5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
гр. София, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Даниела Цветкова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 910 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], против решение № 287 от 23 октомври 2017 г., постановено по в.гр.д. № 382 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2017 г., допуснато до касационно обжалване в частта му, с която се потвърждава решение № 229 от 11 април 2017 г., постановено по гр.д. № 5242 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], солидарно със [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Б. С. З., с адрес в [населено място], сумата от 13160,76 лева обезщетение за имуществени вреди резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на У. „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и трудовото възнаграждение, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, за периода 02.01.2014 . – 15.05.2016 г., ведно със законната лихва от 02.01.2014 г.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 574 от 20 юни 2018 г., за да се отговори на въпроса как се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване.
Трайно се приема в съдебната практика, че вредата по смисъла на чл. 200 КТ представлява разликата между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получил, ако беше здрав и работеше, и полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване, респективно възнаграждението, получавано от него на по-ниско платена длъжност вследствие наличието на професионалното заболяване и трудоустрояването. Съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г., в размера на трудовото възнаграждение, което се взема предвид за база при определяне размера на имуществените вреди, се включват всички добавки, които имат постоянен характер. Разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата сочи изрично и чрез препращане кои са допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер: тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Към тях следва да се причислят и всички предвидими и сигурни плащания, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, заплащане на труд, при който отчитането зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Целевите награди и бонусите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да премират показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Към тях не спадат и други непостоянни начисления.
Касационната жалба е частично основателна.
По делото се установява, че професионалният характер на заболяването на ищцата е признат и тя е трудоустроена при касатора, като чрез сключване на допълнително споразумение е преминала от длъжността „кранист на разливочен кран”, на длъжността „обслужващ работник в металургията ІІІ кв. степен”. Според протокол за извършено проучване на професионална болест, ищцата е работила на едно и също място в електростоманодобивен цех до констатирането на заболяването, независимо от промяната в собствеността на цеха. Трудовото правоотношение с касатора е прекратено на 16.05.2016 г. поради пенсиониране, а с поредица от експертни решения ищцата е инвалидизирана включително до 01.12.2016 г. Върху последното експертно решение от 13.12.2013 г., с което й е определена 84% трайно намалена работоспособност, е положен печат за влизане в сила на 02.01.2014 г.
Не е спорно, че с предходни съдебни решения на ищцата са присъждани обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на професионалното заболяване.
С неоспорената от страните икономическа експертиза, е направено сравнение на доходите, които е получила ищцата, и доходите, получени за процесния период 02.01.2014 г.-15.05.2016 г., от работник на същата длъжност – „аналог”, в същата смяна и цех със същата основна месечна заплата, като е коригирано доплащането за прослужено време, за да съответства на това на ищцата. При ищцата елементите на брутното трудово възнаграждение са основна месечна заплата, прослужени години, други непостоянни изчисления, работа на празник, сумирано отчитане на работно време, производствен бонус, бонус К., платен отпуск, целеви награди, бонуси, и така общият размер на полученоно възнаграждение за ищцата за периода е в размер на 18676,18 лева. За работника-аналог елементите на брутното трудово възнаграждение са основна месечна заплата, прослужени години, други непостоянни изчисления, работа на празник, сумирано отчитане на работното време, бонус К., платен отпуск, целеви награди, бонуси, нощен труд, и така общият размер на полученото от аналога възнаграждение е в размер на 31836,94 лева. Допълнително му е заплатен и извънреден труд за сумата 387,50 лева. Така, според експертизата, разликата в заплащането между двамата за процесния период, изключая извънредния труд, възлиза на 13160,76 лева, за която сума искът е приет за основателен. Според действащите към периода колективни трудови договори, работниците и служителите получават бонус „здравословен и безопасен труд” в размер на 100 лева месечно, за действително отработено време в зависимост от индивидуалното им трудово участие, при спазване на изрично посочени критерии и показатели за получаване на такъв бонус (чл. 12 от К. от 2014 г. и чл. 15 от К. от 2016 г.).
Неправилно съдът е приел за дължима цялата сума, посочена в експертизата, без да съобрази елементите, които съставляват трайно получавани доходи и добавки към трудовото възнаграждение. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действие, касационният съд постановява ново решение по същество на спора.
Съдът съобразява заключението на икономическата експертиза относно елементите, съставляващи брутното трудово възнаграждение на ищцата и на работника-аналог. Сумата, получена от работника-аналог, включва други непостоянни начисления (374,00 лева), работа на празник (552,49 лева), сумирано отчитане на работното време (383,83 лева), целеви награди (2980,00 лева), бонуси (1239,93 лева), нощен труд (931,40 лева), които не са елементи, съставляващи трайно получавани доходи и добавки към трудовото възнаграждение. Освен това в сумата, получена от него, са включени и бонусите по К. (2583,78 лева), които съгласно съответните правила на К., също не могат да се причислят към трайно получаваните доходи. От друга страна, при изчисляването на елементите на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата, освен посочените по-горе и взети предвид елементи за нейното получено възнаграждение (в общ размер на 5087,46 лева), е включен и производствен бонус (109,47 лева), който също не съставлява трайно получаван доход и добавка към трудовото възнаграждение. Така доходът, получен от ищцата, който следва да се вземе предвид при съпоставката му с дохода на работника-аналог, възлиза за процесния период на 13479,25 лева (съставен от 9733,40 лева основна месечна заплата, 2336,01 лева за прослужени години, и 1409,84 лева за платен отпуск), а доходът на работника-аналог възлиза на 22791,51 лева (съставен от 16726,43 лева основна месечна заплата, 4014,34 лева за прослужени години, и 2050,74 лева за платен отпуск), или разликата между дохода, получен от двамата е от 9312,26 лева. До тази сума искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропусната полза като разлика между получаваното трудово възнаграждение преди увреждането и трудовото възнаграждение за работата на длъжността, на която е трудоустроена, за периода 02.01.2014 г.-15.05.2016 г., е основателен.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 229 от 11 април 2017 г., постановено по гр.д. № 5242 по описа на районния съд в [населено място] за 2016 г. за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], солидарно със [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да заплати на Б.С. З., с адрес в [населено място], сумата от 13160,76 лева обезщетение за имуществени вреди в резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на У. „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и трудовото възнаграждение, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, за периода 02.01.2014 . – 15.05.2016 г., ведно със законната лихва от 02.01.2014 г., за сумата над 9312,26 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. С. З., с адрес в [населено място], за осъждането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], солидарно със [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], да й заплати сумата от 3848,50 (три хиляди осемстотин четиридесет и осем цяло и петдесет стотни) лева обезщетение за имуществени вреди в резултат от професионално заболяване: „дискова херния на нива L4-L5 и L5-S1, състояние след дисцектомия, и L5-S1 и фераминотомия”, установено с Експертно решение № 20290209/13.12.2013 г., на У. „Св. И. Р.” [населено място], влязло в сила на 02.01.2014 г., и представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което З. би получила ако е била здрава и е работила като „кранист на разливочен цех” в ЕСДЦ, и трудовото възнаграждение, което З. е получила като „обслужващ работник в металургията”, за периода 02.01.2014 . – 15.05.2016 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: