1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
гр. София, 17.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1302 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователна компания [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. Пандаузов срещу решение № 18926 от 02.12.2014г. по в. гр. дело № 11322/2013г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав в частта, с която след частична отмяна на решение № І – 48 – 70/24.04.2013г. по гр. дело № 4061/2012г. на СРС, 48 състав ответникът ЗК [фирма] е осъден да заплати на ищеца П. Л. П. от [населено място] сумата над 6 000 лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаването на исковата молба 30.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от Н. Н. на 27.11.2010 г. при управление на МПС „Д. Териос”, peг. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, сумата над 322,50 лв. до размер от 636 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 28.07.2011г. до 30.01.2012г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатски хонарар за СРС – в размер на 1 600 лв. и за СГС – в размер на 650 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 129/25.09.2012г. по т. дело № 346/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и Тълкувателно решение № 2/06.06.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК, по материалноправен въпрос за функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите.
Ответникът П. Л. П. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че предпоставките по чл. 226, ал. 1 КЗ /към настоящия момент отмене/ за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищцата неимуществени вреди са налице: 1/ деликтът – процесното ПТП, настъпило на 27.11.2010г., е причинено от Н. Я. Н.; 2/ вината на делинквента е установена с влязла в сила на 08.07.2011г. присъда № 46/22.06.2011г. по НОХД № 159/2011г. на РС Тетевен; 3/ ищецът е претърпял неимуществени вреди; 4/ налице е причинно-следствена връзка между виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил и претърпените от ищеца вреди; 5/ към момента на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лекия автомобил.
По отношение размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по „Гражданската отговорност” на виновното лице, въззивната инстанция е възприела практиката на ВКС, обективирана в решение № 129/29.11.2012г. по т. д. № 346/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 11/08.02.2013г. по т. д. № 620/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно която обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е функционално зависима от деликтната отговорност на прекия причинител, като функционалната обусловеност се изразява в това, че прякото право на обезщетение от застрахователя не може да възникне, ако увреденото лице няма право на обезщетение от деликт, както и че застрахователят не може да отговаря за вреди в по – голям обем от тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане – т. е. застрахователят отговаря за същите вреди по обем, за които отговаря и делинквента.
Съдебният състав е съпоставил общите елементи в пораждащия фактически състав на отговорността на делинквента по чл. 45 ЗЗД и на застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, разграничил е разликите между двата иска и е направил следните изводи: ищецът има право да претендира спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение в по – висок размер от претендирания размер срещу делинквента, но следва да го установи с допустимите от закона доказателствени средства; при претендиране на обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие съдът, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, не е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД по отношение на размера; обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения гражданския иск срещу делинквента и съдът, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно общите критерии за справедливост предвидени в чл. 52 ЗЗД и съобразно събраните пред този съд доказателства в тяхната съвкупност.
При определяне на дължимото обезщетение в размер общо 12 000 лв. въззивният съд е съобразил степента и продължителността на болките и страданията, претърпени от ищеца, вида и характера на уврежданията му, периода на възстановяването, неговата възраст, множеството травми, включително две средни телесни повреди, като последиците от едната от тях не са отшумели, както и е взел предвид, че законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 1 000 000 лв. при причиняване на неимуществени вреди на едно лице след 01.01.2010г. по аргумент от § 27, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК касационната инстанция може да уточни и конкретизира поставените от касатора правни въпроси.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, и може да бъде уточнен по следния начин: Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?
По този въпрос са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. След постановяване на въззивното решение и подаване на касационната жалба е прието Тълкувателно решение № 1/2014 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2014г. на ВКС, ОСТК, с което противоречивата съдебна практика е уеднаквена в следния смисъл: В производството по пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл. 45 ЗЗД, когато има за предмет обезщетяване на същите вреди, но в рамките на застрахователната сума, уговорена в застрахователния договор /т. 1 от Тълкувателното решение/. Поради обстоятелството, че релевантният материалноправен въпрос е решен по различен начин във въззивното решение следва да се допусне касационното му обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и в частта на присъденото обезщетение за забава за сумата над 322,50 лв. до 636 лв.
На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 126,27 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18926 от 02.12.2014г. по в. гр. дело № 11322/2013г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав в частта, с която след частична отмяна на решение № І – 48 – 70/24.04.2013г. по гр. дело № 4061/2012г. на СРС, 48 състав ответникът ЗК [фирма] е осъден да заплати на ищеца П. Л. П. от [населено място] сумата над 6 000 лв. до пълният предявен размер от 12 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от подаването на исковата молба 30.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от Н. Н. на 27.11.2010 г. при управление на МПС „Д. Териос”, per. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, сумата над 322,50 лв. до размер от 636 лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 28.07.2011г. до 30.01.2012г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокатски хонарар за СРС – в размер на 1 600 лв. и за СГС – в размер на 650 лв.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 126,27 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната, респективно производството по делото прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.