О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
София, 01.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 24.03. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 761/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т. 1 и т.3 ГПК по повод постъпила касационна жалби и от двете страни срещу решение №49 от 18.01.2010 по т.д.№2015/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав: от ищеца [фирма], чрез адвокат Д. С., с вх.№2047 от 26.02.2010 год. на Софийския апелативен съд и от ответника ЗАД[фирма], чрез юрисконсулт М. Н., с вх.№1529 от 15.02.2010 год. на Софийския апелативен съд. С решение № 90 от 14.01.2008 год. по гр.д.№864/2006 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав е уважен предявеният от [фирма],[населено място] срещу ЗАД [фирма],гр.София иск с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 6 357 щатски долара, ведно със законната лихва от 23.05.2006 год., представляваща застрахователно обезщетение в размер на неизплатените от лизингополучателя от първа до пета вноска, включително, всяка една от тях с размер по 1275 щатски долара, съдържащи се в погасителния план в Приложение №1 към Договора за лизинг, сключен на 27.05.2005 год., между ищеца [фирма] и третото лице помагач- лизингополучателя В. В.. С допълнително решение от 15.05.2008 год. по същото дело е уважен и частично предявеният обратен иск срещу В. В. за сумата 250 щатски долара.С обжалваното въззивно решение първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е уважен искът с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ, отм. за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата над 3 825 щатски долара, представляваща дължимото застрахователно обезщетение за три лизингови вноски, като искът за разликата над тази сума до пълния размер от 6 375 щатски долара е отхвърлен. Софийският апелативен съд е приел, че застрахователят на основание чл.Б.3.14 във вр. с чл.А.3.7. от Общите условия, недерогирани в тази си част от специални уговорки на Рамковата полица и конкретната застрахователна полица-добавък, ще дължи обезщетение само за първите три поредни неизплатени лизингови вноски, защото на основание чл.22 и чл.25 от Рамковата полица за застрахования ищец е съществувало задължението да прекрати едностранно договора за лизинг, като право на застрахователят е да встъпи в същия договор, придобивайки собствеността върху лизигования автомобил. В останалата уважителна част първоинстанционното решение е потвърдено.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК, преди изм. С ДВ бр.100/2010 год., поради което са процесуално допустими.
І. По касационната жалба на [фирма] чрез адвокат Д. С., с вх.№2047 от 26.02.2010 год. на Софийския апелативен съд.
Касаторът твъдри, че обжалваното в отхвърлителната част въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на основанията за касационно обжалване, съдържащи се в чл.281,т.3 ГПК. Навежда довод, че неправилно Софийският апелативен съд е приел, че са приложими Общите условия, тъй като отношенията между страните се уреждат само от подписаната между тях Рамкова полица. Общите условия не са му били представени съобразно изискванията на чл.381а ТЗ, отм. поради което и на това основание са неприложими. Те не са описани като приложение към Рамковата полица, поради което нямат обвързващата сила на чл.298 , ал.2 ТЗ. Соченото от касатора основание за достъп до касация може да се квалифицира, по чл.280, ал.1,т.2 ТЗ, с оглед становището му, че обжалваното решение в отхвърлителната част е постановено в противоречие с практиката на ВКС.Позовава се на решение №109 от 16.11.2009 год. по т.д.№91/2009 год. на ВКС, І Т.О. и решение №138 от 19.11.2009 год. по т.д.№367/2009 год. на ВКС, І Т.О.
Обжалваното въззивно решение в отхвърлителната си част ще следва да бъде допуснато до касационнен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Приетото от Софийския апелативен съд, че застрахователят дължи обезщетение само за първите три неизплатени лизингови вноски, защото с неизпълнението от касатора [фирма] на задължението му по т.А.3.7. от Общите условия –да прекрати едностранно лизинговия договор, поради неплащане от лизингополучателя на три последователни вноски, застрахованият не е изпълнил задължението си по чл.389, ал.2 ТЗ да ограничи вредите от настъпване на застрахователното събитие, е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС. С посочените по-горе решения, както и със служебно известното на съда Решение №191 от 09.03.2011 год. по т.д.№92 /2010 год. на ВКС, ІІ Т.О. е прието, че неизпълнението на задължението на застрахования по т.А.3.6. и т.А.3.7. от Общите условия е относимо към евентуално неизпълнение на задължението му за ограничаване на вредите по чл.389, ал.2, ТЗ, отм., но не може да представлява основание за неплащане на застрахователно обезщетение.
ІІ. По касационната жалба на ЗАД[фирма], чрез юрисконсулт М. Н. с вх.№1529 от 15.02.2010 год. на Софийския апелативен съд.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-липса на доказателства за пораждането на застрахователното правоотношение. Подържа, че съгласно раздел ІІІ, т.3 от рамковата полица № 04 100 1402 Б 002804/28.04.2004 год., съобразно която е издадена и застрахователната полица №041001402А00000010278, от която е породено застрахователното правоотношение, началото на действието на застрахователния договор е внасянето на първата лизингова вноска, за плащането на която не са събрани доказателства. Навежда и довода, че съдът е приложил неправилно т.23.2 от Рамковата полица, тъй като ищецът не е представил описаните документи в изпратените от него до застрахователя нотариалните покани. Подържа основанията за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК като формулира следните правни въпроси: 1. „Към кой момент възниква застрахователния риск, р-п. интерес за застрахования от сключване на застрахователния договор, като основание за неговата валидност.” и 2.„Застрахованото лице носител ли е на задължения по застрахователния договор и следва ли да търпи отказ за изплащане на обезщетение при неизпълнение на задълженията си на застрахована страна по лизинговите договори”.
Обжалваното решение в осъдителната част не следва да се допуска до касационно обжалване.
По поставените правни въпроси с посочените по-горе решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е формирана задължителна съдебна практика, която е в унисон с възприетото от въззивния съд по настоящия казус, поради което разрешаването на тези въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Така с решение №109 от 16.11.2009 год. по т.д.№91/2009 год. на ВКС, І Т.О. е прието, че застрахователният интерес трябва да съществува към момента на сключване на застрахователния договор. Интересът се извежда от вероятната опасност за накърняване имуществената сфера на застрахования и включва единствено съществуването на вземането на застрахования кредитор- лизингодател по договора с третото лице. За наличието на интерес не е необходимо да настъпи фактът на неизпълнение- неплащане на лизинговите вноски.
Разрешен е и вторият поставен въпрос, по който са изложени съображения по повод касационната жалба на [фирма].
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49 от 18.01.2010 по т.д.№2015/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав в частта, с която е отменено решение № 90 от 14.01.2008 год. по гр.д.№864/2006 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-3 състав и е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.390, ал.1 ТЗ, отм. за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата над 3 825 щатски долара до 6375 щатски долара.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №49 от 18.01.2010 по т.д.№2015/2009 год. на Софийския апелативен съд, ТО, трети състав в останалата част.
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 71.40 лв. ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: