О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 218,
гр.София , 22.03.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и първи март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 225/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
[фирма], представлявано от адв. В. Т. Т. е подало касационна жалба срещу решение от 29.10.2010 г. на Софийски градски съд , Второ “б” гражданско отделение по гр.д. № 9500 от 2009 г. , с което е отменено решение от 22.04.2007 г. по гр.д. № 27520 от 2007 г. на Софийски районен съд, 50 състав и е уважен предявеният срещу касатора осъдителен иск по чл.109 от Закона за собствеността. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на решението , представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК- допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон.
С изложението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касатора намира че следва да се допусне касационно обжалване на решението във всички хипотези на текста по следните въпроси: следва ли ищеца да докаже по реда на пълното и главно доказване, че той или неговия наследодател е бил собственик на имота преди колективизацията когато е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници ; какви доказателствени средства следва да се ползват в петиторните искове и ограничени ли са те от разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ ; от значение ли е законността на извършеното застрояване при осъществяване на мероприятия с оглед приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.11 от ЗПСК. Посочват се и съдебни решения.
Ответниците Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П. , И. Г. Я. и М. Г. П. са депозирали отговор , в който подържат тезата за неоснователност на касационното обжалване на решението. Отделно от това считат ,че касацията е недопустима и защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК като излагат аргументи по приложението на всяка от хипотезите на текста.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК във всичките хипотези на текста по касационната жалба на [фирма], по поставените в изложението въпроси.
Софийски градски съд е уважил предявеният в обективно съединение иск по чл.109 ЗС и отхвърлил този по чл.108 ЗС от Н. К. П., К. А. Т., Д. А. Т., С. П. Д., С. Й. Т., В. Й. Т., П. Й. П. , И. Г. Я. и М. Г. П. против [фирма] като е го е осъдил да премахне съществуващата работилница със склад с обща площ от 438 кв.м. , находяща се в югозападната част на им. пл. № ….., кв…. по плана на [населено място], м. “Л. – 3 м.р., целият с площ от 3000 кв.м. и да възстанови собствеността и предаде владението на спорната част. Във въззивното решение подробно е изследвано законосъобразното провеждане на процедурата по възстановяване на земеделската земя в реални граници по реда на ЗСПЗЗ . Липсват обаче категорични доказателства, че спорният терен е бил идентичен с нивата, която праводателят на ищците П. Х. В. е декларирал в емлячния регистър.
На второ място във въззивното решение и развито разбирането , че въпросната работилница и склад представлява временен строеж, разрешен по реда на чл.120 ППЗТСУ/отм./ по отношение на който не е проведена процедурата по § 17 от ПР на ЗУТ . Съобразен е § 182 от ПЗР на ЗУТ съгласно който временните строежи по чл.54,чл.55, чл.56, ал.1 ЗУТ не се нанасят в кадастралната карта , не се записват в кадастралния регистър и не се издават актове за удостоверяване на правото на собственост върху тях, поради което съгласно чл.110 ЗС не представляват недвижими имоти. След като не представляват такива то работилницата и склада не могат да бъдат придобити и по давност. Счел е че иска по чл.108 ЗС следва да се отхвърли тъй като строежа не може да бъде придобит и като приращение.
Настоящия състав намира, че следва да се допусне касационна проверка на решението по поставените от касатора въпроси , тъй като пълното и главно доказване на правото на собственост е от съществено значение при петиторните искове и по него са постановени противоречиви съдебни решения. Налице са и останалите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК .
Касатора дължи държавна такса в размер на 90 лв. внесена по сметка на ВКС .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 29.10.2010 г. на Софийски градски съд , Второ “б” гражданско отделение по гр.д. № 9500 от 2009 г. по касационната жалба на [фирма] при условията на всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на [фирма] да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 90 лв. и да представят съответния разходен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след представяне на квитанция за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: