Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
София, 23.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 807/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. П., гр. Г., срещу въззивно решение от 15.11.2007г. по гр.д. № 822/2007г. на Варненския окръжен съд, с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Ответниците по касация Н. М. М., Б. С. Б., Ц. С. М. и В. С. И. не са изразили становище по съответната насрещна жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Варненският окръжен съд е оставил в сила решение № 3106/15.12.2006г. по гр.д. № 2705/2004г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени изцяло предявените от Д. С. П. обективно и субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД, както следва : срещу Н. М. М. за сумата от 2000 лева, срещу Б. С. Б. за сумата от 2000 лева, Ц. С. М. за сумата от 10 000 лева и срещу В. С. И. за сумата от 8000 лева.
Касационната жалба е недопустима в частта и срещу въззивното решение по исковете, предявени срещу Б. С. Б. – за осъждането и да заплати обезщетение за нанесени на ищцата неимуществени вреди в размер на 2000 лева и срещу Н. М. М. – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева. Касае за обективно и субективно съединени искове, всеки с цена под 5000 лева като претенциите не се основават на един и същ юридически с останалите искове факт и са насочени срещу различни ответници – физически лица. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.218а, ал.1 б.“а“ ГПК/отм., ред. ДВ бр.105/08.11.2002 год./, към която препраща чл.218а, ал.2, б. „б” ГПК, производството по спорове с цена на иска до 5000 лева е двуинстанционно. По силата на посочената разпоредба ВКС няма правомощия да разгледа подадената касационна жалба в тази част. Тя следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол.
В останалата част касационната жалба е допустима, но е неоснователна. За да постанови решението си въззивният съд е приел следното : Ищцата е твърдяла, че през м.юни 1980г. за период от 14 дни е била лекувана в Психиатрична болница – гр. В. от ответницата Б без да страда от психично заболяване, без да и е дадена информация за заболяването като са и взети и пет литра кръв. Ответницата без нейно разрешение е извършвала медицински манипулации, с което и е причинила душевни и физически болки. Впоследствие в резултат на неправомерно проведено амбулаторно лечение от ответницата Ц в Психиатрична болница- гр. С., през периода 16.06.1988г. – 12.12.1988г., без да страда от психично заболяване и отново без съгласието и като е налице и отказ да и се предостави медицинската документация. Така са и причинени душевни болки и страдания и е унижено личното и достойнство. В резултат на проведено неправомерно лечение от ответницата В в Психиатрична болница – гр. С. през периода 21.07.1993г. – 23.06.1994г., без да страда от психично заболяване, са и причинени болки и страдания и е засегнато доброто и име в обществото. В резултат на действията на ответника Н, изразяващи се в това, че през периода м.06.1988г. – м.07.1990г. ищцата е депозирала молби в МВР гр. Г. с искане за съдействие за изискване медицинската документация от Психиатрична болница -гр. Севлиево, той е отказал такова и не я допускал в сградата, поради което са и причинени неимуществени вреди.
Въззивният съд е приел за установено от писмените доказателства – писмо изх. № 19201/2006г. на ОДП-гр. Габрово, че Н. М. /род.1969г./ не е изпълнявал длъжност началник на РПУ Г. през процесния период, а едва през 2005г. е бил директор на РДВР Г. Няма данни през периода 1988 -1990г. въобще да е бил служител на МВР, поради което и твърденията на ищцата за това, че с действия или бездействия в качеството му на длъжностно лице и е причинил вреди, са изцяло недоказани. По отношение на иска срещу Б. Б. е прието, че не е установено тя да е лекувала ищцата през месец юни на 1980г. в Психиатрична болница-гр. Варна, където е работила. Не е установено въобще ищцата да е пребивавала през процесния период в тази болница. По иска срещу Ц. М. е прието, че в периода 22.10.1987г. – 01.02.1988г. и в периода 16.06.1988г. – 12.12.1988г. ищцата е била лекувана от М. в ДПБ – гр. С.. Първото лечение в болницата, съгласно писмо № 399/30.06.2006г. на ДПБ-гр. Севлиево, е по насочване с талон от районния психиатър – психиатричен кабинет гр. Г. д-р Р, а през втория период ищцата е лекувана по повод преписка на Районна прокуратура Г. №582/27.04.1988г., която впоследствие е върната след като пациентката е приела доброволно лечение. Съгласно постановление № 582/88г. на РП Г. във връзка с чл.61 ЗНЗ/отм./Окръжна психиатрична болница гр. С. е задължена да извърши медицинско освидетелствуване и изготви експертиза за Д. П. Постановено е принудително довеждане от органите на МВР при отказ за доброволно явяване. За престоя през периода 22.10.1987г. – 01.02.1988г. в Окръжна психиатрична болница-гр. Севлиево, е била изготвена епикриза от трима лекари, между които и завеждащият отделение д-р М. Съгласно епикризата ищцата е постъпила на лечение за пореден път, позната от предишни хоспитализации, хоспитализирана е по нейно желание. Страда от психическо заболяване с многогодишна давност – шизофрения. Отчитани са многократни хоспитализации поради обостряне в параноидно-халюцинаторен стил. Изписана е поради настъпило подобрение след лечението. За престоя през периода 16.06.1988г. – 12.12.1988г. е изготвена епикриза от екип, в който е влизал и завеждащият отделението д-р М. Отбелязано е, че ищцата се води на диспансерен отчет, хоспитализирана с оглед постановление на РП за съдебно психиатрично освидетелстване. На десетия ден от престоя си е приела доброволно лечение. Съгласно действащата към този момент Инструкция № 1 за дейността на здравните органи по настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред, обн. ДВ, бр.58/1981г., преписката и декларацията са върнати на МВР. За престоя на ищцата в ДПБ-гр. Севлиево през периода 21.07.1993г. – 23.06.1994г., съответно след изписването и е изготвена епикриза от лекуващия лекар д-р С завеждащия отделението ответницата д-р И, установяваща постъпване за пореден път, хоспитализирана по повод преписка на РП, приела доброволно лечение, изписана с оглед осъществено бягство.
При тези данни с оглед извършената преценка на приетите по делото и неоспорени документи, законосъобразни и обосновани са изводите на въззивния съд, че е неоснователно твърдението на ищцата да е лекувана през съответните периоди без да е страдала от психиатрично заболяване. Представеното от нея удостоверение №1/16.01.2007г., издадено от общопрактикуващ лекар е преценено съобразно процесуалните правила и правилно е прието, че не установява твърденията за липса на психично заболяване към процесните периоди. Съобразени с данните по делото и разпоредбите на действащите към релевантния момент Инструкция №1 за дейността на здравните органи по настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред и ЗНЗ са изводите на въззивния съд относно това, че не са налице твърдяните от ищцата противоправни действия от ответниците И при провежданите и лечения в съответните специализирани заведения.становено е било, че първоначалното основание за престоя на ищцата са разпоредбите на чл.4 от Инструкция № 1 като пациентката е приемала доброволно лечение, а хоспитализацията през 1993г. – 1994г. е с оглед преписка на Районна прокуратура – Г. Обосновано е прието и че липсват ангажирани доказателства от ищцата, чиято е доказателствената тежест по чл.127 ГПК /отм./, за отказ за предоставяне на информация за заболяването и медицинска документация по реда на чл.10, ал.2 от Наредба № 10/1987г. за организацията и дейността на психиатричните служби при престоя в Психиатричната болница – гр. С..
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно в частта по отношение на исковете спрямо Ц. М. и В. И. Не са допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са се отразили на неговата правилност.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. С. П., гр. Г., срещу въззивно решение от 15.11.2007г. по гр.д. № 822/2007г. на Варненския окръжен съд в частта по исковете по чл.45 ЗЗД, предявени от Д. С. П., гр. Г., срещу Б. С. Б. – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева и срещу Н. М. М. – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 15.11.2007г. по гр.д. № 822/2007г. на Варненския окръжен съд в останалата част.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.