Р Е Ш Е Н И Е
№222
гр.София, 22.04. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
със секретар Тодорка Кьосева
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1385/2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 от ПЗР на ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год./.
Образувано е по касационна жалба на ГПК”Н”, гр. Я. срещу въззивното решение № 316 от 20.12.2007 год. по в.гр.дело № 246/2007 год. на Я. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 256 от 10.04.2007 год. по гр.дело № 1752/2006 год. на Я. районен съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответницата по касация Г. Б. К. от гр. С. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното:
С първоинстанционното решение е отхвърлен предявения от ГПК”Н”, гр. Я. срещу Г. Б. К. иск по чл.108 ЗС за предаване владението на: магазин от 128.70 кв.м., ресторант от 94 кв.м., с бар, кухня и склад и магазин от 28 кв.м. с три помещения към него, които самостоятелни обекти попадат в сграда № 8* и в сграда № 8* в поземлен имот № 8* по кадастралната карта на гр. Я., предназначен за търговска дейност и за обществено хранене, находящ се на ул.”И” № 1, етаж първи. Прието било, че Протокол № 16 от 24.07.1978 год. на ИК на ОКС, гр. Я. и издадената въз основа на него З. № 1* от 27.11.1978 год. не доказват,че ищцовата к. е придобила собствеността върху процесните имоти, нито било доказано ОКС Я. да е бил техен собственик. Според районния съд, със З. № 764/14.05.1964 год. на Г. управление за материално и техническо снабдяване било отстъпено срещу заплащане само и единствено право на ползване, но не и право на собственост, а с А. № 1 от 15.06.1964 год. сградите са били предадени при условията на цитираната заповед. Съдът отказал да цени като доказателства сметка 203/сгради/, счетоводна справка без изходящ номер и дата, опис на основни средства без изходящ номер и дата, както и две писма – от 13.08.1964 год. и от 17.02.1968 год., като частни писмени документи, удостоверяващи изгодни за страната обстоятелства.
Въззивният съд оставил решението в сила, като възприел съображенията на първата инстанция. Прието било още, че липсват доказателства сградите да са построени от ОКС и макар сега съществуващите постройки да са различни от отчуждените от наследодателя на ответницата, не било установено те да са построени именно със средства на ОКС Я. Окръжният съд на свой ред отказал да кредитира събраните по делото гласни доказателства относно строителството на процесните сгради.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за неоснователна поради следните съображения:
Въззивният съд законосъобразно е приел, че кооперацията-ищец/сега касатор/, която се позовава на деривативно основание за придобиване на собствеността, не е доказала най-напред, че ОКС Я. е бил собственик на процесните сгради. Правилно е прието, че с Протокол № 19 от 02.04.1964 год./л.16 от гр.дело № 1752/2006 год. на ЯРС/ комисията по чл.85 ППЗПИНМ/отм./ оценила имот пл. № 8* в кв.167а по плана на гр. Я., предаващ се на ОКС Я. , заедно с построените в него сгради, а със З. № 764 от 14.04.1964 год./л.48 от делото/ било наредено ДП”М”-гр. Ямбол да отстъпи срещу заплащане на ОКС Я. правото на ползуване върху недвижим имот „… във втори отдел на гр. Я., състоящ се от 10 складови помещения, два навеса и канцеларски помещения при обща застроена площ 1200 кв.м. и дворно място 900 кв.метра при съседи: ул.”Х”, ул.”О” и ул.”Л” и „З” по цена определена с протокол № 19 от 2 април 1964 год.”. В заповедта е посочено предаването и приемането да стане след превеждане на сумата по сметката на ДП”М”-гр. Ямбол с протокол, въз основа на който да се извършат счетоводните вписвания. Доколкото в А. № 1 от 15.06.1964 год./л.60 от делото/ е отразено,че на ОКС Я. се предават сградите и навесите, подробно упоменати в З. № 764/14.04.1964 год. и оценителния протокол № 19 от 02.04.1964 год., правилно въззивният съд е приел, че на ОКС Я. е било отстъпено срещу заплащане единствено и само право на ползване, но не и право на собственост върху имота. Окръжният съд е преценил в тази насока и отбелязванията на гърба на А. № 91 от 28.03.1950 год./л.42 от в.гр.дело № 246/2007 год./, според които имотът е бил предаден безвъзмездно на ОКС съгласно заповед № 1* от 13.06.1964 год. на К. по хранителна промишленост. С последната /срвн. л.19 от гр.дело № 922/2001 год. на ЯРС/, обаче е заповядано ДП”З” да отстъпи право на ползване на ОКС Я. върху основните средства съгласно оценителния протокол № 18 от 15.03.1964 год./л.14 от гр.дело № 1752/2006 год. на ЯРС/, отнасящ се до имот пл. № 3* в кв.167а по плана на гр. Я..
И. на въззивната инстанция, че кооперацията-ищец/сега касатор/ не е доказала да е придобила право на собственост върху процесните сгради не се променят и от преценката на З. № 1* от 27.11.1978 год. на ИК при ОНС Я. /л.18 от гр.дело № 1752/2006 год. на ЯРС/, издадена на основание протокол 16 от 24.07.1978 год., р.V, т.1 /л.54 и 55 от делото/ от заседанието от същата дата. С него било взето решение да се прехвърли собствеността върху административна сграда от ОКС Я. на ГПК”Н” въз основа на изслушана докладна записка. Със заповедта била назначена комисия, която да извърши оглед и да даде мнение за състоянието на сградата и съоръженията, като състави и акт типова форма № 6 за прехвърляне на основните средства, включващи: административна сграда, парно помещение, складове, стола и портиерна. Окръжният съд е преценил и А. за приемане и предаване на основни средства от 31.12.1978 год. /л.45 от гр.дело № 922/2001 год. на ЯРС/, съгласно който обектът „Административна сграда и складово помещение” е годен за експлоатация и е отбелязано, че е предаден на ГПК”Н” Я. Законосъобразно съдът е приел, че ОКС Я. не е бил собственик на процесните сгради и не би могъл да прехвърли повече права от тези, които притежава.
Окръжният съд правилно е отказал да цени представеното пред него извлечение от сметка 203”сгради”/л.41 от делото/, имащо характер на частен документ, удостоверяващ изгодни за неговия издател обстоятелства, както и показанията на свидетелката В/с.з. на 15.03.2007 год./ относно факта на прехвърляне на собствеността от ОКС Я. на ГПК”Н” Я.
В обобщение, обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ следва да бъде оставен в сила. Кооперацията-жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация направените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 800/осемстотин/лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 316 от 20.12.2007 год. по в.гр.дело № 246/2007 год. на Я. окръжен съд.
Осъжда ГПК”Н”, гр. Я., ул.”И” № 1 да заплати на Г. Б. К. от гр. С., ж.к.”М”, бл.42, ет.9, ап.41 сумата 800/осемстотин/ лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: