Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
София, 22.06.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 569/2009г.
Производството е по реда на чл.218и ГПК /отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Г. и С. В. Г. и двамата от с. Г. извор, общ. Димитровград срещу въззивно решение № 16 от 22.02.2008 г. по гр.д. № 675/2007 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 102 от 18.04.2005 г. по гр.д. № 4/2004 г. на Районен съд, гр. Д. в частта, с която е обявен за нищожен, поради противоречие със закона договор за покупко-продажба, сключен по Н. А. № 161/1995 г. между жалбоподателите и Е. Б. В. по отношение на ? ид.ч. от дворно място от 1527 кв.м., представляващо имот пл. № 2* парцел ****, кв. 38 по плана на с. Д. и на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./, отменен е нотариалният акт за ? ид.ч. и в тази част е постановено ново, с което искът е отхвърлен. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./.
Ответникът В. Г. Г. от гр. Д. изразява становище за оставяне в сила решението, като правилно. Останалите ответници не са изразили становище по жалбата.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решение № 1* от 11.10.2007 г- по гр.д. № 1345/2006 г. ВКС, V г.о. е отменил решение № 108 от 7.04.2006 г. по гр.д. № 592/2005 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 102 от 18.04.2005 г. по гр.д. № 4/2004 г. на Димитровградски районен съд за обявяване за недействителен, поради противоречие със закона, на договора, обективиран в нотариален акт № 1* том ІІІ, дело № 1066/1995 г. в частта, с която С. В. Г. и Н. В. Г. са продали на Е. Б. В. ? ид.ч. от дворно място от 1527 кв.м., а по скица- 1585 кв.м. по плана на с. Д., обл. Хасково, утвърден със заповед № 1* от 18.12.1989 г., имот № 249 с площ от 895 кв.м., представляващ парцел ****, кв.38 и същият нотариален акт е отменен в посочената част на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ и е върнал делото на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част.
С обжалваното решение Хасковския окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в тази част и е постановил ново, с което искът е отхвърлен. С оглед дадените в отменителното решение на касационната инстанция указания за изясняване статута на процесния урегулиран имот, имащ значение за спора, тъй като чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България в редакцията му към този момент въвежда забрана за придобиване от чужденци само на земя, не и на застроени имоти, а съответно и на принадлежащите им ид.части от общите части, въззивният съд е допуснал съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице е установено, че за имот пл. № 249 и имот пл. № 251 е отреден УПИ * в кв. 38 по плана на селото, предназначен за индивидуално жилищно застрояване, както и че двата имота са застроени с жилищни сгради. Въззивният съд е възприел заключението на вещото лице и въз основа на него е извел извод, че с оглед застрояването на дворното място с жилищни сграда собственост на отделните съсобствениците на мястото е създадено положение сходно с етажната собственост. Затова, дворното място представлява обща част и съсобствеността върху него е свързана с отделните сгради и обслужва тяхното съществуване и ползване. Изложил е съображения, че към момента на сключване на атакуваната сделката през 1995 г. условията за придобиване на застроени имоти са регламентирани в ЗСВЦВК, който разграничава единствено местни и чуждестранни лица, като предвижда разрешителен режим за придобиване на имущества в страната от чуждестранни лица, а купувачката по договора Е. Б. е била със статут на местно лице. Тъй като предмет на атакувания договор е застроен имот и към 1995 г. купувачката е била със статут на местно лице не е имало законова пречка да придобие правото на собственост върху процесния имот, както с оглед на своя личен статут, така и с оглед статута на имота.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
По предявения от С. В. Г. и Н. В. Г. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност, поради противоречие със закона, на договор от 27.06.1995 г., материализиран в Н. А. № 1* том ІІІ, дело № 1066/1995 г. в частта, с която С. В. Г. и Н. В. Г. са продали на Е. Б. В. ? ид.ч. от парцел ****, кв.38 по плана на с. Д., обл. Хасково, ищците са поддържали, че в тази част договора е нищожен, като противоречащ на чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България, тъй купувачката Е. Б. е била чужда гражданка. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд правилно е приел, че договора за покупко-продажба е за застроен имот, тъй като ищците са продали ? ид.ч. от дворното място, ведно с построените в източната част на същото жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда. С назначената съдебно-техническа експертиза е изяснен статута на имота- УПИ * от кв.38 по плана на селото, отреден за имот пл. № 249 и имот пл. № 2* в които има самостоятелни жилищни сгради. При този статут на дворното място, правилно въззивният съд е приел, че положението е сходно с етажната собственост, при която мястото представлява обща част и прехвърлената ид. част от него е принадлежаща част към сградата, предмет на договора за покупко-продажба. Дворът, в който има изградени самостоятелни обекти на правото на собственост, чиито титуляри са различни лица, е обща част по своя правен статут по см. на чл. 38, ал. 1 ЗС. Предмет на прехвърлителната сделка е самостоятелен обект на правото на собственост – сграда, а продажбата на идеална част от земята, върху която е построена сградата, има акцесорен характер и следва собствеността й. При това положение касаторите, като собственици на жилищната сграда, намираща се в източната част на урегулирания поземлен имот, с договора за покупко-продажба на същата са прехвърлили и принадлежащата й част от дворното място. Действително, към датата на сключване на договора е действала нормата на чл. 22, ал.1 от Конституцията на Република България, според която чужденците не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната, освен при наследяване по закон. С тази разпоредба е въведена забрана за придобиване от чужденци само на земя, но не и на застроени имоти, а съответно и на принадлежащите им идеални части от общите части, както правилно е приел и въззивният съд. Затова, неоснователни са оплакванията на касаторите, че сделката е сключена в нарушение на посочената императивна норма. Действащият към момента на сключване на договора между страните разрешителен режим за придобиване на имущества в страната от чуждестранни лица е регламентиран в Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, който разграничава единствено местни и чуждестранни лица. Според този закон чуждестранни са всички лица с постоянно местопребиваване в чужбина, а местни са лицата, които постоянно пребивават в страната ни, без оглед на тяхното гражданство. Ето защо в конкретния случай от значение е въпросът за фактическото пребиваване на купувачката по договора в чужбина или у нас повече от 6 месеца. В случая по делото е установено, че към момента на сключване на сделката купувачката е била със статут на местно лице /писмо рег. № 1* от 28.01.1994 г. на Направление “Паспорти и визов режим”-ДНП и е било разрешено постоянно пребиваване в страната/. Поради това несъстоятелно е и оплакването на касаторите, че купувачката е била със статут на чужденец при сключване на сделката през 1995 г. и ЗСВЦВК не намира приложение.
При така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ съдът в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и ще следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 16 от 22.02.2008 г. по гр.д. № 675/2007 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: