О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София,19.03.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 907 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат В. Т. срещу решение № 719/29.04.2011 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 476/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и недопустимост на обжалваното решение,, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество, по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на [фирма] срещу решението на САС, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен частичен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.265 ал.1 ЗЗД за сумата 376000 лв. Ищецът претендира сумата като възнаграждение по възложени, изпълнени и приети СМР по сключен договор с ответника. Искът е отхвърлен от СГС, чието решение е обезсилено от САС като делото е върнато на СГС за ново разглеждане. САС е приел, че в първото по делото заседание /в което делото е и обявено за решаване първоначално/ „СГС е направил доклад, в който е преповторен текста от определението му по чл.374 ал.1 ГПК, като в доклада от първото открито съдебно заседание липсва произнасяне за това кои права и обстоятелства се признават, кои обстоятелства се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. На страните не са били дадени указания за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, нито им е била предоставена възможност да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия”. САС е приел, че допуснатото от СГС процесуално нарушение е „толкова съществено, че поправянето му от въззивния съд чрез изготвянето на доклад в съответствие с изискванията на чл.146 ГПК би довело до наложителното провеждане на всички онези процесуални действия, които е следвало да бъдат извършени от първоинстанционния съд…, което пък би имало за последица лишаването на страните от въззивна проверка на решението”. Именно това налага /според САС/ първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за разглеждане от първоинстанционния съд с указания да бъде изготнвен доклад по чл.375 ал.1 ГПК и да бъдат извършени всички последващи съдопроизводствени действия.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира пет съществени процесуалноправни въпроса, а именно:
1. За съотношението между принципа за състезателност и служебно начало в процеса, съгласно ГПК.
2. Допустимо ли е първоинстанционно решение, решено съобразно приет и неоспорен доклад по делото при положение, че въззивният съд не е съгласен с доклада, но решението не е обжалвано с оплакване за неправилност, поради съществени процесуални нарушения?
3. Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност?
4. Съотношение на нормите на чл.269 и чл.270 ал.3 ГПК, и конкретно може ли въззивният съд да прогласи недопустимост на решение, което не е обжалвано с посочване на този порок във въззивната жалба?
5. Ако въззивният съд намери за неправилен, непълен или непрецизен доклада на първоинстанционния съд, следва ли да отстрани този порок като допусне нови доказателства при условията на чл.266 и чл.267 ГПК?
Касаторът твърди, че тези въпроси са разрешени в противоречие с приложена практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по чл.290 ГПК както и, че са от значение за точното прилагане на закона.
Така формулираните въпроси безспорно са във връзка с крайния изход на спора. Обобщаващ и обуславящ крайния изход на спора е въпросът, формулиран в т.3, а именно: Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност? Този въпрос по същество включва като разрешение и въпросите, формулирани в т.1, т.2, т.4 и т.5. По отношение на въпроса, формулиран в т.3 е налице допълнителен критерий за селекция по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото се касае да тълкуване и съпоставка на правни норми от новия ГПК, по които сега се създава съдебна практика. Посочените от касатора решения, постановени по чл.290 ГПК /р. № 224/02.07.2010 г. и р. № 310/30.07.2010 г./ са по обективно неидентични казуси и не обуславят наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не следва да се допуска касационното обжалване по посочените въпроси от касатора, формулирани в т.1, т.2, т.4 и т.5 с оглед посоченото по-горе, че по същество тези въпроси са включени във формулирания въпрос по т.3, по който следва да се допусне касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Поради приетото наличие на критерия по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да представи доказателства за заплатена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата му в размер на 7520лв., определена по чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 719/29.04.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. № 476/2010 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 7520 лв. /седем хиляди петстотин и двадесет лева/ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.