О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 217
София, 16.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1424/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Д. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 904/16.06.2011 г., постановено по гр. д. № 640/2011 г., с което е потвърдено решение на ПРС, 17 гр. с-в № 720/5.03.2010 г., постановено по гр. д. № 7944/2009 г., с което е осъден Х. Д. К. да заплати на Г. Д. И. от [населено място] обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани срам, притеснение, унижение на достойнството в резултат на набеждаването му на 21.11.2002 г. от страна на ответника в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 2 НК /блудство чрез използване на сила, заплашване или чрез използване на положение на зависимост/, чл. 287 НК /извършване от служебно лице на противозаконни принудителни действия спрямо свидетел, обвиняем или вещо лице/ и чл. 387 НК /злоупотреба със служебно положение/. /отхвърлен е иска за разликата до пълния предявен размер от 15000 лв./.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото, както следва: въпрос, свързан с правилното прилагане на чл. 110 ЗЗД и чл. 116, ал. 1, б. „б” ЗЗД относно обстоятелството дали предявяването на молба за конституиране като граждански ищец в наказателното производство и отказ на съда да конституира едно лице като граждански ищец по наказателното дело води до прекъсване на погасителната давност; следва ли да има идентичност между предявената в наказателното производство молба за конституиране на граждански ищец и предявения по реда на ГПК граждански иск, за да се приеме, че е налице идентичност на вземанията и да се счете, че е налице прекъсване на давността; въпрос, свързан с правилното приложение на чл. 45 ЗЗД относно правопораждащия факт и причинната връзка между деянието и вредите; въпрос, свързан с правилното приложение на чл. 269 ГПК относно обема на правомощията на въззивната инстанция и задължението й да разгледа всички възражения и въпроси, поставени с въззивната жалба. Позовава се на съдебни решения на ВКС, копия от които са приложени.
За ответника по касация Г. Д. И. ЕГН [ЕГН], жив. [населено място] жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмен отговор от процесуални представители адвокати С. Д. и С. Х..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел, че с присъда по н.о.х.д. № 1756/2006 г. на ПРС, влязла в сила на 29.05.2009 г., Х. К. е признат за виновен в това, че на 22.11.2002 г. в съучастие като подбудител и помагач със З. Х.-извършител, пред надлежен орган на властта-Окръжна военна прокуратура-П. е набедил Г. И. в престъпление по чл. 149, ал. 2 НК, чл. 287 НК, чл. 387, ал. 3 НК, като знае, че е невинен, като е осъден на 1 година /увеличено на 2 години от ПОС/ лишаване от свобода и обществено порицание с отлагане изпълнението на наказанието за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието /чл. 300 ГПК/ относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Така, съдът е приел за доказано, че ответникът е извършил описаното по-горе деяние и вината му е доказана. Отхвърлено е като неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност по предявения /6.07.2009 г./ от Г. И. против Х. К. иск за обезщетяване на неимуществени вреди в общ размер на сумата 15000 лв. с изтичане на 5 години от датата на която е извършено деянието /22.11.2002 г./. Съдът се е позовал на н.о.х.д. № 1756/2006 г. на ПРС, 13 с-в на протокола от съдебно заседание на 12.06.2007 г., от който е видно, че е докладвана от съдията постъпила писмена молба от Г. Д. И. в качеството му на пострадал за конституирането му в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец с предявени искове срещу двамата подсъдими К. и Х. по 5000 лв. срещу всеки един от тях. Съдът е посочил, че протоколът съставлява официален документ и доказателство за това, че към 12.06.2007 г. е предявен срещу Х. К. граждански иск за обезщетение в размер на 5000 лв., с което и съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД е прекъсната 5-годишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, текла в полза на извършителя от довършване на деянието-21.11.2002 г., която към 12.06.2007 г. не е била изтекла.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по правния въпрос, свързан с приложението на чл. 110 ЗЗД и чл. 116, ал. 1, б. „б” ЗЗД, а именно: ако е подадена писмена молба от пострадалия за конституирането му в качеството на граждански ищец в наказателното производство, с която е предявен за съвместно разглеждане граждански иск за обезщетяване на вреди от престъплението и е постановен отказ на съда да уважи молбата прекъсва ли се погасителната давност съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата-Р. № 408/7.05.2009 г. по гр. д. № 195/2008 г., ВКС, І г. о.; Р. № 237/15.07.2009 г. по гр. д. № 213/2009 г. на ОС-В. Т. /влязло в сила/.
По въпроса за правилното приложение на чл. 269 ГПК се е произнесъл ВКС, състав на Трето гражданско отделение с решение № 57/2.03.2011 г. по гр. д. № 1416/2010 г., при първо касационно разглеждане по настоящото дело.
По въпроса за приложението на чл. 45 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл съгласно трайната практика на ВКС и на съдилищата в страната. По прилагането на този текст от закона е налице обилна и непротиворечива съдебна практика и не е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 904/16.06.2011 г., постановено по гр. д. № 640/2011 г. по касационна жалба от Х. Д. К. чрез адвокат В. Д..
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото платежен документ за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 100 лв. В противен случай касационната жалба ще се върне. След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение при Върховен касационен съд, за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: