Р Е Ш Е Н И Е
№ 220/18 г.
София, 30.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Даниела Цветкова, разгледа докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3044 по описа за 2017г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК.
Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Р.Т. като процесуален представител на „Ставен” АД С. срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд от 28.ІІІ.2017г. по гр.д. № 2/2017г.
С определение № 404/30.ІV.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд за преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, респективно за допустимостта на въззивното решение.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон поради неправилна квалификация на спора между страните и за необоснованост – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск на основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба С. З. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.П. е изложил съображения за нейната неоснователност.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 28.ІІІ.2017г. Р. е потвърдил решението на Разградския РС от 11.ХІ.2016г. по гр.д. № 983/2016г., с което е отхвърлен предявеният от „Ставен” АД срещу С. К. иск за присъждане на 5230лв., представляващи част от платена без основание цена по нищожен договор за покупко-продажба от 31.ІІІ.2009г., предмет на нот.акт № …/…..г., като погасен по давност, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Въззивният съд е взел предвид, че: с посочения нотариален акт ищецът закупил от О. П. Х., представляван от ответника К., четири ниви срещу 5372лв., заплатени на пълномощника преди изповядането на сделката, но след нотариалното удостоверяване на 26.ІІ.2009г. на пълномощното, делегиращо процесуално представителство на последния; с влязло в сила определение от 25.ІІІ.2010г. по НОХД № 212/2010г. по описа на Р., постановено по реда на чл.381 НПК, ответникът е признат за виновен за това, че в условия на продължавано престъпление за времето 04.ІІ. – 06.ІІІ.2009г. е съставил с цел да бъдат използвани неистински официални документи – нотариално удостоверяване на подпис и съдържание в процесното пълномощно и на подписи в декларации по чл.264 ДОПК и по чл.25 ал.7 ЗННД, за което е осъден за престъпление по чл.308 ал.2 НК; позовавайки се на признатата с влязлата в сила присъда неистинност на пълномощното с влязло в сила на 06.ІІ.2014г. решение от 11.ХІ.2013г. по гр.д. № 59/2013г. по описа на КРС е прогласена нищожността поради липса на съгласие на сделката от 31.ІІІ.2009г., сключена между ищеца и О. Х., действащ чрез мнимо представляващия го К., и е уважен предявеният от Х. срещу ищеца ревандикационен иск. При тези обстоятелства съдът е приел, че между ищеца и ответника не съществува договорна връзка, по отношение на сделката ответникът е трето лице и не носи нито права, нито задължения по нея, при което отговорността му за връщане на процесната сума не следва като последица от обявената нищожност, а като фактически получена без правно установени с ищеца отношения. Въззивният съд не е споделил извода на първоинстанционния, че правната квалификация на иска е по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, тъй като в тази хипотеза ангажирането на отговорността за връщане на даденото без основание предпоставя съществуваща между страните облигационна връзка, каквато в случая няма. При доказаното предаване от ищеца на ответника на процесната сума и неотчитането й на мнимо представлявания основанието за връщането й е чл.59 ЗЗД – в качеството си на длъжник по възмездната сделка ищецът е платил вместо на продавача-кредитор, на трето по отношение на договора лице. И по чл.55 ал.1, и по чл.59 ЗЗД се дължи връщане поради липса на основание, разликата е, че в първия случай даденото е във връзка с договор между страните, а във втория обогатяването не е обусловено от съществувало към момента на разместване на имуществени блага договорно основание. По същите съображения връщането не се следва и по правилото на чл.34 ЗЗД, което е институт на договорното право. Неправилно дадената от първоинстанционния съд квалификация на претенцията касае правилността, а не допустимостта на първоинстанционното решение, тъй като е налице произнасяне по заявените от ищеца обстоятелства и петитум, обуславящи състава на чл.59 ЗЗД. Искът е неоснователен поради погасяването на вземането с петгодишна давност – то е станало изискуемо през м.март 2009г., когато сумата е получена от ответника без основание, а претенцията е предявена на 19.V.2016г., неоснователността на преминаване на благо от имуществото на едно лице в това на друго съществува при самото преминаване, а не в последващ момент, за което съдът се е позовал на ППВС № 1/1979г.
Касационната жалба е основателна.
В исковата си молба ищецът-касатор е заявил следните обстоятелства: с нот.акт № ../….г. на нотариус С. с рег. № … ответникът К. в качеството си на пълномощник на О. П.Х. продал на дружеството четири ниви, съответно индивидуализирани, за сумата общо 5372лв.; с решение по гр.д. № 59/2013г. на РС Кубрат, влязло в сила на 06.ІІ.2014г., е признато за установено, че К. е използвал неистинско пълномощно, за съставянето на което, включително на нотариална заверка на подписа на О. Х. и на съдържанието, и за използването му той е признат за виновен за престъпления по чл.308 ал.1 и по чл.309 ал.1 НК по НОХД № 212/2010г. на РС Разград, по което е одобрено споразумение с РП Р., и е прогласена нищожността му, поради това с решението е прието, че е нищожна поради липса на съгласие от страна на продавача – собственик на земеделските земи О. Х. и сключената сделка със „Ставен” АД и е признато за установено, че Х. е собственик на имотите; с оглед на това договорът за покупко-продажба, предмет на нотариалния акт № …/….г., не е произвел вещнопрехвърлителен ефект, като с решението по гр.д. № 59/2013г. ищецът е съдебно отстранен от имотите.; във връзка с договора от 31.ІІІ.2009г. ищецът изплатил на ответника в качеството му на пълномощник на продавача Х. сумата 5230лв. като част от дължимата продажна цена; въпреки че ищецът е съдебно отстранен от имотите, предмет на договора за продажба, К. не му върнал получената сума, при което той се обогатил неоснователно с нея, основанието за получаването на която е отпаднало с влизането в сила на решението по гр.д. № 59/2013г., искайки присъждането й в негова тежест.
С оглед елементите от фактическия състав на чл.59 ЗЗД, не съдържащо изискване за наличие на даване/получаване, и субсидиарния характер на това правило дадената от въззивния съд правна квалификация на спора по тази разпоредба е неправилна. Когато изпълнението е получено от мним пълномощник, чийто действия не са потвърдени от мнимия упълномощител, както е в случая, изпълнилият може да претендира връщане на даденото само от мнимия пълномощник съобразно чл.55 ЗЗД.
Заявените в исковата молба обстоятелства сочат на правна квалификация на спора по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД с оглед твърдението за отпадане на основанието за получаването на процесната сума от ответника с влизането в сила на решението по гр.д. № 59/2013г. и претендирането на сумата на отпаднало основание. Въззивният съд /а и първоинстанционният/ не е разгледал спора по така заявените обстоятелства, представляващи основанието на иска, следователно той се е произнесъл по непредявен иск, обосноваващо недопустимостта на атакувания съдебен акт. Ето защо и на основание чл.270 ал.3 във вр. с чл.293 ал.4 ГПК въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на същия съд за разглеждането му от друг негов състав с произнасяне по предявения иск, както и по претендираните за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Разградския окръжен съд, № 6/28.ІІІ.2017г. по гр.д № 2/2017г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: