О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№217
София, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 178/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 5646 от 24.08.2018 г. по въззивно гр. д. № 1702/2017 г. на Софийския градски съд, е отменено решение от 30.11.2015 г. по гр. д. № 43814/2009 г. на Софийския районен съд, поправено с решение от 20.09.2016 г., в частите, с които на основание чл.54, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на Н. И. Т., И. Г. Т. и З. Г. Т., че в кадастралната карта на м. «Части от С. и Г., район «Искър»-Столична община», одобрена със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г., е допусната непълнота, като не е бил нанесен собственият на ищците поземлен имот, а именно: ПИ № * от кадастрален лист № *, възстановен им по реда на ЗСПЗЗ с решение № 301/12.12.2007 г. на ОСЗГ – П., с площ * кв. м., находящ се в строителните граници на кв. Г., м. «Д. завой», обозначен с б. Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г съгласно скица, неразделна част от решение по адм. д. № 2402/2006 г. на СГС; с нов проектен № *; припокриващ се с имот пл. сн. № * за площ от * кв. м., с кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3 на комбинираната скица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза; на основание чл.108 ЗС по отношение на ответниците е признато за установено правото на собственост на ищците върху гореописания имот и същите са осъдени да им предадат владението върху площ от * кв. м., представляваща част от собствения на ищците ПИ № *, като вместо него е постановено ново по същество, с което са отхвърлени предявените от ищците срещу ответниците искове.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адвокат В. К. като пълномощник на ищците Ц. Г. Т., Г. М. Т., Н. М. Т. и Ц. И. Т., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответниците по касация Н. Т. и З. Т. са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
В исковата молба ищците са изложили твърдения, че в тяхна полза като наследници на М. И., с решение на органа по земеделска реституция от 12.11.2007 г., е възстановена собствеността им върху нива от 1,380 дка, в строителните граници на Г., съставляваща имот № *, индивидуализиран съобразно скица, представляваща неразделна част от решение по адм. д. № 2402/2006 г. на СГС, влязло в сила на 05.10.2007 г., постановено в производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с което е определена като незастроена частта от имота, обозначена на скицата към експертизата по б. Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г, с гореописаната площ. Ответниците в защитата си по същество са посочили, че са носители на правото на собственост върху имот пл. сн. № * по кадастрален план от 2007 г., който са закупили през 1962 г. с частен писмен договор. Продавачът по този договор – Г. И. е придобил правото на собственост върху имота по замяна, извършена с нотариален акт № */*** г. за право на собственост върху недвижим имот срещу такъв, включен в блок на ТКЗС. Към момента на закупуването му имотът е представлявал обособена част от нива, цялата с площ от 2,5 дка, като при замяната имотът на наследодателката на ищците е бил заменен с имота на продавача. Замяната е произвела действие, тъй като имотът е бил застроен. Налице са били пречки по смисъла на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за реституиране на имота в полза на ищците като наследници на М. И.. Евентуално са посочили, че са придобили правото на собственост на основание придобивна давност чрез упражнявано владение от 1962 г.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които исковете са уважени по отношение на ответниците Н. М. К., Д. Я. К., Д. Х. К., В. Д. К. и З. Я. К. за частта от имота, с площ от * кв. м., която се припокрива с имот пл. сн. № *, в жълт цвят между ц. 4-5-6-7-4 на комбинираната скица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза.
По делото е установено, че с решение № 301/12.11.2007 г. на Общинска служба „Земеделие и гори“ – [община], издадено на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, е възстановено в полза на наследниците на М. И. в стари реални граници правото на собственост върху нива от 1,380 дка, находяща се в строителните граници на населеното място, имот № *.
Цитираният административен акт на органа на земеделска реституция е постановен въз основа на решение по адм. д. № 2402/2006 г. на СГС, влязло в сила на 05.10.2007 г., постановено в производство по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, с което е определена като незастроена частта от имота, обозначена на скицата към експертизата по б. Г-В-З-И-К-Л-Ж-Е-Д-Г, с гореописаната площ, като възстановеният имот е индивидуализиран съобразно скицата, представляваща неразделна част от съдебното решение.
За установяване правото на собственост в полза на наследодателката М. И. са представени писмени доказателства: извлечение от емлячен регистър; съдебна спогодба за делба по ч. гр. д. № 11/1946 г. на Софийски околийски съд, видно от която в неин дял е поставена част от нива с обща площ 10 дка, с площ на тази част от 1,6 дка, при описани граници: М. П., Д. К., Я. Д. и Б. Я..
С нотариален акт № */*** г. за право на собственост върху недвижим имот срещу такъв, включен в блок на ТКЗС, Г. И. е придобил по замяна правото на собственост върху нива в землището на [населено място], местността „Долни завой“, с площ 2,5 дка, при граници: от две страни ТКЗС, С. П. и Г. Й.. Не е представен договор от 1962 г., сключен между ответниците като купувачи и Г. И. като продавач.
Установено е, че възстановеният имот № * /с нов проектен № */ попада с 280 кв. м. в имот пл. сн. № *, като тази площ е обозначена с кафяв цвят между цифрите 3-4-7-8-3 на комбинираната скица към заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. По отношение на частта от имота, попадаща в имот пл. сн. № *, с площ от * кв. м., първоинстанционното решение не е било предмет на въззивна жалба и в описаната част е влязло в сила. Според експертизите имотът, описан в нотариален акт № */* г., не може да бъде индивидуализиран по кадастрален план. Имот № * е нанесен в кадастралния план на м. „Д. М.“, изработен след 1960 г., в кадастрален лист № *, актуализиран със заповед № РД-17-1/10.07.2007 г. Същият е застроен с жилищна сграда, две временни сгради и оранжерия, като строителството е извършено преди 1986 г. За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което исковете са били уважени срещу ответниците Н., И. и З. Т., въззивният съд е приел, че ищците не се легитимират като собственици по силата на постановеното в тяхна полза решение на административния орган. Посочил е, че трябва да бъде осъществен косвен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на реституционното решение, тъй като ответниците не са участвали в административното, съответно в съдебното производство по възстановяване на собствеността. Същото не е породило правни последици, тъй като е материално незаконосъобразно. Следва да намери приложение разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, установяваща пречка за реституция, като се зачете действието на извършената замяна /счита се, че е осъществена замяна между двама собственици/ и замененият имот не е подлежал на възстановяване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата касаторите са поставили следните материалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:
1.„следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, при положение, че липсва идентичност между дадения в замяна имот, описан в нотариален акт № 65/1959 г. и ползвания от ответниците, както и при липсата на валиден договор между тях и действителния собственик“; По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
2. „обусловено ли е приложението на цитираната по-горе материалноправна норма от установяване, че застрояването в имота е извършено от действителните собственици“; По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се сочи, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по първия поставен в изложението материалноправен въпрос, който е обуславящ изхода на делото, а именно: следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато не е установено, че възстановеният имот е бил обект на замяна по ЗТПС, наличието на идентичност между имота, получен при замяната и владения от ответниците имот, както и при липса на частно правоприемство между лицето, придобило имота по силата на тази замяна и ответниците. Този въпрос е разрешен в противоречие с установената задължителна практика на ВКС, според която цитираната разпоредба установява две изключения от принципа, че се възстановява имотът, притежаван преди кооперирането: когато притежаваният от наследодателя имот е бил обект на замяна по ЗТПС и получения при замяната имот е застроен или с него са извършени разпореждания /решение № 57 от 05.05.2015 г. по гр. д. № 6431/2014 г. на второ г. о.; решение № 223 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 1945/2014 г. на първо г. о.; решение № 92 от 06.06.2013 г. по гр. д. № 743/2012 г. на първо г. о.; решение № 497 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 715/2009 г. на първо г. о./.
Жалбоподателите трябва да внесат държавна такса в размер на 300 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5646 от 24.08.2018 г., постановено по въззивно гр. д. № 1702/2017 г. по описа на Софийски градски съд, по касационната жалба на Ц. Г. Т., Г. М. Т., Н. М. Т. и Ц. И. Т..
Указва на жалбоподателите да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 300 лв. /триста лева/ и в същия срок да представят вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: