РЕШЕНИЕ
N 220
София, 17.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в съдебно заседание на десети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева дело N 2/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 12 от 16.02.2007 г. по гр. д. 2258/2006 г. Пловдивски районен съд е признал за установено по отношение на М. П. и териториална дирекция на Н. а. по приходител (ТД на НАП), че митнически манифест № 3* от 22.03.2000 г. включително в частта му статия “А” и “В” е неистински (неавтентичен) документ и не е издаден от И. М. М. от гр. П..
С решение № 1* от 24.10.2007г. по гр. д. № 1257/2007 г. Пловдивски окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска.
Недоволен от решението е останал ищца И. М. и в срока по чл. 218в, ал.1 ГПК го обжалва с доводи за необоснованост, неправилно прилагане на процесуалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Ответникът по касация Териториална дирекция на НАП-П. намира жалбата за неоснователна.
Ответникът А. М. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване въззивен акт и е допустима.
Касаторът – ищец е поддържал, че въз основа на оспорения с иска митнически манифест за внос на лек автомобил е съставено постановление за принудително събиране (ППС) № 24 от 27.08.2001 г. за събиране на сумата 30493 лв. представляваща сбора от 4908.00 лв. мито, 15050.00 лв. – акциз и 6944.00 лв. ДДС. Твърдял е, че манифестът не е написан и подписан от него, поради което не е автентичен и представлява неистински документ. Правния интерес от иска е обосновал с това, че въпреки проведеното от него производство по обжалване на ППС с решение от 15.04.2005 г.по гр. д. № 88/2004 г. на ПОС, потвърдено с решение по адм. д. № 6358/05 г. на ВАС, постановлението за принудително събиране на вземанията е оставено в сила. В развилото се административно производство по реда на чл. 154 ГПК (отм.) е била оспорена автентичността на подписа положен върху митническата декларация № 3000/4-24062 от 22.03.2000 г. и с приета графологическа експертиза е установено, че подписът и изписването на името под него не са направени от касатора. В това производство не е бил оспорен по реда на чл. 154 ГПК митническия манифест № 3* от 22.03.2000 г.
Въз основа на тези данни въззивният съд е приел, че след като искът по чл. 97, ал. 3 ГПК за установяване неистинността на митническия манифест е предявен след като производството по оспорване съставеното ППС на допълнително мито и данъци от касатора е приключило с влязло в сила решение, то липсва правен интерес от него.становителният иск за оспорване истинността на документ е допустим, когато се предявява преди завеждане на производството, в което той ще се представи като доказателство или по време висящността му чрез предявяване на инцидентен установителен иск или самостоятелно в отделно производстно. В последния случай това ще бъде основание за спиране производството, в което документът е представен на основание чл. 182, ал.1, б. “г” ГПК.
Липсва правен интерес от предявяване на иска след като производството, в което той е бил представен е приключило с влязло в сила решение. Решението по предявения установителен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК не е основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. “в” ГПК, отм. Основание за отмяна по б. “в” от нормата е налице, когато документът е признат за подправен по надлежния съдебен ред, а този ред е по наказателноправен ред или по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК ако наказателното преследване е изключено, поради някоя от причините по чл. 21 НК.
При действието на новия ГПК (ДВ бр. 59/20.07.2007 г.) в сила от 1.03.2009 г. основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК е установяването по надлежния съдебен ред неистинността на документ, върху който е основано решението. Основанието не се свързва с признаването на документа за подправен.становената нова правна уредба има процесуален характер, поради което и незабавно действие. Това незабавно действие следва да бъде съобразено при преценката за наличието на правен интерес от предявяване на иска.
При предявяването на иска не е бил налице правен интерес от него, но поради настъпилата в хода на висящността на производството законодателна промяна с приемането и влизане в сила на нов гражданско процесуален кодекс, към момента на произнасяне на настоящия съдебен състав той е налице, което е основание да се отмени въззивното решение и делото да се върне за произнасяне по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 1* от 24.10.2007г. по гр. д. № 1257/2007 г. Пловдивски окръжен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.