О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 218
гр. София, 05.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на осми декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 112 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение, подадена от ПФК „Ч” А. , гр. Б. в несъстоятелност, с вх. № 1510/16.07.2009г., молба за отмяна на същото решение, подадена от „Б” Е. , с. В., община Б., с вх. № 1509/16.02.2009г. и молба за отмяна на решение № 349/29.04.2008г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение, подадена от „Б” Е. , с. В., община Б., с вх. № 10433/01.12.2008г.
С решение № 349/29.04.2008г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение са обезсилени частично решение № 16/09.03.2007г. по т. дело № 15/2007г. /погрешно посочено решение № 16/26.07.2007г. по т. дело № 104/2007г./ на Бургаски апелативен съд, ТК и решение № 222/06.11.2006г. по т. дело № 320/2005г. на Бургаски окръжен съд, ГК и е прекратено производството по отрицателния установителен иск на ПФК „Ч” А. , гр. Б. срещу О. Б. за признаване за установено, че дружеството не дължи концесионни възнаграждения по сключен помежду им концесионен договор от 14.01.2002г. за периода от 01.07.2002г. до 30.06.2005г. в размер 60 052 лв., ведно с лихви за забава.
С решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение е оставено в сила решение № 16/09.03.2007г. по т. дело № 15/2007г. на Бургаски апелативен съд, ТК в частта, с която като неоснователни и недоказани са отхвърлени исковете на О. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 37 171 лв. /погрешно посочено 31 171 лв./ до предявения размер 56 136 лв. и съответно за разликата над 3 758 лв. до предявения размер 11 582,77 лв.
Молителят ПФК „Ч” А. , гр. Б. в несъстоятелност твърди, че решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и ограничаване правото на защита, предвид изрична молба с искане за редовно призоваване и право на защита в съдебно заседание на 01.12.2008г. Прави оплакване и за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Моли посоченото решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС.
Молителят „Б” Е. , с. В., община Б. обосновава правния си интерес от отмяна на влезлите в сила решения на ВКС на РБ с обстоятелството, че действието им ще засегне пряко неговите интереси от удовлетворяване на вземанията му срещу ПФК „Ч” А. , гр. Б.. Поддържа, че са налице нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и молителят не е имал възможност да защити интересите си в производството пред ВКС. Позовава се и на незаконосъобразност на решение № 614/13.01.2009г. по същество. Молителят моли двете решения на ВКС да бъдат отменени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС.
Ответникът О. Б. оспорва молбите на „Б” Е. , като прави възражение, че същите са недопустими, тъй като молителят няма качеството „задължителен необходим другар”, на която и да е от страните по делото. Съдът не е имал задължение да конституира „Б” Е. като страна в процеса. Качеството „кредитор” в производството по несъстоятелността не легитимира молителя като „задължителен необходим другар” в производството по т. дело № 629/2007г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Ответникът се позовава на последователно поддържаното от доктрината и съдебната практика становище, че не са легитимирани да искат отмяна лицата, които нямат право на иск, каквито са кредиторите на страните. Ответникът релевира и доводи за неоснователност на молбите за отмяна – не са посочени конкретни нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК; в производството за отмяна на влязло в сила решение е недопустимо да се проверява правилността на решението; посочените в молбите за отмяна определения на ВАС са неотносими. Ответникът моли молбите за отмяна да бъдат оставени без разглеждане, евентуално без уважение.
Ответникът О. Б. оспорва молбата за отмяна, подадена от ПФК „Ч” А. , гр. Б. в несъстоятелност, като прави възражение за нейната недопустимост – не е подписана от синдика, не са посочени основанията за отмяна, не са конкретизирани новите обстоятелства и/или доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и нарушенията на съответните правила, вследствие на което страната е лишена от възможност да участва в делото. Поддържа и становище за неоснователност на молбата, тъй като твърдените нарушения на съдопроизводствените правила имат отношение към законосъобразността на съответния съдебен акт, която не подлежи на контрол по реда на производството за отмяна; представените доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
По молбата за отмяна на ПФК „Ч” А. , гр. Б. в несъстоятелност:
Молбата за отмяна е недопустима, тъй като молителят ПФК „Ч” А. , гр. Б.няма правен интерес от отмяна на решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение. Легитимирана да подаде молба за отмяна на влязло в сила решение е заинтересованата страна, а именно страната, която е обвързана от неизгодното за нея решение. Страната, за която решението е изгодно, няма право да иска неговата отмяна, дори и да е била нередовно призована, респективно лишена от право на защита. С посочения съдебен акт е оставено в сила решение № 16/09.03.2007г. по т. дело № 15/2007г. на Бургаски апелативен съд, ТК в частта, с която като неоснователни и недоказани са отхвърлени насрещните искове, предявени от О. Б. срещу ПФК „Ч” А. , гр. Б. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 37 171 лв. /погрешно посочено 31 171 лв./ до предявения размер 56 136 лв. – концесионно възнаграждение по договор за концесия от 14.01.2002г., и съответно за разликата над 3 758 лв. до предявения размер 11 582,77 лв. – лихва за забава. Така постановеното решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение не е неизгодно за страната – ответник по насрещните искове., тъй като същото се отнася до въззивното решение в отхвърлителната част на насрещните искове, но не и до въззивното решение в частта, с която насрещните искове са уважени частично и ПФК „Ч” А. е осъдено да заплати на О. Б. сумата 37 171 лв. – концесионни възнаграждения по концесионен договор от 14.01.2002г., сумата 3 758,62 лв. – лихва за забава върху главницата от датата на падежа на всяка концесионна вноска, считано от 01.12.2003г. до предявяването на насрещния иск – 29.07.2005г., и разноски по делото.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че подадената от ПФК „Ч” А. , гр. Б. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение по чл. 304 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По молбите за отмяна на „Б” Е. , с. В., община Б.
За да бъде допустимо образуваното производство, е необходимо молбата за отмяна да е подадена от легитимирано лице. Разпоредбата на чл. 304 ГПК защитава правата на трети лица, които имат самостоятелни права върху спорния предмет, но не са били конституирани като страни по делото. По смисъла на посочената разпоредба легитимирани лица да подадат молба за отмяна на влязло в сила решение са необходимите другари, които е следвало да бъдат конституирани като страна в производството.
Влезлите в сила решения, чиято отмяна се иска по чл. 304 ГПК, са постановени по предявен от ПФК „Ч” А. <Ад&@А. &/span> срещу О. Б. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че дружеството не дължи концесионни възнаграждения по сключен между страните концесионен договор от 14.01.2002г. за периода от 01.07.2002г., ведно с лихвите за забава, и насрещни искове, предявени от О. Б. срещу ПФК „Ч” А. , гр. Б. за заплащане на сумата 56 136 лв. – концесионни възнаграждения по договора от 14.01.2002г. и сумата 11 582,77 лв. – лихва за забава върху главницата. Молителят „Б” Е. , с. В. не е бил страна в исковото производство.
Правото да се иска отмяна по чл. 304 ГПК принадлежи на това лице, спрямо което решението, чиято отмяна се иска, има сила, макар че лицето не е било страна по делото, т. е. легитимирано да предяви искането е това лице, чиито интереси са засегнати от постановения без неговото участие съдебен акт. Предпоставка за задължителното другарство е неразделност на делата на отделните другари, така че общото предявяване на иска от или срещу всички другари или участието на всички другари е условие за допустимост на процеса. Естеството на спорното правоотношение не е налагало участието на молителя като страна в производството по предявения иск от ПФК „Ч” А. <Ад&@А. &/span> срещу О. Б. и насрещните искове на О. Б. срещу ПФК „Ч” А. , гр. Б..
Качеството кредитор в производството по несъстоятелността не обуславя правото на молителя да иска отмяна на влязло в сила решение, по което молителят не е страна. Неоснователни са доводите на молителя, че правният интерес от молбата за отмяна произтича от правото му на вземане срещу ПФК „Ч” А. , гр. Б.. Не е налице и хипотезата на чл. 134, ал. 1 ЗЗД. Искът, който се урежда с посочената разпоредба, се отнася до случаите на бездействие на длъжника, с което се застрашава удовлетворяването на кредитора, поради което законът овластява кредитора да упражни имуществените права на длъжника като предяви иск /чл. 134, ал. 2 ЗЗД/. Настоящият случай не е такъв. Налице е не предявяване на иск от „Б” Е. , с. В., а подаване на молби за отмяна на вече влезли в сила решения.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че подадените от „Б” Е. молби за отмяна на влезлите в сила решение № 349/29.04.2008г. и решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение по чл. 304 ГПК са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна на влязло в сила решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение, подадена от ПФК „Ч” А. , гр. Б. в несъстоятелност, с вх. № 1510/16.07.2009г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от „Б” Е. , с. В., община Б. молба за отмяна на влязло в сила решение № 614/13.01.2009г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение с вх. № 1509/16.02.2009г. и молба за отмяна на влязло в сила решение № 349/29.04.2008г. по т. дело № 629/2007г. на ВКС на РБ, ТК, Първо отделение с вх. № 10433/01.12.2008г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред друг тричленен състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.