Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр.София, 18.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1319/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 424/ 25.03.2014 г. по настоящето дело по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 459/ 2013 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против А. В. К. и Б. Л. З. – М. искове за признаване за установено, че дължат солидарно сумата 8 250 лв по договор за заем от 30.11.2010 г., лихва за забава в размер 65 лв от 27.08.2012 г. до 23.09.2012 г. и законната лихва върху главницата от 24.09.2012 г. до окончателното й изплащане.
Обжалването е допуснато за да се отговори при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК на процесуалноправния въпрос достатъчно доказателство за сключване на договор за заем ли е разписка за получаване на суми с посочено основание за получаването „заемни средства” и на материалноправния въпрос допустимо ли е търговец, който не е кредитна или финансова институция и не извършва кредитна дейност по занятие, да предостави в заем суми на друго лице.
На първия от поставените въпроси следва да се отговори положително, с оглед вече установената по реда на чл.291 ГПК практика от Върховния касационен съд. Когато съдът е сезиран с иск за връщане на дадени в заем пари, заемодателят трябва да установи постигнатото съгласие между страните за предаване на една сума при поето задължение за връщането й, както и фактът на предаване на сумата. И двата факта могат да бъдат установени с разписка. Ако е съставена разписка за предаване на суми, съдържаща подпис на получателя с означено основание, тя е доказателство за получаването на сумата на означеното в документа основание (срв. решение № 20/ 02.02.2011 г. по гр.д.№ 620/ 2010 г., IV г. о., решение № 150/ 25.06.2012 г. по гр.д.№ 574/ 2011 г., IV г. о.). Поради това следва са се приеме, че разходен касов ордер за предаване на определена сума пари, който съдържа подпис на получилия сумата и посочено основание за предаването й „заемни средства”, е достатъчно доказателство за сключен договор за заем.
На втория от поставените въпроси също следва да бъде даден положителен отговор. Правоспособността на търговските дружества не е ограничена от техния предмет на дейност, нито от кръга търговски сделки, уредени в ТЗ. Като юридическо лице дружеството – търговец може да участва в гражданския оборот чрез волеизявяващите вместо него представители както всеки друг правен субект. За извършване на кредитна дейност по занятие законодателството поставя някои допълнителни изисквания, но това не означава, че търговците не могат да предоставят пари в заем на други субекти. Заемът е договор на облигационното право, за сключването на който не се изисква специална правоспособност, нито законодателството поставя допълнителни условия за валидността му, когато заемодателят по него е търговско дружество. Кредитирането на трети лица по занятие със средства, събрани с влогонабиране, е дейност, подчинена на специални изисквания, но предоставянето в заем от търговец на собствени средства не е такава дейност.
Предвид изложеното доводите в касационната жалба за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за постановяване на решението му в нарушение на материалния закон, са основателни. Разходният касов ордер, подписан от ответниците, в което като основание за получаването е посочено „заемни средства”, е обявен от въззивния съд за негодно доказателство за установяване на договор за заем. Преценката на доказателството, съгласно приетото по процесуалноправния въпрос, е в нарушение на правилата на ГПК, тъй като законодателството не съдържа изисквания за форма на заемния договор. За сключването му е достатъчно постигането на съгласие и предаване на сумата, а между страните е обявено е за безспорно, че ответниците са получили сумата. В нарушение на закона, предвид отговора на материалноправния въпрос, е направен извод, че ищецът е търговско дружество, което не е кредитна или финансова институция и не извършва кредитна дейност по занятие, поради което не може да е заемодател по договор за заем. Налице са основания за отмяна на обжалваното решение съгласно чл.281 т.3 пр.1 и 2 ГПК. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което след отмяната спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция.
От фактическа страна е установено, че на 30.11.2010 г. ответниците А. В. К. и Б. Л. З. – М. са получили от [фирма] сумата 8 250 лв, за което е съставен разходен касов ордер от същата дата. Като основание за получаването в ордера е посочено „заемни средства”. Между страните е безспорно предаването и получаването на сумата, този факт е обявен от съда за ненуждаещ се от доказване. Вземането е осчетоводено по сметка № 4981 в счетоводството на [фирма], няма запис за погасяването му. На 23.08.2012 г. представляващият дружеството е отправил нотариална покана до ответниците с искане за издължаване на сумата, но адресатите не са се отзовали. Поискано е издаване на заповед за изпълнение за 8 250 лв, както и за 65 лв лихви за забава, като искането е уважено с разпореждане на Дупнишки районен съд по ч.гр.д.№ 2420/ 2012 г. от 26.09.2012 г. Длъжниците са възразили срещу заповедта, след което заявителят е предявил исковете, по които е образувано настоящето производство.
При тези факти предявените установителни скове са основателни. Разходният касов ордер, подписан от ответниците, доказва сключването на договор за заем, тъй като в него е посочено основанието за предаване и получаване на сумата 8 250 лв. Не се спори, че сумата е предадена и че не е върната. Възраженията на ответниците от фактическа страна се свеждат до това, че те са получили сумата не за себе си, а за да я предадат на [фирма], с което дружество [фирма] било в търговски отношения. От правна страна възраженията им се свеждат до това, че дружеството-ищец няма разрешение за извършване на кредитна дейност и поради това не би могло да претендира реално изпълнение на задължения по сключения договор, който е за банков кредит.
Правните възражения са неоснователни по съображенията, изложени при обсъждането на материалноправния въпрос, дал основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Сключеният договор между страните не е за кредит, не се подчинява на режима, установен за банковите сделки, а се регулира от правилата на ЗЗД за договора за заем. Няма забрана търговецът да бъде страна – заемодател по такъв договор и да предостави другиму свои собствени средства за ползване срещу задължение за връщането им.
Фактическите възражения също са неоснователни, тъй като не са подкрепени с никакви доказателства по делото. В доказателствена тежест на ответната страна е да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Съдът приема разходният касов ордер за достатъчно доказателство, че ищецът е предал на ответниците 8 250 лв като заемни средства, а ответниците са ги получили със задължение да ги върнат, тъй като в документа няма уговорка, че парите са предназначени за трето лице или че ответниците действат като представители. Следователно правопораждащите фактически твърдения са доказани, установено е сключването на договор за заем. Възражението, че при получаване на сумата ответниците не са действали за своя сметка, е правоизключващо. За установяването му не са ангажирани от ответниците никакви доказателства, поради което и фактическите им възражения следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното, установителните искове са основателни и следва да бъдат уважени, но не и при солидарност на ответниците. Такава не е уговорена, нито законът я предвижда (чл.121 ЗЗД), поради което всяко от двете задължени лица дължи половината от заетата сума и лихвите.
На ищеца следва бъдат присъдени и разноските в производството, включително тези, направени по издаването на заповед за изпълнение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 459/ 2013 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. В. К., Е. *******************, [населено място], [улица], и Б. Л. З. – М., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], бл.№ *, ет.*, че дължат на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 8 250 лв (осем хиляди двеста и петдесет лева), съставляваща главница по договор за заем, сключен на 30.11.2010 г. и сумата 65 лв (шестдесет и пет лева) – законна лихва за забава за период 27.08.2012 г. – 23.09.2012 г., както и законната лихва върху сумата 8 250 лв от 24.09.2012 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена от Дупнишки районен съд заповед за изпълнение от 26.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 2420/ 2012 г., като ОТХВЪРЛЯ искането за признаване за установено, че ответниците отговарят солидарно.
ОСЪЖДА А. В. К., Е. *******************, [населено място], [улица], и Б. Л. З. – М., Е. [ЕГН], [населено място],[жк]бл.№ *, ет.*, да заплатят на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 2 310 лв (две хиляди триста и десет лева) разноски по делото за заповедното производство и за всички съдебни инстанции в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: