3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 222
гр. С. ,10.03.2011г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 724/ 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
П. Д. З. и Н. И. З. са обжалвали въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1879 от 19.11.2009г. по гр.д.№ 2477/2009г., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 2477/09 г. по описа на Пловдивския районен съд по чл.37 ЗН. .
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ал.1 и 2 ГПК и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът К. И. З. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че изискуемостта на преобразуващото право по чл.37 ЗН на наследника с възстановена на основание чл.30 ал.1 ЗН запазена част настъпва от установяване на обстоятелството, че той не може да я допълни от имуществото на облагодетелстваното лице, което следва да се извърши в производството по чл.37 ЗН. По общите правила за разпределяне на доказателствената тежест това обстоятелство следва да се докаже от ответниците, защото отрицателните факти не подлежат на доказване, а следва да се докажат изключващите ги положителни факти. Ответниците не са направили възражение, че могат да допълнят запазената част от наследственото имущество в пари и не се установява по делото такава възможност, с оглед на което изискуемостта на упражненото право за отмяна на отчуждението е настъпило.
При тези мотиви на въззивния съд поставените въпроси в изложението за допускане на касационното обжалване от кой момент е изискуемо субективното преобразуващо право на наследника с възстановена запазена част да предяви иска по чл.37 ЗН и констатирането на обстоятелството, че наследникът с възстановена запазена част не може да я допълни в пари от имуществото на облагодетелствания наследник от кой и в какво производство следва да се установи са от значение за решаването на делото и е налице общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и специалната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК защото разпоредбата на чл.37 ЗН е неясна, рядко се прилага и по нея няма трайно установена съдебна практика.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1879 от 19.11.2009г. по гр.д.№ 2477/2009г., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 2477/09 г. по описа на Пловдивския районен съд по чл.37 ЗН. .
Указва на касаторите на основание чл.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесат общо 69лв. държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: