О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
София 24.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 777/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място], Д. П. В. и М. Н. М., действащи чрез техния пълномощник адв. Пл. В., против решение № 126 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 240/2012 г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Формулирани са следните въпроси: Допустими ли са свидетелски показания, когато страната се домогва да докаже привидност на сделка, ако в делото има признание в писмено доказателство, изходящо от другата страна; частен или официален документ е нотариалният акт в частта му, материализираща волеизявлението на продавача и купувача за плащане, съответно получаване на продажната цена и може ли да се опровергава истинността на това изявление с гласни доказателства. Позовават се на решение № 544 от 06.01.2011 г. по гр.д. № 1053/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 437 от 22.07.2004 г. по гр.д. № 907/2003 г. на ВКС, І г.о.; решение № 27 от 10.03.2005 г. по гр.д. № 1147/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 646 от 14.03.1963 г. по гр.д. № 364/63 г. на ВС, І г.о.; решение № 784 от 20.01.2011 г. по гр.д. № 246/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 402 от 17.01.2012 г. по гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Ответниците по касация В. П. А. и А. С. А. в писмен отговор, подаден чрез техния пълномощник адв. М. Г., изразяват становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 120 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 2177/2011 г. на Хасковския районен съд в частта, с която се допуска да се извърши съдебна делба между В. П. А., А. С. А., Д. П. В., М. Н. М. и [фирма] на сграда с идентификатор …… с площ 9 кв.м, с предназначение ”друг вид сграда за обитаване”, построена в поземлен имот с идентификатор …… по КК на [населено място], и в тази част е постановено друго, с което искът за делбата на тази сграда е отхвърлен. Със същото въззивно решение е потвърдено решението на Хасковския окръжен съд в частта, с която се допускат до делба между посочените по – горе съделители следните недвижими имоти: сграда с идентификатор …… с площ 28 кв.м, с предназначение “селскостопанска сграда”; сграда с идентификатор ….. с площ 28 кв.м, с предназначение “ друг вид сграда да обитаване”; сграда с идентификатор …… с площ 24 кв.м, с предназначение “хангар, депо, гараж”, при квоти: 4/12 ид. части общо за В. А. и А. А. в режим на СИО, 4/12 ид. части за [фирма], 3/12 ид. части за Д. П. В. и 1/12 ид. част за М. Н. М..
Въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт за покупко- продажба № 82, т. ІІ, дело № 1307/1988 г. от 15.05.1998 г. [фирма], действащо чрез управителя на дружеството Б. Д. К., Д. П. В. и В. П. А. закупили дворно място с площ 530 кв.м, по скица 590 кв.м., съставляващо имот пл.№ …. в кв….. по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, гараж с площ 18 кв.м и стопанска постройка, за сумата 8 538 900 лв., като в акта е посочено, че тази сума е заплатена от купувачите напълно и в брой. Към момента на сключване на договора за покупко- продажба, купувачката В. А. е била в брак с А. А., а Д. В. – в брак с Н. В.. Последният е починал на 13.12.2000 г. и е оставил за наследници съпругата си и Д. В. и дъщеря М. М..
Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците, че този договор е нищожен поради неплащане на съответната част от цената от купувачите В. А. и Д. В.. Посочил е, че от съдържанието на нотариалния акт не може да се направи извод, че купувачите или някой от тях не е заплатил дължимата сума, но дори и това да е така, липсата на плащане не обуславя недействителност на сделката, а поражда облигационно задължение между купувача, който е изплатил цялата цена, и останалите купувачи. Приел е, че отговорът на В. и А. А. на предложението, отправено до тях от [фирма] за уреждане на възникнали и бъдещи спорове, не съдържа признание за това, че цялата сума за покупка на недвижимия имот е била дадена от [фирма], нито се сочи кой всъщност е платил цената. С оглед на това въззивният съд е намерил, че като не е уважил искането на ответниците за събиране на гласни доказателства за опровергаване съдържанието на нотариалния акт за покупко- продажба, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, а е процедирал в съответствие с разпоредбата на чл. 164, ал.1, т.2 ГПК. В обобщение е направил извод, че договорът за покупко- продажба не е нищожен и е произвел валидно вещно – прехвърлително действие, поради което легитимира страните по делото като съсобственици на недвижимия имот, предмет на делбата.
Поставените в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси, макар и разрешени от въззивния съд, не са обуславящи изхода на делото и поради това не могат да обосноват приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК. Неплащането на цената от купувача на продавача по договор за покупко- продажба, не обуславя нищожност на договора , а е основание кредиторът да иска от купувача да изпълни задължението си / чл. 79 ЗЗД/ или да развали договора / чл. 87, ал.3 ЗЗД/. Това е така, тъй като договорът за продажба е консенсуален и поражда действие от момента на сключването му, а не от момента на изпълнение на задълженията на страните по него, респ. от плащането на вещта. Правото на собственост преминава от патримониума на продавача в патримониума на купувача в момента на сключването на договора. Плащането или неплащането на договорената цена касае изпълнението на поетите с договора задължения, а не действителността и вещноправното му действие. В този смисъл правилно и в съответствие с трайната съдебна практика въззивният съд е приел, че обстоятелството платили ли са ищците по иска за делба припадащата им се съобразно правата им част от цената на недвижимия имот или цялата сума е платена от ответниците [фирма] касае техните вътрешни отношения, но е неотносимо към действителността на договора за покупко – продажба, от който те черпят права. Дори и да беше установено с поисканите от касаторите гласни доказателства, че цената на имота е заплатена на продавачите изцяло със средства на СД ”А., това не би довело до извод, че по отношение на останалите купувачи договорът не е породил вещноправно действие, респ. че същите не са станали собственици на процесния недвижим имот, т.е. не би променило крайния правен извод, че имотът е съсобствен между всички купувачи по договора и страни по делото.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126 от 15.06.2012 г. по гр.д. № 240/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: