7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр. София, 20.12. 2019г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 4437/2018 година.
Производството е по реда на чл.290 от ГПК .
Разглежда се касационна жалба на „Ц.”АД срещу решение №6083 от 27.09.2018г по в.гр.дело № 6468/2018г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 16.02.2018г по гр.д № 80732/2017г на Софийски районен съд в обжалваната част – по отхвърления частично иск на основание чл. 344, ал.1 т.3 във вр.чл.225,ал.1 КТ за дължимо обезщетение поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение – за разликата над сумата 3000 лева, до пълния предявен размер от 6000лв, оказал се претендиран за времето след постановяване на първоинстнационното решение , искът е уважен от Софийски градски съд и за периода 09.02.2018г до 06.05.2018г. включително , като е присъден остатъка от 3000лева , със законите последици
Искът за обезщетение е бил предявен заедно с останалите искове по чл.344,ал.1 КТ за целия шестмесечен период от 06.11.2017г до 06.05.2018г.Бил е уважен от първоинстнационния съд в размер на 3000 лева само за периода до 08.02.2018г(датата на последното проведено по делото съдебно заседание) предвид фактите, настъпили до приключването на трудовия спор в тази инстанция и с оглед произнасянето на съда по останалите искове – за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване ищеца на заеманата преди уволнението длъжност , които искове са уважени.Решението на СРС от 16.02.2018г ,което е подлежало на съобщаване до страните с връчването му, е обжалвано в срок единствено от ищеца поради отхвърлянето на иска по чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 3000 лева, за периода от 09.02.2018г до 06.05.2018г Въззивната жалба на К. е постъпила на 08.03.2018г а отговор от Ц. АД е депозиран на 28.03.2018г и в този отговор ответникът е възразил ,че след като съдът е отменил уволнението и е възстановил ищеца на работа ,целеният от с иска резултат е постигнат и жалбата е неоснователна,т.к с нея недобросъвестно се цели удължаване на процеса.
Исковата разлика е присъдена от въззивния съд с решението на СГС ,тъй като е съобразено че за този исков период включително до изтичането на срока по чл. 225, ал.1 КТ ищецът е продължил да бъде без работа. Въззивният съд не е приел доводите на работодателя в оспорване на жалбата, че ищецът злоупотребява с право, след като макар да е възстановен на работа с първоинстанционното решение,обжалва за да удължи процеса и да получи недобросъвестно остатъка от заявения с иска размер на обезщетение за целия шестмесечен период. В мотивите на въззивния съд решаващо е изтъкнато, че първоинстанционното решение в частта, в която не е обжалвано , т.е по иска с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ включително, е влязло в сила на 17.03.2018г, но този момент е без значение за претендираното право,а от значение е момента на заемане на предишната работа респ. изтичане на срока,визиран в чл.345,ал.1 КТ. Софийски градски съд се е позовал на липсата на съобщение от съда по чл.345,ал.1 КТ, но също така и на липсата на данни по делото ищецът К. да е узнал за влизане в сила на решението в необжалваната част до изтичане на целия 6-месечен период на иска по чл. 225,ал.1 КТ.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно по съображенията,поддържани и пред въззивната инстанция към които е добавено оплакването за очевидно несъобразяване с недобросъвестността на ищеца като жалбоподател и неговата злоупотреба с право, при неотчитане добросъвестността на банката като ответник и работодател , който не е обжалвал решението за възстановяване на работа и дори изрично е поканил насрещната страна да посочи сметка по която да се преведат присъдените му с първоинстанционното решение суми.Според касатора влизането в сила на решението на първа инстанция е станало известно на ищеца,т.к. е поискал изпълнителен лист за присъденото и образувал изпълнително производство пред ЧСИ. При процесните 3 000 лева се касае за едно допълнително обезщетение, което ищецът няма право да претендира след като е възстановен на работа и поради това СГС незаконосаобразно присъжда обезщетение за това време.. Съображения са развити в жалбата и в съдебно заседание от ю.к П..
Ответникът по касационната жалба е заявил отговор, с който я оспорва. Не се установява ищецът реално да е възстановен на работа и поради това правилно е обезщетен По същество добавя,че от снабдяването му с изпълнителен лист за присъдените 3000 лева обезщетение не може да се прави извод за обстоятелство, което да погаси правото му на обезщетение за оставащото време, тъй като първоинстанционният районен съд е допуснал предварително изпълнение на решението си. Изпълнителен лист е поискан и получен от К. при тези условия, т.е без ищецът да е знаел дали решението е влязло в сила в една част като необжалвано от ответника и независимо от това.
С определение №380 от 16.05.2019г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за дължимостта на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в периода след влизане в сила на решението на съда по трудовия спор за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяването на ищеца на работа.
По въпроса, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване Върховен касационен съд ІІІг.оизтъква на първо място,че съгласно решение №1014/2009г по гр.д №221/2009 ІІІ г.о на ВКС кратките срокове в Кодекса на труда за защита при незаконно уволнение и зададената с норма в чл. 344 ал.1 от КТ , във вр чл.317 и чл. 310 от ГПК възможност за концентрирано и изчерпателно разглеждане на различни и обусловени една от друга искови претенции в рамките на съдебния спор , налагат съобразяването с една особеност на иска за обезщетение по чл.344,ал.1 т.3 КТ, във вр.чл. 225 ал.1 КТ, а именно предявяването му за посочения в закона пределен период от шест месеца преди още свързаните с основанието на иска обстоятелства и факти да са настъпили при подаване на исковата молба.Когато производството пред първостепенния съд е приключило преди да изтече заявения с иска шестмесечен период на обезщетението и това е обусловило частичното уважаване на този иск след отмяна на уволнението при постановено възстановяване на работа, ищецът има правен интерес да обжалва постановеното решение в отхвърлителната част за остатъка от вземането, има право да претендира основателността на иска си в тази част предвид фактите,които ще настъпят в хода на въззивното производство,а именно оставането му без работа до изтичането на срока по чл. 225, ал1 КТ и съдът решаващо съобразява настъпилите в хода на делото обстоятелства при решаващата си дейност. Ответникът – работодател от своя страна има възможност да се защити като изтъкне настъпили след приключване на делото в първа инстанция правопогасяващи факти,включително обстоятелства по чл.345,ал.1КТ за възстановяване на предишната работа, които въззивният съд също преценява по същество.Пречка за уважаване на иска по чл.225,ал.1 КТ ще е налице, когато съдебно възстановеният работник или служител реално бъде възстановен на длъжност от работодателя и от този момент нататък,както и ако ищецът започне работа при друг работодател,а в останалите случаи, включително при предпоставките на чл.345,ал.1КТ обстоятелствата се преценяват за всеки конкретен случай.Връчването на съобщението по чл.345,ал.1КТ за възстановяване на работа след влизане в сила на решението и изтичането на срока за явяване прекъсват причинната връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа. Когато след влизане в сила на решението по чл. 344, ал.1 т.2 КТ съдът още да не е връчил съобщението, работодателят може да прекъсне причинната връзка между незаконното уволнение и оставането на ищеца без работа като сам покани работника или служителя да я заеме в изпълнение на решението, като засвидетелства и влизането му в сила поради необжалване и в тази връзка предпостави срок не по-кратък от законния в чл.345,ал.1КТ, а спазването му също се преценява съгласно условието в чл. 345,ал.1,предл. последно от Кодекса на труда
По касационната жалба.
Разгледана по същество , жалбата е неоснователна.
В обжалваното решение Софийски градски съд е разгледал случай на трудов спор по чл. 225, ал.1 КТ , при който работодателят не е обжалвал първоинстанционното решение по уважените искове за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, правилно съобразявайки решаващото значение на обстоятелството ,че съобщение по 345,ал.1 КТ не е връчвано на ищеца , нито последният е узнал за влизане в сила на решението в тази част по начин , който може да се свърже с началото на срока по чл. 345,ал.1 КТ. Извод за обратното не може да се направи от молбата на ищеца с дата 26.02.2018г за издаване на изпълнителен лист за сумата 3000 лева по решение№341464 от 16.02.2018г на СРС, тъй като в това решение е допуснато предварително изпълнение по чл.242,ал.1 ГПК за присъденото обезщетение. Това основание е изрично изтъкнато и в самата молба. Извод за обратното не може да се направи и от поканата, изходяща от работодателя и връчена на пълномощника на ищеца по делото на 19.03.2018г, предвид нейното съдържание.Чрез нея ищецът е поканен единствено да посочи банкова сметка за изплащане на дължимите суми,към този момент това са присъдените с първоинстанционното решение суми. До 06.05.2018г.,т.е за исковия период по висящия пред въззивната инстнанция трудов спор в частта за обезщетението ищецът и въззивен жалбоподател нито е известяван,нито е бил длъжен да следи за влизане на решението в сила в частта,с която е уважен иска му за възстановяване на работа, за него срокът по чл.345,ал.1 КТ не е започвал да тече през релевантния исков период на претендираното обезщетение, същевременно К. К. е бил без работа по причина незаконното уволнение. Ищецът не е встъпвал в трудово отношение с друг работодател до изтичането на срока по чл. 225,ал.1 КТ.Поради това правилно и законосъобразно въззивният съд е уважил иска за остатъка от шестмесечния период, който иск е доказан по основание и размер , с мотива че служителят има право на обезщетение за оставане без работа не от момента на влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 344 , ал.1 т.2 КТ, а до момента на заемане на предишната работа,респ. до изтичане срока за това ,визиран в чл.345,ал.1 КТ.Правилно е даденото от същия съд разрешение по неоснователните възражения на ответника за недобросъвестност и злоупотреба с право от насрещната страна, както и във връзка с периода на обезщетение по основанието на претенцията до изтичането на шестмесечния срок по чл. 225 ал.1 КТ, а не към по-ранен момент,предвид останалите възражения на работодателя.
Ответникът по касационната жалба собствено не е извършил разноски за настоящата инстанция. Адв. Г. В. от Адвокатско дружество „В. и Л.” го е представлявал безплатно на основание чл.38,ал.1 т.2 от ЗАдв., както е декларирано в приложенията към отговора на касационната жалба.Поради това на адв. Г. В. от САК следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, което в случая следва да бъде определено съгласно Наредба №1/09.07.2004г.за минималните адвокатски възнаграждения, съгл чл.7,ал.1 т.1 във вр. чл. 7,ал.2 т.2,вр чл.9 от наредбата, предвид материалния интерес и осъщественото процесуално представителство с явяване в открито заседание пред ВКС като в тежест на ответника следва да се присъдят 600 лева.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение №6083 от 27.09.2018г по в.гр.дело № 6468/2018г. на Софийски градски съд
Осъжда „Ц. кооперативна банка „ АД със седалище [населено място] да заплати на адв. Г. В. от САК сумата 600 лева за оказана от него безплатна адвокатска помощ и представителство на ответника по жалбата пред настоящата съдебна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: