ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
София, 18.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1062 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството по делото е образувано по касационната жалба на адвокат Д.М. като процесуален представител на Р. П. С. от София, подадена на 11.І.2018г., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 03.І.2018г. по в.гр.д. № 5696/2016г., с което е потвърдено решението на СГС от 28.VІ.2016г. по гр.д. № 19424/2014г., с което са уважени предявените от В. Л. И., А. Г. Ч. и И. А. Ч. срещу касатора искове с правно основание чл.45 ЗЗД с присъждане съответно на 50000лв. на първата ищца и по 40000лв. на другите двама ищци, представляващи обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателката на ищците А. И. И..
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на извода за съществуваща връзка на привъзраност, взаимопомощ и уважение между починалата и ищците, за необсъждане в тази връзка на важни обстоятелства – алкохолна зависимост на починалата, воден от нея безразсъден и неморален начин на живот, че не се е грижела за ищците, които обстоятелства дистанцирали последните от нея, за необсъждане защо не е дадена вяра на свидетелите на ответника, за липса по делото на съдебно-психологична експертиза относно наличието, степента и интензитета на претърпените от ищците болки и страдания, за допуснато процесуално нарушение поради несъбирането на доказателства от значение за спора, довели до постановяването на немотивиран, необоснован и изключително неправилен съдебен акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968г. по въпроса за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, като се вземат предвид всички обуславящи ги обстоятелства, както и по въпроса „следва ли да се намали обезщетението за неимуществени вреди поради липса на трайна връзка между ищците и починалата” в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Заявено е постановяване на решението и при очевидна неправилност, предвидена като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, обоснована със съображения, приповтарящи изложените в касационната жалба оплаквания.
ВКС на РБ намира, че на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК производството по делото следва да бъде спряно до постановяването на решение от Конституционния съд по конст.д. № 10/2018г., по което е допуснато разглеждане по същество на искането на състав на ВКС за установяване противоконституционност на разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр.д. № 1062/2018г. на ВКС ІV ГО до постановяването на решение по конст.д. № 10/2018г. на Конституционния съд на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: