1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
гр. София, 29.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 453 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците П. Д. В. и Женя Д. М., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. В., двете чрез процесуален представител адв. П. С. срещу решение № 84 от 23.01.2012г. по гр. дело № 2310/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 03.05.2011г. по гр. дело № 2004/2007г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Д. В. и Женя Д. М., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. В., срещу Гаранционен фонд, [населено място] искове за разликата над присъдените 20 000 лв. /на П. В./ и 30 000 лв. /на Женя М./ до пълните предявени размери по 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 04.06.2002г. ПТП, заедно със законната лихва, считано от 19.04.2007г. до окончателното изплащане на сумите.
Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевират доводи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; 2/ При определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли въззивният съд да изложи мотиви относно конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение; 3/ В случаите, когато между датата на увреждането и датата на постановяване на решението е изтекъл значителен период от време, следва ли критерият за справедливост към момента на постановяване на решението да се влияе от промяната в икономическата конюнктура в страната, характеризираща се с инфлационни процеси, отразяващи се върху номиналната величина на репарацията и върху общественото възприемане на справедливостта в светлината на обезщетяването на претърпени неимуществени вреди от увредени лица в резултат на настъпили пътно-транспортни произшествия; 4/ Доколко при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди съдът следва да съобразява тенденцията за нарастване на нормативно определените лимити на застрахователните дружества по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” в периода от 2002г. до 12011г. Касаторите поддържат тезата за противоречие с ППВС № 4/23.12.1968г. /относно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД/, Тълкувателно решение № 1/2001г. по тълк. дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК /относно необходимостта от мотиви досежно приетия за справедлив размер на дължимото обезщетение/, решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 213/18.04.2000г. по гр. д. № 1265/1999г. на ВКС /относно момента, към който се определя обезщетението за неимуществени вреди, и промяната в икономическата конюнктура/, решение от 08.02.2006г. по гр. д. № 1575/2003г. на ВКС, ІІІ гр. о. /относно нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент и икономическата конюктура/.
Ответникът Гаранционен фонд не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с влязла в сила присъда по нохд № 520/2004г. М. Й. К. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал. 2, б. „б” във връзка с чл. 342, ал. 1 НК – на 04.06.2002г. при управление на лек автомобил марка „Форд”, модел „С.”, рег. № 011 Н 824 като неправоспособен водач и в нарушение на правилата за движение по непредпазливост е причинил смъртта на двама, пътуващи в автомобила пътници, единият от които е Д. М. Д.. М. К. е осъден да заплати на П. Д. В. сумата 5 000 лв. и на Женя Д. М. сумата 10 000 лв. – обезщетение за причинените им неимуществени вреди, като не са налице данни, че тези суми са изплатени на ищците. Причинно-следствената връзка между причиненото ПТП и смъртта на Д. М. Д. и липсата на твърдяното от Гаранционен фонд съпричиняване са установени със заключението на съдебно-медицинската експертиза. За да отхвърли исковете за разликата над 20 000 лв. /на П. В./ и над 30 000 лв. /на Женя Д./ до пълните им предявени размери, въззивният съд е приел, че сумите от 20 000 лв., съответно 30 000 лв. представляват справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за търпените от ищците неимуществени вреди.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид въведените в касационната жалба и изложението към нея доводи, материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора се отнася до начина и критериите при определяне на справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу Гаранционния фонд, основан на чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./.
Релевантните за спора материалноправни въпроси са решени в противоречие с т. 11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, съгласно която понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др.
Посочените от касатора трети и четвърти въпроси не са обусловили решаващата воля на съдебния състав на въззивната инстанция, поради което не може да се направи извод, че същите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 95/24.10.2012г. по т. д. № 916/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Независимо от това, същите са във връзка с начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и са относими към правилността на обжалваното решение.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната му част следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед съществуващата постоянна съдебна практика на ВС и ВКС по релевантните правни въпроси, твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не са налице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 84 от 23.01.2012г. по гр. дело № 2310/2011г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав в частта, с която е оставено в сила решение от 03.05.2011г. по гр. дело № 2004/2007г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от П. Д. В. и Женя Д. М., действаща лично и със съгласието на своята майка П. Д. В., срещу Гаранционен фонд, [населено място] искове за разликата над присъдените 20 000 лв. /на П. В./ и 30 000 лв. /на Женя М./ до пълните предявени размери по 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 04.06.2002г. ПТП, заедно със законната лихва, считано от 19.04.2007г. до окончателното изплащане.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: