Решение №219 от 23.10.2018 по гр. дело №4048/4048 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 219

София, 23.10.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1328 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Гаранционен фонд /ГФ/ чрез главен юрисконсулт Й.. Ш. срещу решение № 9/03.01.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, VІІ въззивен гр. състав по в.гр.д. № 4375/2017 г., в отменително уважителната му част и конкретно в частта, с която ГФ е осъден да заплати законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на непозволеното увреждане 13.06.2015 г.
Касатърът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата В. М. Петрова и третите лица помагачи – Н. М. Д. и Х. М. Д. не взимат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Преди да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, съдът констатира следното:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от В. М. Петрова срещу ГФ по чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ КЗ /отм./ за неимуществени вреди от смъртта на сина си М. П. П., починал при ПТП на 13.06.2015 г. като пътник на мотоциклет, управляван от М. Х. Д. без регистрация и документи, който в нарушение на правилата навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил в движещият се в тази лента мотоциклет. При последвалия удар са починали М. П. и М. Д.. Срещу водача М. Д. е образувано наказателно производство, прекратено поради настъпилата смърт на дееца. СГС е присъдил обезщетение на ищцата В. Петрова за неимуществени вреди от смъртта на сина й в размер на 42000 лв. със законна лихва от 25.02.2016 г. в съответствие с разпоредбата на чл.288 ал.7 КЗ, съобразявайки датата на сезиране на ГФ с претенцията за неимуществени вреди – 09.12.2015 г. и писмото на ГФ с отказ – 25.02.2016 г. СГС е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 120000 лв., като е приел съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в размер на 40%.
По въззивна жалба на ищцата срещу решението на СГС в отхвърлителната му част с оплаквания във връзка с приетото съпричиняване и размера на присъденото обезщетение, както е приел и САС в постановеното въззивно решение на стр.1-ва, САС е определил по-малък процент на съпричиняване – 30%, при което е присъдил допълнително още 35000 лв. обезщетение за неимуществени вреди със законна лихва, но посочената начална дата на законната лихва в осъдителната част на решението на САС е 13.06.2015 г., такава е и посочената дата за отмяна на решението на СГС в отхвърлителната му част, макар на страница 1-ва на въззивното решение да е посочено, че СГС е присъдил законна лихва върху сумата от 42000 лв. с начална дата 25.02.2016 г. В мотивите на решението на САС не са изложени съображения, че началната дата на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в случая се дължи от датата на непозволеното увреждане /датата на ПТП – 13.06.2015 г./, а не от датата, присъдена от СГС – 25.02.2016 г., съобразена с изискванията на чл.288 ал.7 КЗ.
Настоящият състав на ВКС счита, че при така очертания от САС предмет на спора между страните по въззивната жалба на В. Петрова /стр.1-ва в постановеното въззивно решение/, оплакванията във въззивната жалба, в които липсват такива за началния момент на присъдената от СГС законна лихва, липсата на съображения във връзка с този момент и от САС в мотивите на постановеното въззивно решение и диспозитива на решението с посочен начален момент на присъдената законна лихва върху допълнително присъдена главница от 13.06.2015 г., а не от 25.02.2016 г., както е приел СГС, делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за преценка наличие на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК, досежно началния момент на присъдената законна лихва във въззивното решение и поправката й по реда на чл.247 ал.2-4 ГПК. След произнасянето от САС, делото следва да се върне на настоящата инстанция за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по подадената касационна жалба на ГФ.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, първо отделение:

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1328/2018 г. по описа на ВКС.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за преценка наличието на очевидна фактическа грешка и поправката й.
След произнасянето на Софийски апелативен съд, делото да се върне на ВКС за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по касационната жалба на Гаранционен фонд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар