Р Е Ш Е Н И Е
№ 221 София, 16 април 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 580 по описа за 2013 година.
Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на вчнд № 273/06 г. на Окръжния съд – гр. Кюстендил и чнд № 90/06 г. на Районния съд – гр. Дупница, отмяна на постановените по тях съдебни актове, с които е извършено групиране на наказанията, наложени на А. В. П. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като е допуснато нарушение на закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането.
Осъденият предоставя решението на съда, а защитата му намира искането за основателно.
За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
С определение № 196 от 20.02.2006 г. по чнд № 90/06 г. ДРС групирал наказанията на подсъдимия А. В. П. по нохд №№ 906/01 г., 1133/01 г., 611/02, 799/02, 1079/02 г., 208/04 г., 49/03 г. и 52/03 г., като наложил по-тежкото от тях – пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същото определение ДРС определил отделно изтърпяване на наказанията по нохд №№ 844/99 г. на ДРС – една година лишаване от свобода; 660/99 г. на ДРС – три години лишаване от свобода; 1377/01 г. на ДРС – две години лишаване от свобода; 560/01 на ДРС – три години лишаване от свобода и 368/04 – глоба в размер на 100 лева. На основание чл.69, ал.2 НК ДРС освободил П. от изтърпяване на наказанието по нохд № 235/98 г. – три месеца лишаване от свобода. На основание чл.25, ал.2 НК съдът приспаднал изцяло изтърпените наказания по – нохд №№ 844/99 г. от една година лишаване от свобода; 660/03 г. от три години лишаване от свобода и по 1377/01 г. – две години лишаване от свобода.
С решение от 28.06.2006 г. по вчнд № 273/06 г., образувано по протест на прокурора, Окръжният съд – гр. Кюстендил отменил посоченото определение на ДРС в частта, с която на основание чл.69, ал.2 НК П. е освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по нохд № 235/98 г. в размер на три месеца, като вместо това на основание чл.68, ал.1 НК привел в изпълнение отложеното на основание чл.69, ал.1 НК по нохд № 235/98 г. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца , като определил първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.59, ал.1 НК КОС приспаднал времето, през което П. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 06.03. до 15.04.1999 г. В останалата част определението на ДРС е потвърдено.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, ВКС, първо наказателно отделение установи:
Искането е допустимо, т.к. е подадено от процесуално легитимирана страна и е насочено срещу акт от кръга по чл.419, ал.1 НПК. Със същото искане се цели смекчаване положението на осъдения, тъй като се твърди, че в резултат на нарушение на закона неправилно е постановено П. да изтърпи общо 14 години и 3 месеца, вместо 13 години и 3 месеца лишаване от свобода.
Разгледано по същество искането е основателно.
При определяне на общо наказание на П., по реда на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК съдът по същество не е съобразил указанията на ОСНК на ВКС, дадени с ТР № 1/06 г., които са задължителни по приложението на закона, а именно : 1) подлежащото на изтърпяване наказание, определено по размер с разпоредбата на § 90 от ПЗР на ЗИДНК от 2002 г., представлява сбор от отделните наказания, който при всяко положение подлежи на изтърпяване, защото това произтича от закона и така разрешен въпросът не подлежи на пререшаване и 2) обхванатите от § 90 наказания и наказанията по постановени или влезли в сила присъди след 1.10.2002 г., отнасящи се за деяние, принадлежащи към една и съща съвкупност, могат да се групират по правилата на чл.23-25 НПК, като в тези случаи подлежащото на изтърпяване общо наказание ще се определя между всички наказания, но то не може да бъде по-малко от подлежащото на изтърпяване наказание, определено с § 90.
Обсъждането на чл.24 НК в искането, не променя характера и насочеността на същото, нито изводите за неговата допустимост. В тази част обаче, съдът по същество е суверенен да прецени основателността и конкретният размер на завишение.
Съгласно чл.39, ал.1 НК когато трябва да се определи общо наказание за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е влязла в сила, а това в настоящият случай е Районният съд-гр.Ихтиман – постановил присъда по нохд № 52/03 г., влязла в сила на 12.10.2005 г. Последно посоченото определя съдът комуто делото следва да се върне за ново разглеждане за отстраняване на допуснатото нарушение на закона.
Водим от горното, на основание чл.425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО ИЗЦЯЛО решение от 28.06.2006 г. по вчнд № 273/06 г. на Окръжния съд – гр. Кюстендил и определение № 196 от 20.02.2006 г. по чнд № 90/06 г. на Районния съд – гр. Дупница и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на Районен съд – гр. Ихтиман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: