Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
Гр.София, 25 май 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май, 2015 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ГАЛИНА ЗАХАРОВА
При участието на секретаря ЦЕКОВА
В присъствието на прокурора МИХАЙЛОВА
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 395/15 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С присъда № 275/29.08.14 г., постановена от РС-Пловдив /ПРС/ по Н.О.Х.Д. 3309/14 г., К. А. Д., К. К. Б. и А. К. Д. са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.3 и 5 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.29, ал.1,б.А и Б НК и вр.чл.373,ал.2 НПК вр.чл.58 А,ал.1 вр.чл.54 НК им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, което за всеки един от тях е постановено да се изтърпи при първоначален строг режем в затворническо общежитие от закрит тип.
Тази присъда е потвърдена с решение № 327/15.12.14 г., постановено от ОС-Пловдив /ПОС/ по В.Н.О.Х.Д.1585/14 г.
Постъпили са искания за възобновяване /озаглавени от осъдените молба или жалба/, депозирани в прогласения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила-15.12.14 г., от А. Д. съответно на 17.02.15 г., от К. Д. на 18.02.15 г. и от К. Б.- на 17.04.15 г. Развито е оплакване за наличие на основанието по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Настоява се за намаляване на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред ВКС осъдените А. и К. Д. сами и чрез назначения им служебен защитник молят исканията им за възобновяване да бъдат уважени. Акцентира се на допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения, налагащи връщане на делото на тази фаза, след отмяна на постановените решение и присъда.
Осъденият Б. и назначеният му служебен защитник застъпват същата теза, предвид допуснати съществени процесуални нарушения,относими към предмета на престъпно посегателство.
Представителят на ВКП намира, че единственото релевирано по сезиращите настоящата инстанция документи основание е такова по чл.348,ал.1, т.3 НПК и заявява, че наложените на осъдените наказания са справедливи.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид исканията и изложените в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното:
Първостепенното производство пред ПРС е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 и сл.НПК. Искателите, в качеството на подсъдими, са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тях. Съдът от своя страна правилно е установил, че процедурните самопризнания на лицата се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. Затова и не е събирал пред себе си доказателствени материали за престъпната фактология по обвинителния инструмент.
Правейки преглед на производството в контекста на приетия ред за провеждане на съкратено съдебно следствие, при който не се оспорват доказателствените средства именно поради липса на съдебно дирене, няма никакви основания да се изведе заключение, че направеното от всеки от осъдените самопризнание за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, е дадено недоброволно, без съзнание за естеството на самата процедура и последиците от нея. Оттам насетне, предвид характеристиките на обсъждания вид съдебно разглеждане на делото пред първостепенен съд, не следва да се лансират оплаквания за негодност на доказателствени материали, още по-малко за недоказаност на обвинението изцяло или в негова част. След като са се съгласили делото да протече по реда на чл.371,т.2 и сл.НПК, лицата не могат поради недоволство от постановения съдебен акт да изразяват несъгласие с обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата, на които той се базира. Ако позицията им е за негодност на доказателствата и/или за недоказаност на обвинението при ясно отразена престъпна фактология, пълноценното съдебно следствие е задължително. Тогава обаче не може да се ползва привилегията на чл.58 А НК.
Въпреки казаното, в част от исканията за възобновяване искателите правят възражения за начина, по който са се държали конкретни полицаи и какво е тяхното поведение при подобни престъпления. Тези твърдения се навеждат за първи път едва пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела и предвид тяхната специфика въобще няма да бъдат разглеждани. В най-общ план обаче споделеното може да бъде подведено под оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, предвид начина на приобщаване на доказателства. Това за пореден път поставя въпроса за неразбирането на процесната процедура и за дължимата съдебна ангажираност при изразено съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие в неговия втори вариант.
Все пак обаче, доколкото отправените пред ВКС процесуални възражения от страна на защитниците са принципни, този съд намира за нужно да изрази определени съображения по тях. На първо място, защитата разисква в неблагоприятен за обвинението начин обстоятелството, че част от инкриминираните вещи, които са преценени като предмет на престъпна дейност, са предадени с протокол за доброволно предаване. Последният не бил предвиден като процесуален способ в НПК и следователно е ставало дума за протокол за изземване, за който се дължи съдебно одобрение по силата на разпоредбата на чл.161,ал.2 НПК. Тази позиция не може да бъде споделена. Третираният протокол играе ролята на разписка и отразява доброволна дейност между съответното предаващо вещите лице и орган на полицията. Той не възпроизвежда способ на доказване, при който се посяга върху основни конституционни права на лицата, когато вече се изисква съдебна намеса. А и самите признания на дейците, направени в хода на досъдебното производство, установяват това предаване.
Все на фона на посочените самопризнания като доказателство, трябва да бъде разискан и вторият изразен в съдебно заседание пред ВКС аргумент от защитника на осъдения Б.- относно вида и бройката на иззетите с протокол за доброволно предаване кутии с цигари, предмет на престъпно посегателство, и реалните вид и бройка и оценка на тези, които фигурират в обвинителния акт, заявени от пострадалия. Извън вече казаното, че биха се нуждаели от процесуално доказване пред съда видът и бройката на отнетите кутии цигари, ако осъдените не бяха се съгласили с изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, видно от дадените на досъдебното производство обяснения на Б. в качеството му на обвиняем /л.45-46 от ДП/, отнетите кутии цигари, поставени в чувал, са били повече и след негово излизане и връщане в дома, в който осъдените са отишли след деянието, са били намалели. Така че не е състоятелно искането точно на неговия защитник за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените решение и присъда и връщане на делото на прокурора за установяване на предмета на престъпно посегателство поради недостоверност на казаното от потърпевшия, опитващ се да оправдае липси.
Поначало не е ясно и на какво процесуално основание би могло да се удовлетвори отправеното искане, след като ако в производството по възобновяване няма особени правила в глава 33 НПК, се прилагат тези за касационното производство- чл.426 НПК. И при изключване разпоредбата на чл.423,ал.2 НПК, касаеща задочно разглеждане на делото, съгласно чл.354,ал.3 НПК касационната инстанция отменя присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане на първата или втората инстанция /добавено след промяната на процесуалния закон през 2010 г., преди която бе ясна възможността за връщане на делото от страна на ВКС на досъдебното производство/.
Неоснователни са исканията за възобновяване и по оплакването за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Решаващите съдилища са изразили подробно мотивацията си относно всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства за дейците, съобразявайки и целите, заложени в нормата на чл.36 НК. Пред ВКС не се излагат съображения, различни от общото оценяване на наказанията като „космически”. Финалните наказания, които е определено осъдените да изтърпят при прилагане разпоредбата на чл.58 А НК, са по четири години и осем месеца лишаване от свобода, а не седем години /което наказание е наложено при превес на смекчаващи обстоятелства/. Вероятно става дума за объркване на наказанието лишаване от свобода, наложено от ПРС и потвърдено от ПОС, такова, каквато то е отмерено в съответствие с чл.54 НК и след приложение на нормата на чл.58 А НК.
Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А. Д., К. Д. и К. Б. за възобновяване на Н.О.Х.Д.3309/14 г.по описа на РС-Пловдив, В.Н.О.Х.Д.1585/14 г.по описа на ОС-Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/