показанията на свидетелите и относимостта на обстоятелствата, които те установяват по предмета на спора, са в компетентност на решаващия орган, която не може да бъде проверявана от ВКС. Целта на производството по чл.48 ЗМТА е да се даде защита на страните срещу неблагоприятните последици на арбитражното решение, когато са осъществени изрично предвидените в чл. 47, т. 1 до т. 6 от ЗМТА предпоставки, а не да се ревизира решаващата правораздавателна дейност на арбитражния орган по приложението на закона, доколкото съгласно чл.41, ал.3 ЗМТА решението на арбитражния съд влиза в сила с постановяването му и не подлежи на обжалване.
В заключение, не се установява неспазване на основни, т.нар. свръхповелителни правни норми, поради което съдържанието на арбитражното решение не противоречи на обществения ред на Република България.
Ищецът поддържа тезата, че съставът на АС, конституиран от страните да се произнесе по първоначалния и насрещен иск, не е компетентен да се произнесе по иска, предявен и приет за разглеждане с допълнителната искова молба. Следвало е да се извърши процедура по конституирането на нов състав от арбитри, които да за се произнесат по иска.
Тази теза на ищеца не обосновава извод за отмяна на решението на арбитражния съд в обжалваната му част, доколкото не се оспорва, че съставът постановил решението е конституиран при спазване на правилата на чл.11 от ЗМТА, при наличие на арбитражна клауза за разрешаване на споровете по сключения между тях договор за наем, от който произтича и претенцията по чл.92 ЗЗД по допълнително предявения иск. Тезата на ищеца не намира опора в разпоредбите на ЗМТА, нито в Правилника на АС при Б.. А. съд няма да бъде компетентен да се произнесе по иска ако е сезиран с претенция, която не подлежи на арбитраж / чл.19 ГПК/ и когато липсва арбитражно споразумение / чл.7 и чл.19 ЗМТА/. В теорията и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че под „обществен ред” се разбира съвкупност от императивни норми и принципи, чието дерогиране е от естество да изключи защитата на основополагащ легитимен интерес, да накърни такива основни права и ценности, общи за всички правни субекти, в противоречие с естествената справедливост, че защитата им се явява обоснована в обществен, а не само частен интерес. В случая заявеното обстоятелства не е от естество да обоснове постановяване на арбитражното решение в противоречие с обществения ред на Република България. Същото не касае съдържанието на самото решение и начина на достигането му, в нарушение на основополагащи принципи на правния порядък, гарантиращи правото на справедлив процес, пред безпристрастен и независим съд и не се проявява в нарушаване на принципите за равенство на страните в процеса и състезателното начало
По обобщение на горното, след като не са налице посочените от ищеца основания за отмяна на арбитражното решение, предявените искове като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
На ответника по иска не се присъждат разноски след като не са поискани.
Водим от горното съставът на Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът на [фирма] за отмяна на решение от 12.03.2012г., постановено по в.ар.б. № 288/2012г. на АС при Б., в частта , с която дружеството е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 191 953.10лв. неустойка по чл.6.5 от договор за неизпълнение на задължение за връщане на държането на наетия имот по договор за наем от 31.08.2009г. за периода от 1.06.2012г. до 31.12.2012г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: