5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. София, 23 февруари 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……..….Марияна Петрова…………..……и в присъствието на прокурора……….………Божидар Джамбазов……..…изслуша докладваното от съдия Топузова наказателно дело № 12 по описа за 2017 г.
Производството пред ВКС по реда на чл. 420 ал. 1, във с чл. 422 ал. 1, т. 4 от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внчхд № 179/2009 г. по описа на Окръжен съд гр. Добрич.
В искането се сочи, че с решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), постановено по делото „Маринова и други срещу България” (жалби № 33502/2007 г., 30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011 г.) и влязло в сила на 12.10.2016 г., е установено нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), имащо съществено значение за делото, по което е бил осъден В. Ц. З.. Настоява се за отмяна на постановеното по внчхд № 179/2009 г. по описа на Окръжен съд гр. Добрич решение № 225 от 20.11.2009 г., с което е потвърдена присъда № 18 от 06.03.2009 г. по нчхд № 307/2008 г. на районен съд – Каварна и оправдаване на В. Ц. З. по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 147 от НК.
В съдебното заседание по настоящото дело прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения и моли същото да бъде уважено, доколкото е направено в интерес на осъденото лице.
Защитата пледира за основателност на искането и оправдаване на В. З..
Осъденият З., редовно призован, не се явява в съдебното заседание на касационния съд.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
С присъда № 18 от 06.03.2009 г., постановена по нчхд № 307/2008 г., районният съд в гр. Каварна е признал подсъдимия В. Ц. З. за виновен в това, че на 28.07.2008 г., около 13.10 ч. в [населено място] е разгласил позорно обстоятелство за Т. Ж. Ш. в качеството му на длъжностно лице – полицейски инспектор към РПУ – гр. шабла, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, вр. с чл. 147, вр. с чл. 78а от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева.
Със същата присъда З. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец Ш. сумата от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на деянието. Предявеният граждански иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан до претендирания размер от 5 000 (пет хиляди) лева.
С решение № 225 от 20.11.2009 г., постановено по внчхд № 179/2009г., Добричкият окръжен съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
По жалби № 33502/2007 г., 30599/2010 г., 8241/2011 г. и 61863/2011г., втората от които подадена от осъдения З., е образувано дело „Маринова и други срещу България”, по което ЕСПЧ постановил решение, с което констатирал нарушение на чл. 10 от ЕКЗПЧОС.
С цитираното решение ЕСПЧ е приел, че признаването на З. за виновен за клевета по отношение на длъжностно лице, налагането на глоба и присъждането на обезщетение за вреди съставлява „намеса” под формата на „наказание” в правото му на изразяване на мнение, която е съвместима с чл. 10 от ЕКЗПЧОС само ако е „предвидена в закона” и е „необходима в едно демократично общество” за една от целите, изложени във втория параграф на чл.10 от Конвенцията.
Съдът е поставил под съмнение възможността З. да предвиди, че с направените от него твърдения нарушава чл. 147, ал. 1 от НК (Siryk v. Ukraine, № 6428/07, §§ 36-38, 31 март 2011 г.), за което ще бъде ангажирана наказателната му отговорност. Взето е предвид и обстоятелството, че жалбоподателят не е военнослужещ, държавен служител, журналист или адвокат, поради което от него не може да се очаква да упражнява правото си на жалба по начин, който да изключи риска от наказателна санкция. В този смисъл, и след анализ на практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, ЕСПЧ е приел, че твърдения, направени в жалби или показания пред властите не могат да се разглеждат като „разгласяване”, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, за които се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват нередности или да търсят помощ от страна на властите. В мотивите на решението е цитирана практика на ЕСПЧ във връзка със защита репутацията на длъжностно лице, която предполага законови цели и следва да отговаря на изискването за „съразмерност” – Morice v. France /GC/, № 29369/10, § 124, 23 април 2015 г. В последно посоченото решение е очертана рамката на извършваната от ЕСПЧ проверка, имаща за цел да изясни дали намесата е „пропорционална на преследваната легитимна цел” и дали са приложени от националните власти стандартите, съответни на принципите, въплътени в чл. 10 от ЕКЗПЧОС. Пропорционалността на намесата е разгледана и оценявана в светлината на практиката на ЕСПЧ относно клеветническите твърдения срещу длъжностни лица, направени в писмени жалби до властите (Zakharov v. Russia, № 14881/03, 5 октомври 2006 г.; Kazakov v. Russia, № 1758/02, 18 декември 2008 г.; Sofranschi v. Moldova, № 34690/05, 21 декември 2010 г.; Siryk v. Ukraine, № 6428/07, §§ 36-38, 31 март 2011 г. и Марин Костов срещу България, №13801/07, 24 юли 2012 г.) въз основа на „естеството и точния начин на комуникиране на твърденията, контекста, в който те са направени, степента, в която засягат съответните длъжностни лица, както и тежестта на наказанията, наложени на жалбоподателите”. Твърденията на З. за „грубост и пиянство на пътен полицай” не са възприети като обидни или унизителни, а като реализирана възможност в едно демократично общество, управлявано от върховенството на закона, частно лице да докладва нередност в поведението на длъжностно лице, независимо, че тези твърдения са могли да окажат влияние върху професионалното му положение, да подкопаят авторитета му, да отнемат време и ресурси и да доведат до дисциплинарни санкции срещу него. Установено е и обстоятелството, че изложените в жалбата на В. З. твърдения, доколкото не са направени публично, дори и да са оказали отрицателно въздействие върху репутацията на длъжностното лице, то е доста ограничено. С решението на ЕСПЧ е застъпено становище, че по принцип инициирана от жалба на гражданин проверка по отношение на длъжностно лице не може да бъде разглеждана като неправомерно засягане репутацията на последното, доколкото правото на жалби на гражданите е конституционно закрепено (чл. 45 от Конституцията на Република България) и упражняването му е с цел да се потвърди или отхвърли твърдението на жалбоподателя.
Подаденото от Главния прокурор искане за възобновяване на делото е основателно.
Изложените съображения в решението на ЕСПЧ във връзка с допуснато нарушение на чл. 10 от ЕКЗПЧОС и констатацията, че В. З. е осъден за деяние, което не съставлява престъпление, са от съществено значение за делото. Твърдението от страна на З. за неправомерни действия и поведение на пътен полицай (обективирано във възражение в акт за установяване на административно нарушение и писмени обяснения до регионални началници на МВР) не е имало за цел да накърни репутацията на лицето, за които се отнася, а е резултат на упражняване на гарантираното от чл.45 от Конституцията на Република България право на жалба. Правомерното упражняване на права изключва обществената опасност и противоправност на деянието, което сочи на несъставомерност на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, вр. с чл. 147 от НК. С признаването на В. З. за виновен за това престъпление инстанционните съдилища са допуснали нарушение на закона, което подлежи на отстраняване с отмяна на влезлите в сила съдебни актове по реда на възобновяването и оправдаване на осъдения.
Настоящият касационен състав намира подадената молба от защитника на В. З. за присъждане на разноски за недопустима. Към нея са приложени копия от банкови документи, удостоверяващи направени еднократни плащания в размер на 280 (двеста и осемдесет) лв., 158 (сто петдесет и осем) лв. и 1500 (хиляда и петстотин) лв. Заплащането на посочените суми е поискано и пред ЕСПЧ, като съдът е приел, че за тях не са налице доказателства да са във връзка с предотвратяването и поправянето на нарушението на чл. 10 от ЕКЗПЧОС. При положение, че тези разноски не са направени пред настоящата инстанция, същата не намира законово основание за произнасяне по присъждането им. Поради това, подадената молба следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 425, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внчхд № 179/2009 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ОТМЕНЯ постановеното по внчхд № 179/2009 г. по описа на Окръжен съд – Добрич решение № 225 от 20.11.2009 г. и потвърдената с него присъда № 18 от 06.03.2009 г., постановена по нчхд № 307/2008 г. на Районен съд – Каварна.
ПРИЗНАВА В. Ц. З. за невинен в това, на 28.07.2008 г., около 13.10 ч. в [населено място] да е разгласил позорно обстоятелство за Т. Ж. Ш. в качеството му на длъжностно лице – полицейски инспектор към РПУ – гр. Шабла, поради което го оправдава по обвинението за престъпление чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3, вр. с чл. 147 от НК.
Оставя без разглеждане подадената молба от защитника на В. Ц. З. за присъждане на разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: