O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
София, 22.01.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 5016 /2008 година, образувано по описа на I отд. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо4144/08.05.2008 година на Д. Й. Г. от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо 121 от 07.04.2007 година, постановено по гр.възз.д.Nо 581/2007 година на Русенския окръжен съд , с което е отменено Решение Nо 133 от 20. 06. 2005 година по гр.д. Nо 486/2004 година на Беленския районен съд, в частта по уважения иск за изключителна собственост къща в гр. Б., построена в собствено дворно място, на основание чл. 97 ал.1 ГПК във вр. с чл. 20 СК и е постановено ново, с което искът и за изключителна собственост на къщата , като имот придобит преди сключването на граждански брак с ответника И, е отхвърлен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
По делото е представено изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, в което жалбоподателката, чрез процесуалния си представител- адв. Л. Б. мотивира допустимостта на касационното обжалване на посоченото решение на въззивния съд с наличие на основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК , поддържайки , че се касае до съществени материално правен и процесуални въпроси- за тежестта на доказване при оборване на законова презумпция, за правилното зачитане на писмените декларации пред държавни финансови органи като изявление за признаване право на собственост на друго лице , за съотношението и зачитането на двете законови презумпции- тази по чл.92 ЗС във вр. с чл. 20 СК и тази по чл. 19 ал.1 СК, разрешени по делото в противоречие с трайната практиката на ВС и ВКС – Решение Nо 319/01 . 06. 1993 г. по гр.д. Nо 1123/1993 г. на I отд., Решение Nо 227/20.03.1992 г. по гр.д. Nо 88/1992 г. на I отд., Решение Nо 806/02.11.1994 г. по гр.д. Nо 643/1994 г. на I отд.,Решение Nо 957/2004 година по гр.д.Nо 63/ 29.03.2004 год. II отд, Решение Nо 1161/26.07.2002 г. по гр.д. Nо 732/2001 г. на IV отд, ВКС,Решение Nо 110/10.03.2003 г. по гр.д. Nо 614/2002 година на ВКС-II отд. Решение Nо 865/20.10.1993 г. по гр.д. Nо 408/93 г. на I отд. на ВС, Решение Nо 801/23.11.2004 година по гр.д. Nо 528/2004 год. на ВКС-I отд.
По делото липсва подаден отговор от ответника по касация – И. И. Г. , в срока по чл.287 ГПК.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. , преценено с оглед данните по данъчната оценка на жилището в имота в гр. Б. лв.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по жалба на И. Г. , е отменил решението на първата инстанция с което уважен иска на Д. Г. по чл. 97 ал.1 ГПК във вр. с чл. 20 ал.1 СК за установяване , че е собственик на построеното , в собствено дворно място, жилище, придобито на основание чл. 92 ЗС ,преди датата на сключване на гражданския и брак с И. Г. и е постановил ново решение , с което искът е отхвърлен. Прието е , че са налице данни, признания на самата ищца в исковата молба до брачния съд и по декларациите пред общината, че имотът не е само неин, а и на ответника, тъй като грубият строеж на жилищната сграда е приключен след сключване на гражданския брак между страните.
При преценка на наведените доводи и сочените съдебни решения , настоящият състав намира , че са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК- противоречие на решението на въззивния съд с трайно установена практика на съдилищата, обоснована по делото с цитираните и представени с изложението решения на състави на ВКС по приложението на чл. 127 ГПК/отм./, както и на чл.92 ЗС във вр.с чл. 20 ал.1 СК.
При липсата на легална дефиниция в ГПК кой въпрос от материално-правен или процесуален характер е “съществен”по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, настоящият състав намира , че във всеки конкретен случай преценката следва да бъде извършена от гл.т. на значимостта на въпроса за конкретното дело с оглед предмет на спора , както и значимостта му спрямо общите принципи и цели на гражданския процес като средство за защита на накърнени субективни права.
Релевираните процесуално правени и материално-правен въпрос – за тежестта на доказване при оборване на законова презумпция и за приложимостта и съотношението на законовите презумпции за придобиване правото на собственост в индивидуална собственост или в режим на съпружеска имуществена общност, следва да се квалифицират именно като съществени в спора по чл.97 ал.1 ГПК /отм/ във вр. с чл. 20 ал.1 СК.
С представените с изложението решение на ВС и ВКС, трайно върховната съдебна инстанция приема, че ако една сграда е изградена в груб вид в собствен имот , преди сключването на граждански брак на собственика на терена тя не става обща със съпруга –в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като приложимата презумпцияе тази на чл.92 ЗС. В тези хипотези, доколкото съпругът възразява или твърди , че построеното е съпружеска имуществена общност , тежестта на доказване на фактите , че сградата е завършена по време на брака, е негова.
Даденото с обжалваното решение на въззивния съд разрешение е в противоречие на посочената и безспорно установена в този смисъл константна практика на съдилищата, поради което и настоящият състав намира , че обжалването по касационната жалба на Д. Г. следва да бъде допуснато.
Съгласно изискванията закона , касаторът дължи при допуснато касационно обжалване и внасянето на пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК. С оглед на закона и данъчната оценка на жилището/ по данни от първата инстанция/ тази допълнителна ДТ в размер на сумата 39 лв.
Ето защо и н основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК и чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. вх. Nо 4144/08.05.2008 година на Д. Й. Г. от гр. Б. срещу въззивно Решение Nо 121 от 07.04.2007 година, постановено по гр.възз.д.Nо 581/2007 година на Русенския окръжен съд , с което е отменено Решение Nо 133 от 20. 06. 2005 година по гр.д. Nо 486/2004 година на Беленския районен съд, в частта по уважения иск за изключителна собственост къща в гр. Б., построена в собствено дворно място, на основание чл. 97 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с чл. 20 СК и е постановено ново, с което искът и за изключителна собственост на къщата, като имот придобит преди сключването на граждански брак с ответника И, е отхвърлен.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на …………………………………………., за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на Д. Й. Г. да внесе сумата от 39 лв. / тридесет и девет лева/, дължима пропорционална държавна такса по сметка на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: