1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр.София, 04.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2644/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 808/ 24.10.2018 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Детска градина „Здравец” – [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 68 от 10.04.2018 г. по гр.д.№ 120/ 2018 г, с което са уважени предявените от В. А. П. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 909 – 135/ 31.05.2017 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник – възпитател” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 3 698,40 лв.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията, които съдът има при преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица. По този въпрос е налице константна практика, установена от Върховния касационен съд. Според нея, когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Ако свидетелят е заинтересован, това може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си (решение № 800/ 22.03.2011 г. по гр.д.№ 776/ 2009 г., IV г.о.). Не съществува забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката на съда за достоверността на такива показания следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по делото доказателства и на изключване на възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на обективността на показанията му (решение № 131/ 12.04.2013 г. по гр.д.№ 1/ 2013 г., ІV г.о.).
Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е извел незаконност на извършения при уволнението на ищцата подбор с довод, че за твърденията на работодателя за лошата работа на ищцата са налице само показания на заинтересовани свидетели, които не са достатъчни за установяване на обективността на оценката. Изводът е направен в съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК – защото не съществува пречка правнорелевантен факт да бъде приет за установен само въз основа на показания на заинтересовани свидетели. Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът – да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
Установено е по делото, че ищцата е работила по трудов договор от 01.02.1991 г. в ответното детско заведение, заемала длъжността „помощник – възпитател”. Наказвана е двукратно със „забележка” за извършени дисциплинарни нарушения при изпълнение на служебните й задължения – със заповеди № 498-62/ 04.11.2014 г. и № 150/ 30.06.2015 г. Към 01.09.2016 г. освен ищцата, длъжността „помощник – възпитател” при същия работодател заемали още три лица – Б., Н. и Б., съгласно поименно щатно разписание, утвърдено със заповед № 779-3/ 21.09.2016 г. Със заповед № 865-89/ 27.01.2017 г. било утвърдено щатно разписание от 01.01.2017 г., видно от което щатът е останал непроменен. Със следваща заповед № 886-112 от 30.03.2017 г. работодателят закрил длъжността „помощник – готвач” и увеличил щата за помощник възпитатели от 4 на 5 броя, като на новосъздадения щат била назначена Д. (до момента помощник готвач). На 04.04.2017 г. работодателят получил констативен протокол за резултат от извършена проверка на РУО – Ловеч на МОН (вх.№ 168), в който на директора на Детска градина „Здравец” – [населено място] е предписано да вземе мерки за оптимизиране на разходите по бюджета. Препоръката била обусловена от приемането на изменения в колективния трудов договор относно работната заплата, като констатациите на проверяващият орган били, че по бюджета има недостиг на средства за изпълнение на договора. Във връзка с протокола директорът на ответника свикал общо събрание на работниците в Детска градина „Здравец” – [населено място], на което било решено с оглед оптимизиране на разходите да бъде съкратена една щатна бройка, предвидена за длъжност „помощник – възпитател”. Въз основа на това решение директорът издал заповед № 903-129 от 17.05.2017 г., с която назначил петчленна комисия да извърши подбор измежду служителите, заемащи длъжността „помощник – възпитател” и утвърдил критерии, по които да бъде извършен подбора. Всеки един от служителите попълнил индивидуална анкетна карта, с която оценил съпоставяните работници и резултатите били обобщени в протокол. Ищцата получила ниска оценка по показателите „качество на изпълнение на служебните задължения”, „умения за общуване с родителите” и „умения за работа в екип” и макар да й били дадени максималния брой точки по критериите „квалификация съобразно изискванията за заемане на длъжността” и „прослужено време в детската градина”, комплексната й оценка от 139 точки се оказала най-ниска в сравнение с останалите съпоставени (155 за Б., 160 за Б., 177 за Н. и 208 за Д.). Комисията съставила протокол за подбора (19.05.2017 г.), в който обективирала предложение до директора на Детска градина „Здравец” – [населено място] да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищцата. На 31.05.2017 г. директорът издал и връчил на ищцата както предизвестие за прекратяване на трудовия договор, така и заповед за уволнение, считано от 01.06.2017 г, при заплащане на обезщетение за неспазен срок за предизвестие.
При така установените факти извършеното уволнение е законно. Работодателят е съкратил щата и след извършен подбор е прекратил правоотношението със служителя, за който въз основа на извършен подбор е установил, че работи най-зле в сравнение с останалите заемащи същата длъжност работници. Ищцата е оспорила законността на уволнението единствено с твърдение за незаконност на подбора при следните въведени с исковата молба фактически твърдения: тя има най-висока квалификация в сравнение с останалите съпоставени; притежава допълнителна квалификация предвид участието й в семинар, посветен на ролята и функциите на помощник – възпитателя в детска градина; щатът е съкратен след като преди това е бил увеличен с една бройка и на новоразкритото място е назначен помощник-готвач, който не притежава нужната квалификация, въпреки което е предпочетен пред нея. Допълнително в първото съдебно заседание е въведено твърдение, че никой от останалите съпоставени с ищцата работници не притежава квалификация, свързана със заеманата длъжност. Само тези факти съдът е бил компетентен да обсъжда като основание за незаконност на извършения подбор, съответно на последвалото го уволнение (срв. решение № 87/ 10.07.2018 г. по гр.д.№ 3468/ 2017 г., ІІІ г.о., решение № 23/ 02.02.2016 г. по гр.д. № 4553/ 2015 г., ІV г.о. и цитираната в тези актове предходна практика по въпроса). В първото от посочените решения изрично е указано, че при разглеждане на въззивната жалба съдът се произнася само по основанията за неправилност, които въззивникът е изложил и само по доводите за незаконност на уволнението, които са посочени в исковата молба.
Доколкото в исковата молба и в първото съдебно заседание (след като е получила препис от отговора и доказателствата към него) ищцата не е навела фактическо твърдение, че е оценена неправилно по показателите „качество на изпълнение на служебните задължения”, „умения за общуване с родителите” и „умения за работа в екип”, съдът не е имал право да проверява тези оценки. Независимо от това, и петимата членове на комисията, извършила подбора, са разпитани по делото в качеството на свидетели и показанията им относно нивото на изпълнение на служебните задължения на ищцата са еднозначни. Всички свидетели съобщават, че тя е поддържала лоша хигиена в занималнята, отнасяла се е небрежно към процеса на хранене на децата; често е закъснявала и е напускала преждевременно работа, с което е натоварвала останалия педагогически и непедагогически персонал да изпълнява и нейните задължения. Отношението й към децата е било също небрежно, дори грубо, като си е позволявала и използването пред тях на цинични думи и изрази. Не е общувала с родителите, нито се е включвала в допълнителните дейности, с които е бил ангажиран екипът на детската градина. Противно на разбирането на въззивния съд, настоящата инстанция не намира свидетелите заинтересовани. Само поради обстоятелството, че те работят по трудов договор при същия работодател, не може да се приеме, че имат интерес във вреда на ищцата. Свидетелите са от педагогическия персонал в детската градина (ищцата е от непедагогическия персонал), те нямат нито личен, нито имуществен интерес от уволнението на ищцата и затова няма основание да се считат за необективни. Напротив, те са именно лицата, които провеждат обучението на децата в детската градина и най-точно могат да преценят кой от помощник-възпитателите им е полезен като осигуряващ нормалното протичане на образователния процес и кой не помага (или дори пречи) на осъществяването му. Освен това в период от три години преди уволнението ищцата има две наложени дисциплинарни наказания за неизпълнение на трудовите си задължения, които също са показател за нивото, на което е изпълнявала задълженията си. Неоснователно тя поддържа, че тези наказания не бива да бъдат взети предвид поради заличаването им. Съгласно установената практика, дори заличени, наложените наказания не могат да бъдат пренебрегнати при преценка кой от съпоставените работници изпълнява задължението си по-добре (вж. решение № 65/ 26.02.2015 г. по гр.д.N 5184/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него други актове на ВКС по същия въпрос). Всичко това сочи, че по критерия „който работи по-добре” по смисъла на чл.329 КТ, дори да бяха оспорени, поставените на ищцата ниски оценки съответстват на обективните й качества.
Основателни са доводите на ищцата, че тя има най-висока квалификация в сравнение с останалите съпоставени и че никой от останалите съпоставени с ищцата работници не притежава допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност. Те обаче не водят до извод за незаконност на подбора. Одобреният от работодателя показател, по който конкурсната комисия е трябвало да съпостави помощник-възпитателите, е „квалификация съобразно изискванията за заемане на длъжността”. Тази квалификация е посочена в длъжностната характеристика – средно или средно специално образование. В характеристиката изрично е посочено, че придобита квалификация по професията „помощник-възпитател” е само предимство, а не изискване за заемане на длъжността. По делото са представени доказателства, че всички от съпоставените петима работници са със средно или със средно специално образование, затова доводите, че по критерия „квалификация” други от съпоставените работници са получили точки, на които нямат право, са неоснователни. Самата ищца е получила максимален брой точки по този показател и поради това не може да заявява, че е ощетена при подбора. Извън изложеното, работодателят не е длъжен да остави на работа по-квалифицираният от съпоставените работници. Той може да уволни и по-квалифицираният работник, ако останалият или останалите съпоставени работят по-добре, защото е решил да отдаде по-голямо значение на критерия „качество на изпълнение на работата”. Тази му преценка не подлежи на съдебен контрол.
Що се касае до довода, че щатът е съкратен след като преди това е бил увеличен с една бройка и че на новоразкритото място е назначен помощник-готвач, който не притежава нужната квалификация, те не могат да бъдат обсъждани с оглед евентуална злоупотреба с право от страна на работодателя. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д.№ 3/ 2011 г., ОСГК, ВКС, извършената от работодателя злоупотреба с правото на подбор при преценка, кой работи по-добре, не е критерий за упражняване на съдебен контрол по отношение на извършения подбор. Доводът може да бъде разгледан само като такъв, че няма реално съкращаване на щата. Той е неоснователен, защото щатът за помощник-възпитатели е увеличен с една бройка от работодателя чрез трансформация на длъжността „помощник – готвач” преди да му бъдат връчени предписания за оптимизиране на бюджета. Едва след получаване на протокола за резултатите от проверката на РУО – Ловеч на МОН работодателят е бил принуден да съкрати разходите, провел е общо събрание в присъствието на всички работници (включително ищцата), на което е взето решение за съкращаване на щата. Преди този момент той не е имал основание да счита, че няма да може да посрещне разходите за допълнителна щатна бройка „помощник – възпитател”, още повече че същата е разкрита заедно със закриване в щата на длъжността „помощник – готвач” (т.е. освободил се е ресурсът, предвиден по бюджета на детската градина за закритата длъжност). Затова последващото съкращение, обусловено от предписанията на РУО – Ловеч, не може да се счете за фиктивно и не води до незаконност на извършеното уволнение.
Не подлежат на обсъждане доводите, че липсват данни за преценка на обективността на оценките по показателя „прослужено време в детската градина”. Такива данни не са налице не заради процесуално бездействие на съда или на страните, а защото твърдение за незаконност на подбора поради неправилна оценка по този показател не са заявени нито с исковата молба, нито в първото съдебно заседание. Съответно съдът не е докладвал този факт като спорен, не е разпределял доказателствена тежест за него и не е давал указания, че страната, носеща тази тежест, не сочи доказателства. Последващото заявяване на факта като опорочаващ правото на уволнение е недопустимо, поради настъпила преклузия по чл.146 и чл.147 ГПК. Изложеното важи и за твърдението, че съпоставената с ищцата помощник-възпитателка Д. неправилно е оценена с 48 точки по показателя „други допълнителни квалификации в помощ на дейността на детската градина”. Освен, че това твърдение не е поставено своевременно като основание на иска, дори при изключване на тези точки от комплексната оценка на съпоставяните работници, ищцата остава най-ниско оценена.
По тези мотиви искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Ловешки окръжен съд № 68 от 10.04.2018 г. по гр.д.№ 120/ 2018 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. П., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против Детска градина „Здравец” – [населено място], [улица], искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 909-135/ 31.05.2017 г., по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-възпитател”; и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 698,40 лв със законната лихва и разноските по делото.
ОСЪЖДА В. А. П. да заплати на Детска градина „Здравец” – [населено място], 1 734 лв (хиляда седемстотин тридесет и четири лева) разноски за производството във всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: