4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 217
София, 30.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
При участието на секретаря А. Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1894/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, образувано по молба на Н. Ю. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение от 17.01.2013г. по г.д. №19353/11г. на Софийски районен съд.
Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.5 ГПК, с оглед поддържаният момент на узнаване за постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска- с получаване призовка за доброволно изпълнение на 09.12.2014г. и твърдението за неучастие в производството по постановяването му от страна на молителя. Молбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е процесуално допустима.
Молителят В. поддържа, че не е взел участие в развилото се съдебно производство, с оглед това, че не са били налице предпоставките за назначаване на особен представител. В нарушение на съдопроизводствените правила,според него, довело до наличие на основание по чл.303, т.5 ГПК, съдът не е констатирал това, че посещението на връчителя на съобщението не може да бъде осъществено повече от едни път, с оглед краткото време между изпращането му и залепване на обявлението. Освен това не било установено, че на постоянния и настоящ адрес лицето не пребивава, като на всички съобщения липсва подпис на връчител. Страната е посочила, че била ненадлежно представлявана, поради това, че служебният защитник, назначен по реда на чл. 47, ал.6 ГПК, не подал въззивна жалба въпреки неблагоприятния за подзащитния му резултат.
Ответникът по молбата – [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. Е. Т. е изложил разбиране, че молбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да е осъществено отменителното основание на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда или същата е била ненадлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая, молителят, чрез изложените в молбата обстоятелства се позовава на първите две хипотези на текста, като поддържа, че вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишен от възможността да вземе участие в производството, респективно да се защити при разглеждане на делото и е ненадлежно представляван.
Подадената молба е неоснователна.
Сезираният с исковата молба на [фирма], [населено място], Софийски районен съд с разпореждане от 21.07.2011г. е указал на настоящият молител В. – като ответник по спора, за възможностите, с които разполага, съгласно разпоредбата на чл.131, ал.2 ГПК. Съобщението за разпореждането и преписите от исковата молба е било върнато в цялост. Върху него е вписано, че лицето е търсено многократно на адреса и в почивните дни, но не е открито, като е оставено уведомление, с подпис на длъжностното лице- призовкар К. Д.. Уведомление е било залепено на 25.07.2011г., като след изтичане на четиринадесетдневния срок страната въпреки уведомлението не се е явила в канцеларията на съда. При тези данни, законосъобразно съставът на СРС е поискал служебна справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/09г., като от приложената такава е установено, че молителят е заявил като настоящ и постоянен адрес, този, на който е било изпратено съобщението.Така районният съдия е разпоредил ищецът да заплати възнаграждение за особен представител и с разпореждане от 19.01.2012г. е била назначен адвокат И.Т., посочен от Софийска адвокатска колегия. Всички процесуални действия, касаещи разглеждане на спора са се осъществили след назначаването на особен представител и съответно са реализирани с негово участие.
При тези фактически данни се налага извод, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.5 ГПК тъй като нормата изисква в резултат на нарушение на съдопроизводствените правила, страната да не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството по разглеждане на спора. В случая страната е била надлежно представлявана. Освен това недоказани са и твърденията за нередовност на процедурата по назначаване на особен представител, с оглед направените оплаквания за нарушения по чл.47 ГПК. В тази насока правно необосновано молителят счита, че съдът е нарушил на чл.47, ал.2ГПК, тъй като, съобщението било изпратено на 21.07.20011г. от СРС , а според молителя било получено на 25 07.2011г., то нямало възможност страната да бъде посетена многократно. Твърдението няма връзка с изискването на посочения текст по чл.47, ал.2 ГПК, който определя, това, че връчването се извършва от служител на съда и установява необходимото съдържание на уведомлението. И по отношение на двете предпоставки нарушения не се установяват – връчването е осъществено чрез длъжностно лице – призовкар, а уведомлението е с необходимото изискуемо съдържание по нормата. Фактически невярно е и твърдението, че липсва подпис на връчител- и в съобщението и в уведомлението е поставен печат с двете имена на длъжностното лице – призовкар – К. Д., която се е подписала саморъчно. Доколкото липсва от страна на молителя оспорване, както на нейното качество, така и на подписа й, се налага извод, че при тези данни страната не установява нарушение на посочения текст. Фактически несъответно е и посоченото, че съобщението е било получено от връчващия Русенки районен съд на 25.07.2011г., изведено от поставения печат, който обаче може да има различно съдържание, а именно удостоверяване на датата, на която се предприемат процесуалните действия по залепване на съобщението. Страната не е опровергала удостовереното от длъжностното лице призовкар, за това, че адреса е посетен и през почивните дни – каквито в периода 21.07.-25.07.2011г. са били налице. Липсват доказателства, и съответно доказателствени искания, свързани с тези твърдения на страната за това, че адреса не е бил посетен, че изпратеното от СРС на 21.07 съобщение е получено на 25.07 и длъжностното лице не е посетило адреса през периода. Не е налице и нарушаване на разпоредбата на чл.47, ал.4 ГПК тъй като съдът е разпоредил служебно да се изиска справка за постоянен и настоящ адрес, като е констатирал, че това е адреса, на който е било залепено обявлението.Законът не установява друг ред, извън посочените норми, по които следва да процедира съдът когато страната не е намерена на адреса и не получава съобщенията и призовките от съда и доколкото не са сочени други конкретни нарушения следва да се приеме, че процедурата е спазена. Ирелевантно за надлежното представителство е поддържаното от страната, че особения представител не е упражнил правото й на жалба, тъй като това процесуално поведение е на представителя и не съставлява допуснато процесуално нарушение на правилата от страна на съда, което е предпоставка за наличие на основанията по чл.303, т.5 ГПК
По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Ю. В. от [населено място] за отмяна на основание чл.303,ал.1, т.5 ГПК. на влязлото в сила решение от 17.01.2013г. по г.д. №19353/11г. на Софийски районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: