О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 26.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1420 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото беше спряно с определение без номер от 19 юли 2011 г. до постановяване на решение по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК. С оглед постановяване на ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, производството по делото следва да се възобнови.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. Д., против въззивното решение № 142 от 18 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 196 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2010 г., с което е потвърдено решение № 258 от 12 март 2010 г., постановено по гр.д. № 1351 по описа на районния съд в гр. Стара Загора за 2008 г.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, защото към момента на прекратяване на трудовото правоотношение безспорно касаторката е била навършила 56 години и 7 месеца и по отношение на нея са били налице предпоставките на § 5 ПЗР КСО, от която учителите могат да се възползват, ако желаят да се пенсионират по-рано; преценката дали да се прекрати трудовото правоотношение не е предоставена на работодателя, а зависи от волята на работника; в конкретния случай няма изявено желание или съгласие на касаторката за такова прекратяване на трудовото правоотношение; ако законодателят е възнамерявал да предостави правомощия на работодателя да прекрати едностранно трудовите правоотношения с учители и педагогически персонал при по-специален ред от общия режим, то той би включил тази възможност в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ или най-малкото в разпоредбата на чл. 68, ал. 1-3 КСО; историческото тълкуване на т.нар. “ранно пенсиониране” води до извода, че учителите могат да се пенсионират по собствено желание три години по-рано от останалите лица, стига да имат необходимия по закона учителски трудов стаж; ако нормата на § 5, ал. 1 ПЗР КСО се тълкува по начина, по който се тълкува в обжалваното решение, то са налице предпоставки за дискриминационно отношение от страна на работодателите и проявяване на субективно отношение; за изясняване на смисъла на чл. 68, ал. 1-3 КСО и § 5, ал. 1 ПЗР КСО би могло да спомогне Тълкувателно постановление № 6/2008 г. по т.д. № 14/2007 г. на ВАС. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса може ли работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при наличието на предпоставките, визирани в § 5, ал. 1 ПЗР КСО, или хипотезата на т.нар. “ранно пенсиониране” на учителите и педагогическия персонал е само една правна възможност, която зависи единствено от наличието на воля за това в лицето, чието правоотношение се прекратява на това основание.
Ответникът [община], чрез процесуалния си представител адв. Р. М., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че съгласно чл. 37, ал. 4 от Закона за народната просвета кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини, каквато е касаторката; трудовото правоотношение е възникнало между касаторката и предприятието, в което тя е заемала длъжността директор, а кметът на общината е по-горестоящ спрямо работодателя орган, на който ЗНП е предоставил типично работодателски правомощия да сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини; с решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК е прието, че ищецът по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК може да ги насочи срещу предприятието, с което е възникнало трудовото правоотношение или срещу по-горестоящия орган – общината, като в конкретния случай общината е пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирана страна в процеса; според задължителната практика на ВКС, изразена в редица съдебни решения, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на учител, право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази – с общата по чл. 68 КСО или със специалната разпоредба на § 5, ал. 1 ПЗР КСО, като това негово право не подлежи на съдебен контрол; специалната норма е приложима по отношение на учителите и на директорите, заместник-директорите и възпитателите в учебните заведения; към датата на връчване на оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение са били налице условията за по-ранно пенсиониране на ищцата и е приложена специалната норма на осигурителния кодекс.
К. съд намира, че са налице предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане във връзка с разрешението, дадено в ТР № 1 от 30 март 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК, поради вероятността атакуваното решение да е недопустимо.
За касационното обжалване не се дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 142 от 18 юни 2010 г., постановено по в.гр.д. № 196 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2010 г.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: