4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№222
ГР. София, 26 март 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.02.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4379/18 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас срещу въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №733/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Л. П. по реда на чл.422 ГПК иск с пр.осн. чл.45 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10598 лв. – задължение по издадена фактура с период на облагане 2.12.15 – 2.12.16 г., произтичащо от установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи на ищцовото дружество от страна на абоната – ответник, ведно със законната лихва.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Намира, че от значение за спора са следните правни въпроси: 1.Следва ли водният оператор да доказва в хипотезата на чл.37 от Наредба №4/ 14.09.04 г./ регламентираща обезщетяването му при доказано водоподаване не по установения ред/: кое е лицето, осъществило присъединяването – т.е. да установи по несъмнен начин конкретния деец, извършил незаконното присъединяване?; кога е направено то, както и че е извършено конкретно от ответника?; 2. За да бъде ангажирана отговорността на потребителя за причинени имуществени вреди на дружеството, определени по реда на чл.37 и чл.35 от Наредбата, следва ли това противоправно деяние да е извършено именно от него като ответна страна? Необходимо ли е да се доказва кой е конкретният извършител на незаконното присъединяване, кога и при какви обстоятелства е извършено присъединяването?
Касаторът намира, че тези въпроси са решени в противоречие с р. по гр.д. №3756/13 г. на трето г.о. и р. по гр.д. №231/10 г. на четвърто г.о. на ВКС, както и че се решават противоречиво от съдилищата, за което представя решения на районни и окръжни съдилища.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че при извършена проверка на обект к-с „С. Н.”, с. Кошарица е установено нерегламентирано присъединяване към водопроводната мрежа посредством водопроводно отклонение с приблизителна дължина от 280 м. към комплекса, вследствие на което се ползва питейна вода без открита по съответния ред партида за водоползване. Констатациите са отразени в съставен от ищеца констативен протокол №44/2.12.16 г., в който е отразено още, че до входа на комплекса има водомерна шахта с монтиран водомер с посочен номер и показание 823 куб.м. Съставена е облагателна сметка за ползваната вода от 5.12.16 г. с посочен нарушител ЕТ „Лини – Л. П.”, с която по реда на чл.35 и 37 от Наредбата на последния е начислена сума за плащане от 10 598 лв. за 365 дни при отчитане диаметъра на отклонението и потребената вода при четири часово изтичане в денонощие. От доказателствата по делото се установява, че ответникът закупил от трети лица вещното право на строеж върху посочения незастроен поземлен имот, за изграждане на самостоятелни сгради съгл. одобрени инвестиционни проекти. Прехвърлителите по договора са си запазили правото на строеж за част от недвижимите имоти, които след изграждането да станат тяхна собственост. След реализирането на правото на строеж, ответникът се е разпоредил с част от изградените самостоятелни обекти, поради което се налага извод, че в изградения по негово възлагане жилищен комплекс за сезонно ползване „С. Н.” правото на собственост за отделните недвижими имоти принадлежи на различни лица. Лицата в комплекса, ползващи се от нерегламентираното отклонение от водопроводната мрежа за ползване на питейна вода, нямат качеството на потребители на „ВиК”ЕАД, защото не са сключили договор с дружеството. Затова следва да се приеме, че е налице незаконно присъединяване към водопроводните системи на дружеството от лица, необвързани с договор. Отговорността на последните за ползваната в нарушение на императивни разпоредби на закона, при нерегламентирано присъединяване към водопроводната мрежа, питейна вода, следва да се осъществи по реда на чл.45 ЗЗД. За ангажиране на тази отговорност е необходимо да се установи противоправно действие и вредоносен резултат в пряка причинна връзка с него. По делото няма данни установеното незаконно присъединяване към водопреносната система на ищеца да е извършено от ответника и затова според въззивния съд не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността му за обезщетение в размер на цената на количеството вода по облагателната сметка.
ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречието на част от изводите на въззивния съд по поставените въпроси с цитираните от касатора р. по гр.д. №231/10 г. на четвърто г.о. и р. по гр.д. №3756/13 г. на трето г.о. на ВКС. В първото от тях е прието, че изграждането на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната мрежа може да бъде деликт, ако извършителят или възложителят на работата по изграждането на незаконното отклонение имат вина. Ако след изграждането деликвентът или последващ ползвател, който знае за отклонението го ползват и това е деликт. Когато снабдителното дружество претендира обезщетение за ползвана вода и канал без измерителен уред, вземането не произтича от непозволено увреждане, а от неоснователно обогатяване.
В р. по гр.д. №3756/13 г. на трето г.о. на ВКС е прието, че не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на пломбите и физическите въздействия върху водомерите и че това е именно потребителят или лица, за които същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения. Последното произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно / в състава на чл.45 ЗЗД вината се презумира/.
Въззивното решение по поставените въпроси противоречи и на други влезли в сила въззивни решения по сходни казуси – напр. р. по гр.д. №422/13 г. на Добрички ОС, което не е допуснато до обжалване с опр. на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №6736/13 г., и представеното от касатора окончателно р. по гр.д. №411/18 г. на Бургаски ОС.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд по гр.д. №733/18 г. от 23.07.18 г.
Указва на касатора „В и К” ЕАД в едноседмичен срок да внесе д.т. за разглеждане на жалбата в размер на 212 лв. и в същия срок да представи вносен документ, като в противен случай жалбата подлежи на връщане.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване в о.з. или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: