ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 221
гр. София,12.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1563 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. М. Я. срещу решение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 1124/08 г. на Софийски градски съд. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация С. М. С. оспорва жалбата.
Ответниците по касация В. Б. С. и М. И. Я. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение от 10.10.2007 г., поправено с решение от 29.11.2007 г., по гр. д. № 5958/07 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, в която предявеният от М. Я. срещу С. С. и В. С. иск по чл. 76 ЗН за обявяване недействителността на сделка, обективирана в нот. акт № 76 от 22.12.2005 г. за продажба на 4/6 ид. ч. от Ц. Я. на С. С. е отхвърлен, както и в частта в която са определени квотите на съделителите. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част въззивният съд приел че процесната вилна сграда била придобита в съпружеска имуществена общност от Ц. и М. Я. . Методи Я. починал през 2004 г., като оставил за наследници съпругата си Ц. и децата С. и М. През 2005 г. Цветанка продала на С. своите 4/6 ид. ч. от вилата. Според съда разпоредителната сделка е действителна. Изложил е съображения че в исковата молба не са въведени твърдения, а и не били ангажирани доказателства за наличие на други вещи от наследствената маса. Съдът не възприел доводите във въззивната жалба на М. Я. за съществуването на движими вещи, като ново защитно средство касаещо иска по чл. 76 ЗН, а приел че се касае за незаявени в исковата молба нови обстоятелства, които е недопустимо да бъдат обсъждани.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение е за възможността във въззивното производство ищецът да направи възражения и да ангажира доказателства като защитно средство срещу възражения на ответниците направени с писмената защита. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че е налице основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Формулираният съществен въпрос е решен от въззивния съд по различен начин в сравнение с приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК ВКС.
Няма основание да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поддържаните от жалбоподателя доводи, че разрешеният от съда въпрос, дали процесният недвижим имот изчерпва масата на наследството касае същността на спора между страните и неговото разрешаване е обусловено от доказателствата по конкретно приетата и доказана по делото фактическа обстановка, а няма отношение към развитието на правото.
По изложените съображения касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.03.2009 г. по гр. д. № 1124/08 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на М. М. Я. в едноседмичен срок да внесе 25 лв. д. т. по сметка на ВКС, съгласно Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: