Р Е Ш Е Н И Е
№ 222
София, 27 април 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 102/2010 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимите Ж. А. Т. и А. Т. Г. против въззивно решение № 123/22.12.2009 г., постановено по ВНОХД № 114/09 г. от Военно- апелативен съд, с което е изменена частично осъдителната присъда на Софийския военен съд.
С първоинстанционната присъда № 70 от 01.07.2009 г. по НОХД № 70/09 г., подсъдимите Г. и С. са признати за виновни в това, че на 21.08.2008 г. при условията на независимо съпричиняване, при управление на МПС, нарушили правилата за движение по пътищата (за Г. – чл. 6, т. 1 от ЗДП, чл. 31, ал.7, т.1 от ППЗДП, чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДП, а за С. – чл. 104, ал.1 от ЗДП) и по непредпазливост причинили смъртта на Б. П. К. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в” от НК. Наложените наказания са при условията на чл. 55 от НК, както следва: за подсъдимия Г пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от шест месеца, а на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца; за С. –пробация, изразяваща се в задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от шест месеца, а на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал.1, т. 7 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. На основание чл. 68, ал.2 от НК е постановено освобождаване на подсъдимата от изтърпяване на условното наказание по предходна присъда.
Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимите, които са осъдени да заплатят на гражданските ищци Л. К. и А. К. сумите от по 10 000 лева за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди.
С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като същата е отменена в частта относно приложението на чл. 68, ал.2 от НК по отношение на подсъдимата С.
Жалбата на подсъдимия Г се позовава на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Прави се основно искане за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия.
Жалбата на подсъдимата С. също се позовава на основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК с идентично искане за оправдаване.
В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбите се поддържат от подсъдимите и от процесуални представители.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност жалбата на Г. , поради допуснати процесуални нарушения и неоснователност на жалбата на подсъдимата С.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. Жалбите на подсъдимите са основателни, макар и не по изложеното в тях.
За определена категория закононарушения, между които и абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, касационната инстанция е длъжна да следи служебно и без изрично позоваване от страните.
В случая съдебните актове на първата и втората инстанция подлежат на отмяна, тъй като присъдата е постановена от незаконен състав, а този порок не е констатиран от въззивния съд, който не е упражнил правомощията си по чл. 314 във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК.
Пред Софийския военен съд е бил внесен обвинителен акт срещу двамата подсъдими с обвинение по чл. 343, ал.1, б. “в” от НК. С разпореждане от 20.03.2009 г. на съдията –докладчик разглеждането на делото е било насрочено за 30.04.2009 г., като е определен състав на съда от един съдия. За престъплението, предмет на обвинението, това по чл. 343, ал.1, б. “в” от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. Според чл. 28, ал.1, т. 2 от НПК разглеждането на делото с такова обвинение в първата инстанция е следвало да стане в състав от един съдия и двама съдебни заседатели.
Видно от съдебните протоколи по делото, съставът на съда, разгледал същото и постановил първоинстанционната присъда, е бил от един съдия. Тоест, налице е незаконен състав, което нарушение е от категорията на абсолютните процесуални, предвидени в чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК и се явява основание за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.
ІІ. За изчерпателност на касационната проверка е наложително да се посочи и още нещо.
Производството пред първата инстанция е било образувано първоначално по обвинителен акт, внесен в същия съд, срещу подсъдимия Г за престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в” от НК. С разпореждане на съдията – докладчик (Г. Драгиев) от 09.02.2009 г., постановено по НОХД № 26/09 г. по описа на Софийския военен съд, съдебното производство е било прекратено, а делото върнато на прокурора на основание чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК. Изложените съображения, привидно оформени като констатации за процесуални нарушения, всъщност съдържат съждения и указания относно квалификацията на деянието, както и по отношение на лицата, които следва да бъдат привлечени към наказателна отговорност и за какви престъпления да се ангажира последната – въпроси, които поначало се решават само от прокуратурата (виж чл. 127 от Конституцията на република България). Последвало е внасяне на нов обвинителен акт, по който е образувано и настоящето дело, с който е повдигнато обвинение, очевидно съобразено с дадените указания, а разглеждането му (макар и в незаконен състав по-вече изложеното) е започнало и приключило от същия съдия, постановил разпореждането за връщане на делото. За последният са били налице основанията на чл. 29, ал.2 от НПК, която разпоредба гарантира на обвиненото лице право на “непредубеден” съд, по смисъла на чл. 6, ал.1 от ЕКПЧ, какъвто не може да бъде съдебният състав, в който участват лица, които предварително са изградили убеждение по делото.
ІІІ. Така разгледаните пороци са останали незабелязани от въззивния съд, което сочи на неизпълнение на предписаните от закона правомощия по проверка на невлязлата в сила присъда.
Изходът на делото не изисква обстойно обсъждане на доводите, представени в подкрепа на двете касационни жалби, които следва да бъдат взети предвид при новото разглеждане на делото от съответните съдебни инстанции.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.3 т.2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 123/22.12.2009 г., постановено по ВНОХД № 114/09 г. от Военно- апелативен съд и присъда № 70 от 01.07.2009 г. по НОХД № 70/09 г. на Софийския военен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски военен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.