Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр.София, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3029 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на Н. И. за отмяна на влезли в сила решения № 188020 от 7.8.2017 г. по гр.д. № 15350 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, 128 състав и № 3765 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 15242 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „А“ въззивен състав, с които е признато за установено по отношение на И. М. И., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД половината от сумата 3 530,61 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г. на абонатен № 0708404, както и половината от сумата 282,66 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2015 г. до 30.12.2016 г. Молителят твърди, че неговият наследодател И. М. И. не е бил редовно призован за първото по делото публично съдебно заседание в районния съд. Този съд неправилно е приложил правилото на чл.56, ал.2 от ГПК и не го е призовал за следващото съдебно заседание, а въззивният съд е потвърдил неправилното тълкуване на разпоредбата на процесуалния закон. Ето защо моли настоящата инстанция да отмени влезлите в сила решения на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК и да върне делото за ново разглеждане.
Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Съобщението до ответника И. М. И. за публичното съдебно заседание на 25.07.2017 г. е получено от неговата дъщеря С. И. един ден преди това-на 24.07.2017 г. Приемането на съобщението от дъщерята означава, че адресатът не е намерен лично, а нейният подпис сочи, че тя е дала съгласие да и бъде връчена призовката и е поела задължение да я предаде. В текста на призовката се съдържат законните последици от неявяването, както изисква разпоредбата на чл.57, т.5 от ГПК, поради което при връчването на това съобщение не са допуснати посочените от молителя нарушения на процесуалния закон.
Призоваването за съдебното заседание на 25.07.2017 г. е било несвоевременно, тъй като не е бил спазен срокът по чл.57, ал.3 от ГПК. Ето защо районният съд не е дал ход на делото и го е отложил за друга дата. Приел е обаче, че след като И. М. И. е получил съобщение за публичното заседание, следва да се счита уведомен за датата на следващото съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 от ГПК. Разглеждайки в своето решение оплакването на ответника, въззивният съд също е възприел даденото от първоинстанционния съд тълкуване на чл.56, ал.2 от ГПК. В настоящото производство молителят излага довода, че след като страната не е била призована своевременно, тя следва да се счита изцяло за нередовно призована. Затова при отлагане на делото не може да се приложи чл.56, ал.2 от ГПК, а страната следва да бъде уведомена за следващата дата. Тази теза не е съобразена с целта и смисъла на правната норма на чл.56, ал.2 от ГПК. За да се избегне злоупотреба и да се облекчи призоваването, законодателят е предвидил, че е достатъчно страната да бъде редовно уведомена за делото, за да и се възложи задължението сама да следи за насрочването му. Затова под „редовно призоваване“ по смисъла на чл.56, ал.2 от ГПК следва да се разбира призоваването, от което страната е узнала за делото с необходимите реквизити, които и позволяват да следи за датата на насрочването му в публично съдебно заседание. Призоваването за заседанието по-късно от една седмица преди датата води до необходимостта то да бъде отложено, но не означава, че са заличени последиците от уведомяването на страната за делото. Тя вече е узнала за него и е длъжна да следи за датата на следващото публично съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл.56, ал.2 от ГПК. Следователно законодателят прави разграничение между редовно призоваване по смисъла на чл.56, ал.2 от ГПК и несвоевременно призоваване по чл.56, ал.3 от ГПК. Преценката за редовно призоваване се извършва въз основа на спазването на правилата, установени с раздел І „Съобщения” на Глава Шеста от ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 134 от 28.10.2014 г. по гр.д. № 1093/2014 на II ГО на ВКС, която настоящият състав споделя.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че съдилищата правилно са приложили разпоредбата на чл.56, ал.2 от ГПК и страната не е била лишена от възможността да участва в делото. Затова молбата за отмяна трябва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД 100 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. И. за отмяна на влезли в сила решения № 188020 от 7.8.2017 г. по гр.д. № 15350 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд, 128 състав и № 3765 от 11.06.2018 г. по гр. д. № 15242 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV „А“ въззивен състав, с които е признато за установено по отношение на И. М. И., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД половината от сумата 3 530,61 лв., представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода от месец май 2014 г. до месец април 2016 г. на абонатен № 0708404, както и половината от сумата 282,66 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2015 г. до 30.12.2016 г.
ОСЪЖДА Н. И. И.-EГН: [ЕГН], да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД 100/сто/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: