1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
гр.София, 11.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 599/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 297/ 27.02.2014 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 599/ 2014 г. по жалба на Г. С. З. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 410 от 04.10.2013 г. по гр.д.№ 569/ 2013 г. в частта, в която са обезсилени решение № 320/ 22.04.2013 г. и определение № 1835/ 07.06.2013 г. на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 1149/ 2012 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд в случаите, когато служебно промени квалификацията на спорното право, дадена от първата инстанция. По този въпрос практиката вече е уеднаквена от касационната инстанция по реда на чл.291 ГПК (срв. решение № 317/ 27.06.2012 г. по гр.д.№ 117/ 2012 г., ІV г.о., решение № 503/ 16.01.2013 г. по гр.д.№ 168/ 2012 г., IV г. о., решение № 161/ 01.07.2013 г. по гр.д.№ 564/ 2012 г., ІV г.о., решение № 277/ 03.10.2013 г. по гр.д. № 977/ 2012 г., ІV г.о. решение № 157/ 30.10.2013 г. по т.д.№ 1091/ 2012 г., І т.о., решение № 359/ 16.01.2014 г. по гр.д.№ 1209/ 2013 г., ІV г.о. и цитираните в него актове). Според така установената практика, предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се извършва от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл по правопораждащите фактически твърдения, въведени от ищеца по надлежния процесуален ред, постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Невярната правна квалификация води до неправилност на решението, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото. Правораздавателната дейност на въззивната инстанция е тъждествена на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение квалифицирането на спорното право; когато въззивният съд, при непроменени фактически твърдения и петитум в исковата молба, възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение, следва да разреши спора в съответствие с дадената от него квалификация, като изложи собствени мотиви. Ако в такава хипотеза той обезсили първоинстанционното решение, актът му се явява постановен в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяната му.
Предвид този отговор на въпроса, по който обжалването е допуснато, касационната жалба се явява основателна. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че предявените искове се основават на фактически твърдения за извършени от касатора виновни и противоправни действия, които са причинили на ищцата имуществени вреди. По делото обаче е установено, че вредите са причинени от други лица при изпълнение на възложената им от касатора работа по събарянето на сграда, намираща се в собствен на ищцата имот. Съобразно установеното, тази инстанция посочила, че правилната квалификация на спорното право е по чл.49 ЗЗД, а доколкото първата инстанция се е произнесла по искове по чл.45 ал.1 ЗЗД, решението й е недопустимо и подлежащо на обезсилване.
Изводът е направен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК), защото неправилната квалификация на спорното право от първата инстанция не е основание актът й да бъде счетен за недопустим. В тази хипотеза въззивният съд следва да квалифицира сам спорното право и да постанови решение по съществото на спора, излагайки собствени мотиви по доводите и възраженията на страните.
Неоснователно е обаче касационното оплакване за неправилност на извода на въззивния съд относно вярната правна квалификация. В исковата молба ищцата твърди, че ответникът, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, предприел събаряне на незаконно построена в неин имот сграда, при което нанесъл щети в имота, като демонтирал находяща се в него метална колона, отрязал намиращи се в същия имот орехово и две сливови дървета, повредил стреха на сграда и привел дворното място в състояние, при което е невъзможно да бъде ползвано по предназначение без рекултивация на почвата. При наличие на такива твърдения неправилно се поддържа от касатора, че искът може да бъде разгледан само при правна квалификация чл.45 ал.1 ЗЗД. Ако в исковата молба се излагат факти за причинени от ответника вреди, това не означава априори, че в обстоятелствата й част се съдържат твърдения единствено за лични на ответника деяния. Твърдението е за причиняване на вредите от ответника, а съдът е този, който следва да приеме дали се касае за причиняване с деяние на ответника, с деяние по нареждане на ответника (в който случай има посредствено извършителство и отговорността е пак за лично поведение по чл.45 ал.1 ЗЗД) или с деяние на лице, комуто е възложена от ответника някаква работа (чл.49 ЗЗД). Във всеки случай въззивният съд е длъжен да квалифицира сам спорното право и да разреши спора по същество, щом произнасянето на първата инстанция не е извън твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.
Ето защо следва да се приеме, че първоинстанционното решене е валидно и допустимо, спорът за правилността му е следвало да бъде разрешен от въззивната инстанция с акт по същество. Това не е сторено, а касационната инстанция също не може да се произнесе по същество, преди въззивният съд да постанови акт по основателността на иска. Обезсилващото решение следва да се отмени и делото да бъде върнато на този съд за ново разглеждане от друг състав, който да разпредели и отговорността за разноските във всички стадии на производството (чл.294 ал.2 ГПК).
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 410 от 04.10.2013 г. по в.гр.д.№ 569/ 2013 г. в частта, в която са обезсилени решение № 320/ 22.04.2013 г. и определение № 1835/ 07.06.2013 г. на Пазарджишки районен съд по гр.д.№ 1149/ 2012 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: